След Великден

    Още веднъж остана в миналото Възкресение Христово, големият празник на православните хора и на всички, почитащи народните традиции. Не зная защо, но тази година неусетно се подчиних на религиозната препоръка да се замислим върху битието - свое и общочовешко. Мислите, които ме споходиха обаче, предизвикани от видяно и чуто по телевизия, радио и интернет, не биха зарадвали никого от многобройните униформени и цивилни агитатори на вярването в Бога (главното "Б" е според граматиката).
Аз съм човек свободен в предпочитанията си (доколкото дълго проточилият се преход с неизвестна посока позволява), толерантен съм към чуждото мнение и идолопоклонничество и се дразня, когато медиите ме третират като християнин, както бих се дразнил, ако някой вземе да кандърдисва богомолците да се откажат от Христа. Съзнавам колко важна роля е изиграло православието за опазване на българщината, когато сме били поробени. Заедно с народните ни традиции (някои датиращи от преди покръстването) то е крепяло националното ни съзнание цели векове.
Навярно и сега църквата играе, или би могла да играе, възпитателна роля - например с припомнянето на десетте божи заповеди (повечето от които би трябвало да не са загубили валидността си и днес). И все пак думата "заповеди" не ми се струва достатъчно демократична. Всеки умишлен фалш, невинна наивност или ритуална бутафория, съпътстващи религиозния протокол и инерция, са, меко казано, комични за интелигентния човек, който разбира тяхната нелогичност. А и представители на паството им усещат нещо нередно, затова задават въпроси (по радиото) за скъпите коли например и въобще за охолния живот на някои, призвани да бъдат аскети.
Точно преди седмица гледах и слушах доста телевизионни и радиопредавания за големия празник Великден (дотук добре), за деня Разпети петък конкретно и за наложителната необходимост да сме вярващи. Но... Двама компетентни господа, единият от които професор, не можаха да отговорят на случайно зададения им въпрос: "Защо на този ден свещеници и богомолци обикалят храма в посока обратна на часовниковата стрелка?" (Тук се налага  сравнението с някогашната дискусия на тема "Колко дявола могат да стъпят едновременно на върха на една игла?").
Преди известно време друг професор, явно по теология (Калин Янакиев - записах му името от възмущение) ми обясняваше, че Ванга е измамница, защото всяко чудо, извършено не от Всевишния, или по негова заръка, е лъжа. Значи аз трябва да вярвам на него, а не на себе си и на своите собствени очи, след като петричката пророчица на два пъти (за болести на майка ми и на сестра ми) ме е омайвала с предсказания. На сватба в София пък роднини и приятели на Ванга се опитаха да не изпълнят обещанието си към нея да я закарат на свиждане до една болница, защото всички вече били пийнали. Тя обаче, без да знае, че аз съм там, и какви са трапезните ми принципи, веднага им възрази: "А Панчо? Нали той не пие". Качих я в колата заедно с племенничката й Краси и хайде в болницата!
От телевизията разбрах, че Папата ще отговаря на въпроси, зададени му предварително. Сигурно се е измъчил какво да каже на едно японско момиче за бедствията, сполетели родината му, и на една италианска майка, чийто син от години е в кома... По радиото чух друга силно вярваща, която завърши изказването си с думите: "Човек без вярата в Бог е нищо".
Значи са нищо заслужено добилите световна слава имена, кратките изказвания на някои от тях по въпроса ще си позволя да цитирам: "Отхвърлям упрека, че няма как да предадеш моралните ценности на децата си, ако живееш далеч от църквите и храмовете". (Мерил Стрийп); "Религиозните представи са илюзии! Те са обещано сбъдване на най-старите и най-силните желания на човечеството" (Зигмунд Фройд); "Разбира се, че има отвъден свят. Въпросът е - на какво разстояние се намира от центъра на града и до колко часа е отворен?" (Уди Алън, който споделя още, че е станал атеист покрай страстта си към хумора.)
Тази чудесна дума "хумор" ме отвежда към едно послание на атеистите от град Генуа, които го използвали като лозунг, окачен на градските автобуси: "Лошата новина е, че Господ не съществува. Добрата е, че не ни е нужен". Не се изненадах, че потомците на средновековната инквизиция са забранили този лозунг.