Още едно самотно пътешествие
/ брой: 132
Ето, той диша, работи, живее... И стихове пише, тъй както умее. Няма съмнение, че Никола Вапцаров му е сред предпочитаните и любими поети. Няма съмнение, че през десетина години той сменя адреса и инструмента си за творчество, вярвайки, че има нещо важно, което трябва да сподели с хората и че именно затова е тръгнал отново на път.
През 2001 г. се явява на поетичната сцена с впечатляващата си книга "Черешова задушница", дело на ИК "Христо Ботев". След две години "Репортаж" (ИК "Никола Вапцаров") - поетична изповед, посветена на Стефан Продев, е нова заявка за истинска поезия. През 2006 г. издателство "Български писател" отпечатва "Сестра ми иска да живее", а през 2008 г. отново ИК "Никола Вапцаров" му подава ръка за "Зелената тетрадка". Интернет изданията на Генадий Велчев са повече от десетина. И тук впечатляват "Пиеси за цигулка", "Бялата пеперуда", "Червена книга", "Душа", "Свят без име". Читателският отзвук е най-точният критически анализ, а и затова преобладават електронните книги на автора.
"Книгата със стихове", появила се в началото на 2018 г. (изд. "Александрова дизайн"), е написана ексклузивно, за два дни. И тя е равностойна на поетични послания за смисъла на живота, за човещината в този свят, за творчеството като необходимост за общуване. След скръб и болка, след мигове на безнадеждност, сред снимки на изгубени близки хора, след пътуване до родния му Разград, където са погребани любимите му хора и където са истинските му лични душевни граници, Генадий сяда и слага върху белия чакащ лист най-новите си стихове. Предварително ги публикува в интернет и е окуражен отново от отзивите на почитателите на изящното слово.
Още в началото прави уговорката, че "краят вече е наблизко - за мойто корабче, което вижда суша - ще ме стовари там и ще продължи само на Изток, където слънцето изгрява." А той почти невидим ще помаха дълго с неговата посмъртна слава и признава: "Ужасно е накрая - да знаеш, че си толкоз малък."
Съзвездието от думи го спохожда и той вярва, че може би неприличният му почерк на небето сред звездите ще се прочете от други, било на електронен, било на традиционен хартиен носител.
Много му се иска да се премести някак по-надалече от душата си, защото е убеден, че е тежко и не може само с нея да живее интересно. И той продължава да пише като на фронта - при затишие - и живее като ручей, в пътуващата трупа на мълчаливите артисти, защото там, на небето, вече има толкова много хора. Безпощадно е тихото му откровение: "Денят отиде си - това е. А ние все сме в същата България. Похарчихме си всичките слова. Почти през страница Велчев ни прави съпричастни с вълнолома на историята, с Вапцаровата си вяра и надделява съкровеният му спомен за майката: "Ще тръгна, ще отида пак при мама, а мама не е жива, но живя - живей, приятелю, тъй както мама - не се вълнувай за смъртта."
"Книгата със стихове" на Генадий Велчев е още едно своеобразно поетично самотно пътешествие в живота и естествено продължение на лиричния му път от предишните поетични внушения и откровения. На добър път, Генадий! Сигурен съм, че вече си написал още по-новите си заглавия за новата бъдеща книга със стихове.