То хубаво, ама...

Когато езикът тича преди мисълта, обикновено произвежда гафове. Трагични и комични. Въпрос на гледна точка. Когато езикът на премиера Бойко Борисов хукне да разказва приказки за енергетиката, за българския хъб "Балкан", интерконекторите, трасетата за газ, преносните капацитети, находищата, спиране няма. Страната на чудесата оживява, вълшебствата стават достижими и възможни.
Вчера получихме поредната порция "чудеса", представени едва ли не за реалност. Борисов се похвали, че запознал премиера Алексис Ципрас "с нашия хъб "Балкан", от който и Гърция "ще може да ползва газ". Все едно съоръжението съществува и дори функционира, а не е само идеен проект, възникнал от нищото след спирането на газопровода "Южен поток". Всъщност любимият хъб на Борисов е виртуален. Както са виртуални и количествата газ, с които ще се пълни и които политиците ни "докарваха" кой от Катар, кой от Египет, кой от Азербайджан, Туркменистан и прочие. Всичко това някога, може би и в бъдеще неопределено време, защото газопроводите още не са построени, а част от находищата, на които разчитаме, не са разработени. Но дори и да напълним хъба, какво ще правим с газа? Потреблението в страната пада. На съседите ни газ не им трябва. Навалица от търговци, доставчици и потребители по границите ни няма. Няма откъде и да има, защото в България не знаем какво е това свободен пазар на газ. Транзитът и доставките са монополно право на държавата. Ама кой ти мисли за тези дреболии. "Хъбът ще има двоен успех" според Борисов, а ние чрез интерконектора дори ще помагаме на гърците. Колко великодушно, нали? То хубаво ама... Хъб няма. Интерконектор няма. Газопроводи няма и газ няма. Има само приказки по бойкоборисовски.