Как компаниите използват AI за тотално следене на служителите си

Чували ли сте за "емоционален изкуствен интелект" (EAI)? Ако сте редови служител извън HR отделите в големи международни компании, вероятно понятието е ново за вас. Зад него се крие преплитане на наука и технология, което е в състояние да определи чувствата и емоциите на човек по лицето, говора или написаното от човек.
И на база на това амбициозни фирми създават софтуер, който след това може да дава оценка кой кандидат да бъде назначен и кой от работещите в момента да бъде уволнен. Това се случва въпреки опасенията на редица експерти, че алгоритмите показват пристрастия или даже че психологическата им база е компрометирана, пише Business Insider в свой обширен материал по темата.

Не е от вчера

Изследвания, свързани с емоциите и декодирането им чрез изкуствен интелект, има поне от края на 90-те, но технологичният прогрес даде огромен тласък на индустрията. Днес AI моделите могат да бъдат "тренирани" върху данни за дишането, пулса, промените в електропроводимостта на кожата, положението на тялото, паузите и промяната на тона на говор, движението на очите и какво ли още не.
Има и модели за дълбок анализ на текстово съдържание, които, твърди се, са в състояние да засекат несъзнателно вложени емоции.
Науката зад технологията идва от трудове като този на американския психолог Пол Екман, според когото базовите човешки емоции - страх, гняв, радост, тъга, отвращение и изненада, се изразяват чрез едни и същи гримаси при различните култури.

В употреба

Една от възможните употреби на EAI е свързана с рекламния и развлекателен бизнес. Там са част от клиентите на компанията Smart Eye, която е тренирала своя изкуствен интелект върху близо 15 млн. видеа с различни човешки изражения с цел да разпознава емоциите, скрити в лицата и очите на хората.
Технологията на компанията се използва, за да се направи точна преценка за качеството на дадена реклама или кино трейлър.
Други фирми като HireVue използват EAI при подбора на кадри - и то от почти десетилетие. Идеята е кандидатите да получават възможно най-обективна оценка за възможностите си. Софтуерът е използван от компании като Ikea и Oracle. Анализират се лице, говор, интонация и поведение по време на сниманото с камера интервю.
Подобна е идеята и на платформата Retorio, която създава цялостен профил на всеки кандидат, което "дава възможности на рекрутърите да вземат по-умни решения".
В колцентрове вече се използва EAI, който оценява емоциите както на служителите, така и на клиентите, които са се свързали с тях. Компанията Framery, която работи с Nvidia и LinkedIn, тества офис стол с биосензори.

Става страшно

Потенциалът за злоупотреба е видим във всяко едно от тези решения, но в прав текст го виждаме в патент на притежаваната от Snap софтуерна компания Looksery. Още през 2017 г. тя описва технология за анализ за видеоразговори.
За какво може да се използва анализът на емоциите? "Работодателят може да използва информацията за оптимизация на трудовата сила, да освобождава служители със слабо представяне или да повишава тези с позитивно отношение към клиентите.
Оказва се, обаче, че и ефективността на тези системи е спорна. През 2019 г. HireVue се наложи да ограничат данните, които анализират по време на интервюто. Причина - според изследвания алгоритмите на лицевото разпознаване подсилват предразсъдъци спрямо жени, хора от различен етнос и такива с неврологични различия.
Психологическите основи на EAI също се разклатиха през последните години. Все повече учени смятат, че теорията на Екман за универсалните прояви на базовите емоции не е коректна.
Междувременно, пандемията направи камерата неизменен елемент от работното място - както при подбора, така и при срещите на екипите и при използването на служебна компютърна техника. Така огромно количество служители даже не осъзнават, че кариерната им съдба е в ръцете на изкуствения интелект.

Money.bg

 
Бил Гейтс: AI ще ни докара 3-дневна работна седмица

Мултимилиардерът Бил Гейтс заяви, че изкуственият интелект ще направи 3-дневната работна седмица реалност за милиони хора.
"В краткосрочен план повишаването на производителността, което получавате от AI, е много вълнуваща", каза той в подкаста "What Now?" на Тревър Ноа.
"Ако в крайна сметка получите общество, в което трябва да работите само три дни в седмицата, това вероятно ще е нещо доста добро. Ако освободите човешкия труд, можете да имате повече време за помощ на възрастните или за развитие на децата, а в свободните си дни ще може да се развивате пълноценно", заключва Гейтс.
Той не е първият технологичен лидер и милиардер, който прогнозира, че изкуственият интелект ще превърне 5-дневната работна седмица в отживелица.
Главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън наскоро заяви, че следващото поколение работници ще има само 3,5-дневна работна седмица и "ще доживее до 100-годишна възраст" заради това.
Илън Мъск стига още по-далеч в прогнозите си и казва, че AI ще изкорени необходимостта от работа изобщо и ще създаде "висок универсален доход" за всеки.
"Можете да имате работа, ако искате да я имате за лично удоволствие. Но изкуственият интелект ще може да направи всичко", каза Мъск на британския премиер Риши Сунак по време на срещата на върха за безопасност на AI.
В същото време инвестиционната банка Goldman Sachs изчисли, че AI може да замени 300 милиона работни места на пълен работен ден в световен мащаб през следващите години.
Главният изпълнителен директор на IBM Арвинд Кришна прогнозира, че "работни места на белите якички" първо ще бъдат автоматизирани, но добавя, че това не означава, че хората ще останат без работа.
"Хората бъркат. През 1995 г. никой не е предполагал, че ще има пет милиона уеб дизайнери, но днес има", каза Кришна.
Създателят на America's Got Talent Саймън Коуел наскоро разкри, че е спрял да работи в петък, защото е "безсмислено", а големи работодатели като Samsung започнаха да дават на служителите си по един петък отпуск всеки месец. Исландия също експериментира с въвеждането на 4-дневна работна седмица и тя е опция за много от работещите в страната.
По същия начин през 2021 г. годишните насоки за икономическа политика на японското правителство включват препоръка компаниите да оставят служителите да изберат четиридневна работна седмица.