17 Септември 2024вторник09:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Заговорът на Шолц и Макрон: Премахват правото на вето в ЕС

/ брой: 126

автор:Дума

visibility 1133


Берлин и Париж твърдят, че падането на ветото е възможно без изменение на договорите на ЕС. Тази радикална промяна ще даде огромна власт не само на Брюксел, но и на най-големите държави като Германия и Франция

Това ще позволи на ЕС да въведе либерална имиграционна политика и зелени правила, без никаква възможност за противопоставяна от по-малките и консервативни нации

Елиминирането на ветото би благоприятствало страни с по-голямо население, докато по-малките държави, като Унгария и България, биха загубили възможността да имат думата при вземане на решения в ЕС

  

Германия и Франция настояват за реформа на ЕС, която бележи началото на края на суверенитета на европейските нации. Берлин и Париж настояват за отнемане на правото на вето в ЕС през тази година. Дебатът предизвика смут през последните месеци, а тези дни мярката бе върната в дневния ред. По-малките държави в ЕС се опасяват от отнемане на суверенитета им, тъй като страните с по-голямо население ще могат да налагат решения над останалите, независмо дали са съгласни или не.

Франция и Германия са убедени, че през 2023 г. може да бъде постигната мащабна институционална реформа на Европейския съюз, включително премахване на ветото върху гласуванията в Европейския съвет, заявиха пред Euractiv френският министър по европейските въпроси Лоранс Буун и германският държавен министър Анна Люрман.

"Това е една от възможностите, които искаме да проучим, за да запазим позицията си на глобален играч с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС", каза Люрман. Тя добави, че "ще бъде важен сигнал в други области на политиката, ако преминем към гласуване с квалифицирано мнозинство още тази година", и изрази увереност, че това ще се случи.

Квалифицирано мнозинство се постига, ако са изпълнени едновременно две условия:

* 55% от държавите членки гласуват "за" - на практика това означава 15 от 27 държави

* предложението е подкрепено от държави членки, чието население представлява най-малко 65% от общото население на ЕС.

Министрите на Франция и Германия заявиха, че и двете страни смятат за важно да се премахне единодушното гласуване в Европейския съвет в области като външната политика и данъчното облагане преди разширяването на Европейския съюз. Това може да означава например, че Брюксел ще може да въведе плосък данък в целия ЕС или дори да се включи по-дълбоко във войната. В момента дори една държава да не е съгласна с решение на ЕС, тя може да наложи вето. Пример за това е Унгария, която няколко пъти използва ветото си, за да спре решения, които не приема.

Германия и Франция твърдят, че премахването на ветото е възможно без изменение на договорите на ЕС. Тази радикална промяна ще даде огромна власт не само на Брюксел, но и на най-големите държави като Германия и Франция. Това ще позволи на ЕС да въведе либерална имиграционна политика, зелени правила и различни други цели, без никакви пречки от страна на Унгария и други по-малки и консервативни нации

Въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство би премахнало ветото по външнополитически въпроси, което би означавало, че само 15 от 27-те държави членки и 65% от населението на ЕС ще вземат особено важни решения в областта на външната и отбранителната политика, засягащи ЕС като цяло.

Лорънс Буун заяви пред Euractiv, че това ще бъде "важна стъпка към по-голяма интеграция и ефективност". Въпреки това, естеството на такава система би благоприятствало страни с по-голямо население - като Франция или Германия, докато по-малките държави - като Унгария и България, биха загубили възможността да имат думата при вземането на решения в ЕС.

Премахването на принципа на единодушие в областите, в които той все още съществува, за гласуване в Европейския съвет би било равносилно на отнемане на суверенитета на Унгария, Полша, България, Румъния и други по-малки държави.

Полският президент Анджей Дуда отбеляза, че основополагащият принцип на ЕС е братството и сътрудничеството за осигуряване на мир и икономическо развитие. За да бъде възможно това, Дуда смята, че "всички страни трябва да имат думата по ключови въпроси, засягащи развитието на Общността, така че да чувстват, че има справедливост в рамките на Общността и че никоя страна не налага волята си за сметка на другите, като използва институционални средства".

Херберт Кикъл, председател на Австрийската партия на свободата, която в момента е най-популярната партия в Австрия, смята, че целта на Брюксел е да създаде централизирана супердържава, в която страните членки все повече губят значението и самоопределението си

"Те искат да отнемат все повече и повече правомощия от националните държави и да ги прехвърлят в Брюксел, за да създадат Съединени европейски щати над главите на своите граждани", каза Кикъл.

Три са версиите за инцидента с военния самолет L-39 ZA

автор:Дума

visibility 499

/ брой: 176

КНСБ настоява линията на бедност за догодина да е 667 лв.

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 176

3431 ученици са отпаднали през миналата учебна година

автор:Дума

visibility 454

/ брой: 176

Чужди инвеститори бягат от България

автор:Дума

visibility 541

/ брой: 176

България е с най-голямо неравенство на доходите в ЕС

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 176

70% от продажбите на лизинг са на автомобили

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 176

БНБ пуска сребърна монета за Рибния буквар

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 176

Ескалацията срещу Русия е само отложена

автор:Дума

visibility 579

/ брой: 176

Темата за мигрантите разделя Европа

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 176

Сърбия връща военната служба

автор:Дума

visibility 614

/ брой: 176

Накратко

автор:Дума

visibility 1772

/ брой: 176

На петнадесети - без фанфари

автор:Боян Бойчев

visibility 663

/ брой: 176

Вот за мир или война

автор:Юри Михалков

visibility 908

/ брой: 176

"БСП-Обединена левица" дава знак за промяна в лявото

автор:Юлия Кулинска

visibility 963

/ брой: 176

Гладът в Америка се увеличава

visibility 555

/ брой: 176

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ