16 Ноември 2024събота17:27 ч.

Разултати от участието ни в европейските програми

БАН докарва от европейски проекти повече пари, отколкото са държавните вноски за участието на институти, вузове и фирми от цялата страна

/ брой: 32

автор:Велиана Христова

visibility 2065

Средствата, които са влезли в институтите на БАН от спечелени с конкурс европейски проекти в започналата през 2007 г. Седма рамкова програма за наука (7РП), са 27 млн. евро и са повече от вноската, която дава България за участието в програмата на всички академични институции в страната - БАН, вузове и фирми. За четирите години страната ни е платила вноска общо 26 млн. евро за програмата. Това показват резултатите от участието на България в рамковите програми на ЕС за научни изследвания, които миналата седмица бяха представени официално от зам.-председателя на БАН проф. Евгений Николов.
Участието на академията ни е много успешно още от Третата рамкова програма на Евросъюза след 1992 г., когато учените от академията бяха допуснати до проекти, още преди страната ни да стане член на общността. Причината е, че БАН и тогава имаше добре развити международни отношения и участваше активно в международния научен обмен, което беше основа за добро сътрудничество, подчерта председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Повечето от финансираните от ЕС проекти завършват с резултат, приложим в производствени фирми, които използват научните продукти и технологии. Добрите резултати на академията в рамковите програми са добра предпоставка за усвояване на средства и от оперативните програми като "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси", всичко зависи от собствените ни усилия да ги усвоим, смята Съботинов. Очевидно, усилията на учените ни са успешни, особено на фона на общата мизерна усвоямост на пари от фондовете във всички други отрасли.

 


При представянето на резултатите присъства министърът на еврофондовете Томислав Дончев, който заяви, че постигнатото от БАН е "впечатляващо". И каза, че ако научният потенциал на нацията не участва в правенето на важните стратегически документи на България в близките месеци, и документите, и усвояването на средства от ЕС в близките 10 години няма да са достатъчно качествени. На официалното представяне бе и депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов, вносител на скандалния закон за разформироване на БАН, който бе оттеглен от премиера Борисов на 1 февруари. Не знам как се е чувствал специалистът по самбо Стоилов, който за пръв път се докосна до реални факти от голямата наука - във всеки случай той изглеждаше достатъчно впечатлен и смаян от това, което чува.
В Третата рамкова програма научните специализации на учени от БАН, финансирани от ЕС, са 203 от общо 392 за страната, а участието в научни мрежи - 12 от общо 24 за страната. В Четвъртата рамкова програма и участието на БАН, и получените средства се увеличават, като академията вече се включва в подпрограмите ПЕКО, КОПЕРНИКУС и ИНКО-КОПЕРНИКУС. От 250 български проекта в Четвъртата рамкова програма 152 са на БАН, а получените за изследвания средства от Европа стигат 6 млн. екю. Съответно в Петата рамкова програма показателите растат - 140 успешни проекти на академията от общо 270 за страната, а спечелените пари са вече 8 млн. евро, което е равно на 2/3 от тогавашната държавна вноска за участието на България в програмата. Най-много са успешните проекти за подобряване на човешкия потенциал, следвани от тези в подпрограмите "Енергия и околна среда", "Информационно общество" и "Качество на живота". С най-много проекти по това време са учените от институтите по океанология във Варна, по паралелна обработка на информацията, по органична химия, по слънчеви енергийни източници и др.
Още по-успешно е участието на академията в Шеста рамкова програма - 135 финансирани проекта от общо 270 за България, те донасят на учените от институтите общо 12 млн. евро европейски субсидии. Трябва да се напомни, че средствата, които се отпускат от ЕС по научните програми, се превеждат целево за конкретни изследвания, с тях не може да се плащат заплати, ток, парно и други разноски на базовата организация. По принцип, за да участва изобщо едно академично звено в конкурсите за такива проекти, то трябва да има гарантирана издръжка от държавата. Някои от проектите изискват и съфинансиране от българска страна, което също трябва да е гарантирано. Това - по повод на некомпетентните (или инсинуативни) лакардии на министър Сергей Игнатов, че БАН имала пари по проекти и на него не му било ясно защо учените са без заплати. А БАН стои вече втора година с над 30% неплатени заплати, просто защото Дянков не й даде средства за заплати (нито за парно и ток) и с това тя стана единствената публична институция у нас, неосигурена от бюджета за тези основни плащания. Пък някои казат, че не било нарочно...
В Шеста рамкова програма отново най-много проекти са спечелени в подпрограмите за развитие на човешкия потенциал, информационно общество, устойчиво развитие и екосистеми, ЕВРТОМ, но този път - и нанотехнологии, и нови материали. Само по себе си това показва в кои области нашата наука е силна. Но такива "подробности" не вълнуват властта - по виждането на финансиста Дянков приоритетно пари трябвало да се дават най-вече за софтуер, земеделие и културно наследство. Нанотехнологиите очевидно не палят въображението му... Нито пък това, че ядреният институт например има 26 успешни проекта за сумата от 2,36 млн. евро; Институтът по паралелна обработка на инормацията е с 12 проекта за 2,27 млн. евро и т.н. Да не говорим, че в тази рамкова програма БАН прави и нов пробив - спечелени са средства за изграждане в БАН на 8 центъра за върхови научни постижения и обучение на докторанти в различни области на науката (от общо 11 за страната). 
Участието на учени в европейски проекти с финансиране от ЕС е най-значимо в Седма рамкова прогама, отчете проф. Евгений Николов. Очевидно, и в ЕС оценяват качеството на българската наука, защото учените от академията вече заемат места, съответстващи на по-висока компетентност и авторитет пред Еврокомисията (те са координатори на проекти, а размерът на финансирането за отделните проекти се увеличава). Спечелените проекти до момента са 138, но средствата за тях са значителни - 27 млн. евро. И пак, най-много са проектите в областта на увеличаване на научния капацитет, информационни технологии, околна среда. Институтът по информационни и комуникационни технологии си докарва 2,43 млн. евро за 13 успешни проекта; океанолозите спечелват 13 проекта за общо 1,68 млн. евро и продължават работата на центъра за висококласна наука "За устойчиво развитие и управление на Черноморската система (CESUM-BS)"; Институтът по биология и имунология на развитието получава 1,5 млн. евро само по един проект, Институтът по микробиология е с 1 млн. евро за 4 проекта и т.н.
В Седма рамкова програма общо за страната успешните проекти са 360 за 38 млн. евро. Това означава, че всеки от 138-те проекта на БАН (общо 27 млн. евро) е на почти два пъти по-висока стойност от останалите проекти. Средно един проект в БАН се финансира от ЕС с над 200 000 евро, един от останалите 222 проекта (общо за 10 млн. евро) носи средно 105 000 евро. Според проф. Николов това означава, че повечето от тези други проекти не са изследователски, а за изграждане на мрежи или за други поддържащи дейности. Следователно, повече от очевидно е, че БАН печели основния дял от изследователски проекти по 7РП за България и възвръща вноските на страната за цялостното ни участие, както е било и в предходните рамкови програми.
При това в този преглед не са включени проектите, спечелени от БАН от програмите на НАТО, ЮНЕСКО и други организации, както и стотиците двустранни договори с партньори от други страни. А проектите са само един от показателите за ефективност, подобни са и останалите - брой публикации, патенти, внедрявания и пр. Хайде някой сега да обясни смислено - по каква причина и на какво основание двама министри обявиха БАН едва ли не за "болния човек" в България, при положение че тя работи очевадно най-добре от научните организации в страната и на добро международно ниво?! Това показа и международният отдит на БАН преди година. Но заради оплювките и злощастния законопроект, внесен от ГЕРБ, ЕС вече обяви, че БАН е рисков партньор за 2011 г., понеже е заплашена от закриване и държавата не я финансира достатъчно. Една несигурна базова организация не може да получава бадева европейски пари за проекти, които утре няма кой да изпълнява! Така ГЕРБ вече нанесе съществена щета на българските учени и на България - морална и финансова. Дали и бъдещи загуби на средства от ЕС и на капацитет за научни изследвания предстоят?


Седма рамкова програма (2007-2011 г.)


Вноска на България за участие - 26 млн. евро
Получени от БАН по проекти  - 27 млн. евро
Получени общо от БАН, вуз, фирми - 38 млн. евро
Стойност на 1 проект в БАН средно - 255 000 евро
Стойност на 1 проект за страната средно - 105 000 евро

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ