Бойното кръщение на военноморския ни флот

Доц. д-р Петър Ненков

На 12 август се навършиха 145 години от създаването на  българския военноморски флот. По традиция всяка година през втората неделя от месец август Военноморските сили на Република България честват своя празник.
Най-посещаваното място във Варна през този празничен ден е Военноморският музей и експонираният в Морската градина легендарен миноносец "Дръзки", извоювал най-голямата победа за българския военноморски флот - торпилирането на турския крайцер "Хамидие" в Балканската война. Командир на миноносеца е мичман I ранг Георги Купов.

Българските военноморски сили водят началото си от далечната 1879 г., когато на 12 август руската армия освободителка оставя на новосъздаденото българско княжество няколко малки парахода, парни катери и гребни лодки, от които е сформирана първата българска военна плавателна част – Дунавската флотилия, в град Русе.
Георги Купов е роден във Варна на 30 октомври 1884 г. Един от братовчедите на майка му е съратник на Васил Левски, а друг е участник в Ботевата чета. В 1894 г. едва 14 годишен постъпва в Морското училище. Заминава на обучение в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, който завършва го в 1905 г.
След завръщането си в България е назначен в Портовата рота на Черноморския флот. През 1906 - 1907 г. е преподавател във Морското училище. Завършва едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I” в Кронщадт през октомври 1908 г. От ноември 1909 до май 1910 г. е на служба в Минната част на Дунавската флотилия. През периода 1911-1915 г. преподава в Морското училище дисциплината "Електротехника".
В Балканската война той е най-младият командир на кораб. Като командир на миноносеца „Дръзки“, печели първата българска военно-морска победа в модерната ни история, като торпилира турския крайцер „Хамидие” през нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. на 30 мили от Варна.

На пълен ход „Дръзки“ пресича курса на турския кораб, тръгва на контракурс и от близка дистанция 50-60 метра мичман Минков изстрелва торпедо. Попадението е в носа на крайцера, пробойната е около 10 кв.м. От взрива са убити 8 и ранени над 30 турски моряци и офицери. Само тихото море спасява огромния и тежковъоръжен крайцер от потъване Силно наклонен той е провлачен на буксир от ескортиращите го два кораба до Цариград.
През Първата световна война, като командир на миноносец  „Дръзки” влиза в състава на Подвижната минна отбрана на Черноморския ни боен флот. На 5 септември 1916 г. през нощта миноносците и три гребни лодки стоварват първият морски десант в новата ни история при Балчик в състав 235 бойци.
След него в следващите дни дебаркират още 510 души при Каварна и Калиакра. Те побеждават превъзхождащия ги в жива сила и артилерия противник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните складове и подпомагат настъплението на Трета българска армия в Добруджа. От 18 до 19 октомври 1916 г. отрядът от торпедните миноносци, командван от капитан-лейтенант Рашко Серафимов поставят минно заграждение от 24 мини в морето, южно от Кюстенджа. От декември 1917 до септември 1919 г. капитан 1 ранг Георги Купов е началник щаб на флота.

След Ньойският договор е командир на Дунавската стражева полицейска служба с командване в Русе. След 1919 до 1933г. е преподавател в Морско училище по астрономия и сферична тригонометрия, пише публикации в сп.„Морски сговор”. От 1941 до 1944 г. ръководи Параходство „Българско речно плаване”.
Флотът на Княжество България, Царство България, Народна Република България, а понастоящем и на Република България винаги е защитавал с чест, умения и жертвоготовност морските граници на държавата ни. 145 години от създаването му са един хубав повод да си спомним за историческия му път и многобройните му успехи. И да бъдем сигурни, че в бъдеще неговите офицери, матроси и моряци ще продължават да бъдат верен страж на родните брегове.

Поредната грозна българска неблагодарност

По повод 12 август - празник на осакатените след "демократичните промени" български военноморски сили, поздравление по БНТ направи техния командир - контраадмирал Кирил Михайлов.
В поздравлението чухме за "агресията на Русия", включително и за нейната вина за мините по нашето крайбрежие. Без да се уточни, че това са некадърно поставени украински мини.
Така и не стана ясно на зрителите откъде на 12 август 1879 г. в Русе се е появил българския военен флот. Сигурен съм, че ако беше доставен от САЩ, Англия, Германия, Австро-Унгария или Франция, това щеше да е дебело подчертано. Уви!
Преди 144 години на 12 август, само година след като Русия ни освобождава от пет-вековното Османско робство, група руски флотски офицери полагат началото на  българския военен флот. Тогава е наречен Дунавска флотилия и се състои от ПОДАРЕНИ ОТ РУСИЯ 4 парахода, 7 парни катера, една шхуна, една баржа и 5 гребни лодки.
 Първият набор от 145 български военни моряци е обучен от 9 офицери и 54 подофицери и матроси на Руския флот.
Ето това можеше и трябваше да каже лицето Кирил Михайлов, но не посмя.
Язък!