Репортаж
Хаваите се "преместиха" в Китай
Или как най-бедният район става един от най-богатите, но без вълшебна пръчица
/ брой: 66
Таня ГЛУХЧЕВА
В края на 13 в. и началото на 14 в. Марко Поло отишъл до земи, изобилстващи с неща, напълно непознати на европейския континент. Тези земи са съвременните Китай и Индия. Той старателно описвал всичко, което виждал, опитал се да пренесе, колкото се може повече неща у дома, за да покаже на сънародниците си, но често не му вярвали. Според различни легенди малките деца тичали след него с думите: "Чичо Марко, разкажи ни още една лъжа". Твърди се, че неговите истории, вдъхновили по-късно Христофор Колумб...
Днес пътят към азиатския континент е много добре познат, но той продължава да буди интерес у хората, които не са имали възможността да се докоснат до него. Ако Марко Поло беше наш съвременник, много лесно щеше да подкрепи думите си със снимки. Въпреки това, разказите му щяха да звучат все така невероятни, по простата причина, че китайците са истински вълшебници...
Някои политици използват периода от 30 години да развият дадена територия. И това време е напълно достатъчно (съпоставката с България, относно времето, разбира се, не е случайна). Докато ние сме заети да разваляме всичко, което имаме година след година, на азиатския континент градят - ден подир ден.
Хайнан официално е обявен за провинция през 1979 г. В онзи момент районът е изключително беден и местните се прехранват предимно с риболов. От 1988 г. правителството решава да развие мястото, заедно с прилежащите му острови. Днес вече се говори за "китайските Хаваи" и е една от най-развитите и богати части на страната.
Въпреки че има много хотели, в никакъв случай не можем да твърдим, че е презастроено. Има достатъчно място за всичко, но най-вече - за пълноценна почивка през деня или забавление по време на нощния живот, когато по улиците излизат сякаш повече хора. Млади и стари се разхождат по брега или танцуват под звуците на приятна музика.
Освен Саня, Западния остров и др., които привличат с белия и мек пясък, дълга плажна ивица и чиста вода, туристите могат да се насладят и на...
мистерията на "Янода" или дъждовната гора
Буквално "Янода" означава "Едно, две, три", но местните го използват и за поздрав, приветствайки посетителите. Билетът струва приблизително 40 лв., но гледката и изживяването си заслужават. Там се намира и дървото с най-гладката кора и високо над 10 м., което в миналото е служило за изпитание до каква степен момчето заслужава любимата си. Ако успеело да изкачи дървото - се подготвяла сватба, ако ли не - не.
Интересено е да се види как повечето дървета и растения имат табелки, на които е означено дали са отровни или не. Все пак гидът е длъжен да предупреди - "Стойте по-далече, защото секунда невнимание..."
Тъй като никога нищо не е съвършено, недостатъкът е, че хората не говорят чужди езици. Това, разбира се, не може да развали почивката на авантюристите, отишли да изпитат адреналина на стъкления мост, на който малцина успяват да запазят самообладание (особено на мястото, където строителите са решили да се пошегуват и са сложили плочка, даваща измамното усещане, че стъклото се напуква) или някои от другите екстремни атракции.
За най-малките гости са направени специални фигури на динозаври, които се подават зад гъстата растителност. Това е малко шокиращо, защото няма данни те да са обитавали това място, но децата са искрено впечатлени и доволни.
Ботаническата градина
е друго привлекателно място. Макар да не е с размерите на дъждовната гора, все пак, за да се види цялата, е необходимо да се обиколи със специално предвидено влакче. Тук входът да е по-евтин - около 20 лв.
Чужденците не бива да се стряскат при вида на продавач на сладолед, който е... робот. Умело приготвя поръчката и я подава на клиента. Плащането, разбира се, става с помощта на телефон, защото все по-засилваща се е тенденцията хартиените пари да изчезнат и да се плаща само онлайн.
Екзотични храни и напитки,
някои плодове за пръв път се виждат през живота,
а вместо минерална вода, обикновено в заведенията сервират вода от кокосов орех. А те изобилстват в Хайнан. И се използват също така и за приготвяне на десерти от месестата част вътре. Докато човек ги яде забравя, че му липсва шоколадът (тук не се консумира много) и се потапя в една нова действителност, досущ като в приказките. Но тази е по-хубава, защото е... истинска!
И тъкмо, когато си мислим, че няма какво повече да ни предложи Хайнан, се оказва, че управляващите имат нови планове, които вече осъществяват. Детски градини, училища, университети, компании, разработващи различни технологии... И винаги са отворени за съвети. Винаги питат: "Какво още да направим?" Сякаш са постигнали малко... И са готови да споделят опита си, защото, както самите те казват: "Някои от нас са пътували в чужбина. Гледали сме какво правят там и после сме разработвали идеята, така че да е приложима у нас." Следователно, не само социализмът е с китайски характеристики, а всичко. Вече изразът "Made in China" придобива съм ново значение, съвсем нова характеристика!