Мнение
10 години лозанки ветеранки
/ брой: 222
Бавно и видимо изтича и 2018 г. Преди 10 години се създаде Националното движение на ветераните социалисти. То имаше и задачата да приобщи съмишленици и симпатизанти, съратници и откровени членове на БСП към настроените ляво българи, към споделящите някои ценности от недалечното минало на България, да върне доверието на разочарованите, да направи своя пътека в Прехода и избухналата преди три десетилетия българска демокрация. Изтече много вода, написаха се и се прочетоха много нови книги, някои стари бяха позабравени.
Спомням си как Калата леко се отрече от свои минали позиции и в интервю беше се изпуснал: "Какво ми даде на мен БСП? Нищо...". За да го харесат новите господари от ГЕРБ и за да го потупа по остарялото му рамо Бойко Борисов, народният артист Георги Калоянчев сам срина авторитета си с непремерени оценки и самопризнания. По време на БКП и БСП Калата беше на върха, извинете. После при ГЕРБ си отиде и вече го забравиха. Такова е и дереджето на ветераните у нас, какво да го крием...
Те, ветераните, обикновено са правостоящите пътници в мотрисите на метрото и в останалия транспорт край насядалите с айфони ученици и младежи. Ветераните не стоят на опашка за изпълнителната власт, не се борят да влязат в листи и списъци за европейски, местни и парламентарни избори, не се надяват да ги включат в директорски бордове и министерски кресла. Е, има 20-ина души в парламента, да са живи и здрави, други 2-3 хиляди ще напуснат скоро държавната администрация, но по принцип ветераните остават сами с опита си, със знанията, с паметта и моженето. Могат още да дадат съвет, тихо и невидимо присъстват в обществената практика. Ще ги зарадват добрата дума и признателността, ако не ги забравят, както неотдавна Министерството на културата забрави доайена на българската естрада 90-годишната Маргрет Николова. А за близките им накрая ще остане единствено краткият съболезнователен текст по повод кончината им... Това са ветераните, които отминаваме с бездушие, защото демокрацията ни отдалечи от изконните човешки ценности.
Преди 10 години, пак през ноември, публикувах и своя първи сборник с лозанки - измишльотини, писани по време на Преход и демокрация, затворили между меките корици твърди позиции, сатирични и иронични редове, лирични страници, непроменими и променени мнения. Досега те влязоха в 11 авторски сборника, а дванадесетият е пред печат. Радвам се, че лозанките са набори на Движението на ветераните в БСП. И като тях имат своята биография, в тях нищо не е измислено. Така оцелявам. Смеейки се, осмивайки, присмивайки се и самоиронизирайки. А на по-младите само ще кажа: "Уважавайте ветераните. Това е вашето бъдеще!