По лъснатия паркет

Спете спокойно, бачкатори! Един от вашите големи синдикати каза, че проектобюджетът за 2019 година е най-добрият досега в управлението на Борисов. Ама, не сте съгласни. И ще бъдете прави! Защото тази оценка е далеч от днешните тежнения на бедния българин. Който, дори с доход под 490 лева - а това са близо една трета от работещите, плащат данък колкото тези, които имат по близо 20 000 лева за облагане. БСП не спира да алармира за тази несправедливост в данъчната тежест върху най-ниските и най-високите доходи, не спира да настоява за крачки в посока подоходно семейно облагане, като се приспадат от дължимия данък поне по 50 лева за всяко дете. Левицата не спира да настоява и за намалена ставка за ДДС поне за лекарствата на болната ни нация. И за хляба. Това искат хората от левицата, разчитат на БСП да им върне България и доверието в държавата.
Всуе! Държавата я няма в социалната политика, в стремежа да подкрепи истинската икономика, която да подпре, както е в целия цивилизован свят, темелите на истинския просперитет на хората, безценния й капитал. А не онези, които се мислят за богоизбрани, за недосегаеми, онези с парите, които им създават тези усещания. А защо и синдикалисти им пригласят? Нима пазят и своето статукво? Тяхното призвание май също се изроди на родна почва. А нали някога учеха, че сам човек е безсилен, заедно с повече хора може да успее да реши и повече от проблемите, които, откак свят светува, се коренят в антагонизма между труда и капитала. На наша почва това противопоставяне вече приема уродливи форми и червената лампичка трябва да светне най-напред при онези, призвани да защитават труда. Комплиментите са за лъснат паркет и черни папионки. Така си мисля. А вие?