Световният 9 септември, или защо се празнува Денят на красотата

Разбира се, красотата е твърде абстрактно понятие. Но въпреки това се смята, че тя е символ на хармонията и естетиката и е въплъщение на човешкия идеал. И ако у хората все още е запазена необходимостта от красотата, значи, че не всичко е изгубено...

ХХ век може да се нарече наистина революционен, включително и в областта на красотата. Вероятно именно това става повод Международният комитет по естетика и козметика (CIDESCO) - най-престижната организация в сферата, да инициира обявяването на Деня на красотата. И така от 1995 г. по цял свят на 9 септември се обръща по-специално внимание на всичко красиво и прекрасно - онова, което носи естетическа и нравствена наслада.
В доста градове и държави се организират конкурси за красота. Невинаги обаче в подобни надпревари за хубост участват представителки на нежния пол с класическите мерки 90-60-90. На Международния ден на красотата журито отличава по достойнство онези, които притежават неординерна визия, неподлежаща на каквито и да било норми, стандарти и правила.
От незапомнени времена приятната външност предизвиква и симпатии, и завист. И в това няма нищо необичайно - в началото хората оценяват с очи как изглежда човекът отсреща, а после вече решават дали и как да общуват с него.
Всяка епоха и различни народи имат собствени еталони за красота. Смята се обаче и до днес, че за филипинките са характерни изящното тяло и чистата кожа. Французойките са прочути с тяхната изтънченост и умението да подчертаят силните си страни, като маскират при това слабите. Италианките пък притежават хипнотизиращ поглед и горещ темперамент. За българките и представителките на други славянски народи се твърди, че са носителки на двойната красота - външната и вътрешната. Туркините завладяват сетивата със своята загадъчност, гъвкавост и мекота. А японките омагьосват с вечната си младост...
 Стройната и грациозна жена с изваяни черти е идеалът за красота в Древен Египет. Тънките вежди и малкият прав нос, съчетани с плътни устни и големи очи, подчертани с черно мастило, плюс лек бронзов цвят на кожата са сред едва ли не задължителните изисквания за красота в епохата на пирамидите. За най-хубав цвят на очите се смята зеленият - явно защото е голяма рядкост в онези места и времена. Но египтянките и тук използват чисто женски хитринки и си правят очни контури с боя от меден карбонат, а също така в зелено боядисват ноктите и стъпалата си.
В Древен Китай за съвършена се смята крехката жена с миниатюрни стъпала. За да изглеждат краката много малки, на момичетата скоро след раждането плътно бинтоват стъпалата, като по този начин практически се прекратява растежът им. В стремежа да достигнат желания еталон за красота, китайките също така избелват лицата си със специални бои, слагат руж върху скулите, удължават миглите, рисуват вежди, грижат се за дължината на маникюра, който задължително е лакиран в червено и е символ на достойнството и богатството.
Тренираното тяло е издигнато в култ в Древна Гърция. В основата на идеала за красота в Елада е единството, хармонията на духа и физиката. Гърците вярват, че размерът, редът и симетрията са символ на прекрасното. За еталон на красиво тяло приемат скулптурата на Афродита: ръст - 164 см, гръдна обиколка - 86 см, талия - 69 см, ханш - 93 см. Хубавата външност се определя от така наречения гръцки нос, невисоко чело, големи очи с широко разстояние между веждите с дъгообразни ръбове на клепачите, а устата трябва да е 1,5 пъти по-голяма от окото. Заможните дами в Древна Гърция са истински любителки на козметиката и всекидневно използват пудра, червило и руж.
Светлата кожа и русата коса са на почит в Древен Рим. Именно там жените са сред първите, разгадали тайната на перхидрола. Общопризнатите еталони за красота са двете Венери - Милоска и Таврическа, които са с доста скромен бюст. Явно за да се доближат до тях, римлянките бинтоват със специален плат гърдите и бедрата си.
В Средновековието обаче красотата е обявена за греховна, като благоговението пред нея е абсолютно недопустимо. Изрусяването е провъзгласено за дяволско занимание. Хубостта на женското тяло се крие под няколко фусти, а косите - под шапки. За идеал в онези времена се смята дева Мария - удължен овал на лицето, огромни очи и малки устни.
През Възраждането за красива се приема бялата кожа, "лебедова" шия и високо чисто чело. За да се доближат до този еталон, дамите си бръснат косите отпред и отзад и си скубят веждите. Тялото трябва да изглежда здраво, но с благороднически форми - нито прекалено голямо, нито пък хърбаво. Не бива да изпъква и една кост. Цветът на косата трябва да е златен или меден или да прилича на слънчеви лъчи.
Прическите са най-почитани в епохата на Рококо. Това е времето на чудесата във фризьорското изкуство. Скъпоструващото творение от коси се опитват да запазят колкото се може по-дълго и затова цели седмици дамите не си мият главите. Кралицата на Испания - Исабела I Кастилска, дори признава, че за целия си живот се е къпала само два пъти - при раждането си и в деня на сватбата...
Оттогава до днес доста неща са се променили, включително и разбиранията за красивото. Сега у жената най-много се ценят умът, енергията и умението да печели достатъчно, за да постигне най-важното в съвременния ХХI век - да се чувства свободна и независима. Е, ако трябва все пак да се следва ритъмът на естетичните възприятия през столетията, експертите са на мнения, че изминалото столетие е белязано от къси женски прически и култа към много слабото, почти анорексичното тяло.
Класическата природна красота е много субективно понятие и изобщо не е гаранция за щастие. Защото често може да се види ослепителна красавица, която носи короната на самотата, както и почти незабележима, но чаровна дама, обградена от непрекъснатото внимание на кавалерите. И това изобщо не бива да учудва някого, защото хората в крайна сметка са привлечени не от бляскаво парче лед, а искат да докоснат източника на мека топлина, която създава уют и спокойствие, излъчва разбиране и подкрепа в трудни мигове. Защото е много по-важно покрай грижите за външната красота да не се забравя и вътрешната...

Изваяните черти са на почит в Древен Египет

Крехката жена е издигната в култ в Китай


Епохата на Рококо е времето на чудесата във фризьорското изкуство