Стара София
Топовен изстрел възвестявал обедната почивка в столицата
Щом чуел силния гръм, народният поет Иван Вазов казвал: "Идват съдбоносни години за България!"
/ брой: 226
При Освобождението София е третият по големина град в Санстефанска България (след Русе и Пловдив). В него има 18 джамии. С калдъръм са настлани само места около конака и джамията Баня баши, всичко друго тъне в прахоляк при сухо време и в труднопроходима кал при дъжд и след топене на снега.
Първи кмет на София след Освбождението е Манолаки Тошев - български гъркоман, който след избирането му си връща българското име Манол. (На него е кръстена една от най-малките улици на София, която е пресечка на бул. "Хр. Ботев" между бул. "Ал. Стамболийски" и ул. "Позитано"). Като се връща към българското си самосъзнание, той поставя начало в превръщането на София в модерен европейски град.
Негово Височество княз Александър I в уличките около днешната Съдебна палата
Държавата отпуска значителни средства, а замогнали се българи също участват в благоустрояването на града. Оформя се бул. "Цар Освободител", който е витрината на столицата. От двореца до Орлов мост се изграждат 4-5-етажни сгради, като лявата част е и търговска - до Народното събрание. Там са първите луксозни според тогавашния критерий хотел-ресторанти ("България", "Империал" и "Савой"), австро-унгарското, италианското и руското посолство, виенски кафе-сладкарници. След края на работния ден, а и в почивните, софиянци, пременени с нови дрехи, с лъскави обувки, модни шапки, парфюмирани излизат на "движението" между двореца и Орлов мост. Хем да се разходят, хем да се покажат, а и да огледат другите и да вземат терк от тях. Пък и да научат някоя нова клюка, че тя, както е знайно, разведрява душата.
Софиянци акламират раждането на престолонаследника
Вторият булевард (наречен "Големия") е "Княз Дондуков". На него се помещават търговски кантори, банкови и застрахователни дружества. Същевременно той се слави и като най-кръчмарският. Там съществуват 34 заведения, в които се предлагат храни и напитки. Конкуренцията е много голяма и за да се привлекат клиенти, съдържателите се надпреварват да предлагат безплатни мезета.
Булевард "Мария Луиза", 1938 г.
Третият булевард е "Централен" (днешният "Мария Луиза"). До Освобождението това е тесен сокак, който стига от джамията Баня баши до Владайската река. Там се намира и най-голямата циганска махала. След построяването на Централната гара се оформя като най-широката софийска артерия. През 1898 г. обаче общинският съвет взима решение, че софийските улици трябва да позволяват разминаването на два файтона. Поради това частта от центъра до Лъвов мост силно се стеснява и бързо се застроява с жилищни сгради, на които приземните етажи са предназначени за търговски цели.
Четвъртата артерия е бул. "Хр. Ботев", който се изгражда по подобие на "Централен".
София обаче продължава да расте и затова се развива и в други посоки. Силен тласък за експанзията в южно направление дава пускането на трамвайна линия на 1 януари 1901 г. до Княжево. Само за 10 г. пространствата около нея се застрояват.
Общинското ръководство се грижи най-вече за благоустрояването на централната част на столицата. На мястото на занемарен пущинак се оформя Градската градина. Тя е оградена и в нея има оръдие, което в 12 ч. стреля и с това се обявява едночасова почивка за чиновниците, а гражданите си сверяват часовниците (които имат часовници).
Съвременници на Иван Вазов казват, че по това време народният поет почти винаги бил на запазената си маса в сладкарницата на хотел-ресторант "България", за да си пие кафето. Когато се чувал топовният изстрел, Вазов изваждал джобния си часовник и казвал: "Идват съдбоносни години за България!".
А междувременно София все повече придобива европейски облик. Оформят се площадите "Македония", "Възраждане", "Славейков". Улица "Граф Игнатиев" достига да Перловската река. Тогава се появява и девизът на града "Расте, но не старее".