Като няма благи вести, сами да си ги правим
/ брой: 116
Напоследък мнозина се оплакват, че добрите известия и хубавите новини съвсем изчезнали в последно време, та все по-често ни нападат скръб и меланхолия. Ами да вземем да търсим хубавите известия и на по-нестандартни места. Например:
За Гошо благата вест дойде, когато научи, че някаква леля от Павликени е починала, но преди това му е приписала два магазина, апартамент и петдесет декара ниви. Нямаше сълзи, нямаше мъка. Гошо направо одобри нейната постъпка, макар че през последните двайсет години въобще не беше виждал тази своя роднина. Недялко получи блага вест още през зимата - тъща му се е потрошила из поледиците и няма да им гостува. Ангелина пък прие за блага вест това, че нейният съпруг Трайчо се изнесе на гурбет в Испания и трета година само пари й изпраща, без да си идва. Това тя прие не само като чудесно известие, но и като висш дар от съдбата. Ангел нарече благо известието, че на съседа са му откраднали джипа. Дори почерпи, защото не можеше да разбере що за справедливост е това: оня да има джип, а той да привързва постоянно с тел бронята на престарялата си шкодичка. За Цонка най-благата вест в живота й дойде, когато научи, че нейният Найден не закъснява вечер, защото й изневерява, а защото всяка вечер се събира с приятели на по мастика. "Морален ми е съпругът" - обявява гордо Цонка пред приятелки и колежки и гледа гордо...
Аз пък всяка вечер получавам блага вест. Ама истински блага. Когато излегнат на дивана с вестник в ръце чуя вълшебните думи на моята Цветанка: "Пешо, ставай - вечерята е готова, салатата също, а и ракия съм ти наляла"...
Така е! Като правителството не може да ни уреди благите вести, да си ги създаваме сами!