16 Ноември 2024събота19:48 ч.

Каква е цената на нашето здраве

Всеки четвърти гражданин попада в болница и около 7000 са с грешна диагноза

/ брой: 153

автор:Кънчо Марангозов

visibility 5343

В обществото се води дебат нужни ли са на България тръбопроводи за нефт, прираден газ като например: "Бургас-Александруполис", "Южен поток". Защо трябва да се строи АЕЦ "Белене"? И така нашите съседи Турция, Гърция, Румъния, Сърбия да станат балкански центрове на енергетиката. Тогава България няма да бъде дори врата на Европейския съюз. Искат да ликвидират БАН. Заделят под 0.3 процента от БВП за наука. В Европейския съюз са 3 процента. От 27 направления в науката, в които имаме световен и европейски принос, те намаляват все повече. Нашите по-млади учени тръгнаха на Запад, където се приемат много добре. Други ги пенсионират. Може ли да има пенсиониран учен? Звучи глупаво! Без наука няма образование и здравеопазване. Германският канцлер Ангела Меркел намалява всички разходи по време на кризата, с изключение на тези за наука и образование.
Световният писател Хемингуей е написал: "Провинцията започва от брега на морето." Казано директно, ако не се намерят адекватни решения на проблемите, има опасност да се превърнем в глухата провинция на Европа. В страната ще работят хотелиери, бармани, сервитьори, камериерки, малограмотни строителни работници, запушващи с бетон дори изгледа и достъпа до морето с къщи и

хотели на мутри и мутреси

Изсичат и гората. Тъжна родна картина. Да нямаш дори достъп до унищожаваните морски дюни, създадени за хилядолетия от природата. Ще ни посещават неплатежоспособни туристи с основна цел алкохолен туризъм и наркомания. Индустрията и селското стопанство ще потънат в провинциалното блато. Това ще бъде България без наука и енергийни мощности.
Здравеопазването е част от националната сигурност. Национална кауза може да има само ако българите са здрави, но здравето на нацията все повече се влошава и заемаме 27-о място в Европейския съюз. Последно! Тъжно, но фактите са такива.
Независимо от всичко, каква е цената на здравето за гражданите в България?
Заделят се за обществено здравеопазване само 4.2 процента от БВП. Отново сме на последното, 27-о място. В Европейски съюз се отделят средно 6.7 процента от БВП, и то при висок БВП. Ето какво е положението в проценти в някои страни от Европейския съюз: Гърция - 9.8, Полша- 6.5, Литва-6.0, Естония-5.5, Латвия-6.3, Румъния-6.7. В сравнение със силно развитите държави, ние сме на светлинни години от тях: Германия - 10.9, Франция - 10.6, Италия - 8.7, Испания - 8.1, Великобритания - 8.3, Португалия - 10.0.
Разходите за здравеопазване в България според Световната здравна организация

на човек за 2009 година са 283 долара


което е значително под най-ниското ниво в страните от Европейския съюз, където средно се заделят 2014 долара. Ботсвана е с 373 долара, а Малдивите - 306 долара. С тези, уж бедни, държави ли ще се сравняваме? Срамно е за всички политически сили от 1989 година до днес, които са били в управлението на Република България. Няма значение как се наричат. Това е катастрофа! Вероятно демокрацията е виновна. В Гърция, родината на демокрацията, която сега е във финансово- икономическа криза, се отделят 2733 долара на човек. Хиляди протестират и по проблеми на здравната политика.
Ето как се разпределят разходите за здравеопазване. В обществения сектор са 62 процента, като от тях НЗОК разпределя 60 процента, Министерството на здравеопазването - 25, общините - 7, други - 8. В частния сектор са 38 процента, които постъпват от директни плащания на пациенти и доброволно здравно осигуряване. От началото на 2008 година

здравноосигурителната вноска


се увеличи от 6 на 8 процента, като 2 процента трябва да се заделят в прословутия резерв на НЗОК, за който в днешно време се води политически спор.
От какво зависи събираемастта на  здравните  вноски:
 * От демографските показатели. Тук влияе отрицателният естествен прираст, независимо от леко повишената раждаемост. Твърде висока е смъртността. Процесът на заминаващите на Запад се увеличава. Пример: медицинските сестри в България намаляват. Сега една медицинска сестра се пада на двама лекари, а минимумът на съотношението трябва да е 2:1 в полза на сестрите. И как няма да е така, когато в Европа медицинските сестри получават 8 пъти по-високи заплати в сравнение с България. Кой ще се грижи за болните? Отговор няма!
*  Отрицателен икономически растеж и фалити в реалния сектор.
*  Висок дял на сенчестата икономика и неформална заетост независимо от кризата.
Директните плащания от пациентите се увеличават (корупционни и законни) и са значително по-високи от държавите членки на Европейския съюз, а обществените разходи за здравеопазване са значително ниски.
Изводът: Голяма част от насочените към здравната система финанси не могат да се отчетат от статистиката и няма начин да покажат точността на действителните здравни разходи. Така се увеличава социалната тежест за гражданите.
Субсидиите от Министерството на здравеопазването са за:
* Промоция, превенция и контрол на общественото здраве. И тук възниква реалният въпрос: Защо здравето на населението се влошава? Защото всичко това е написано, но не се изпълнява ефективно, включително и за социалнозначимите заболявания. Липсват и ресурси.
* Осигуряване на медикаменти, отговарящи на стандарти за качество, безопасност и ефективност, но много български граждани с месеци чакат лекарства и заболяванията им се влошават. Тъжна картина!
* Диагностика, лечение, достъпна и качествена медицинска помощ. Кой осигурява всичко това? Засега общопрактикуващите лекари. Иначе се плаща за специалист. Всеки четвърти гражданин попада в болница и около 7000 са с грешна диагноза. Небезизвестните клинични пътеки водят понякога и до това. Специализацията и квалификацията на лекарите изостава. Просто системата е грешна.
* Болниците с държавно и общинско участие получават финансиране за диспансеризация, лечение на активна туберкулоза, диализна дайност, трансплантации, болнично лечение на СПИН, спешни състояния, интензивно лечение и други.
* Държавата финансира 28 РИОКОЗ, 28 РЦЗ, 12 психиатрични болници, 32 дома за медикосоциални грижи за деца, 28 центъра за спешна медицинска помощ, 4 регионални центъра за трансфузионна хематология, 7 национални центъра и други самостоятелни вторични разпределители на бюджета. Средствата за  тази дейност за 2008 година са в размер на близо 203 милиона лева.
* Болниците са най-големият консуматор на финансови средства и са повече от половината от здравноосигурителните плащания на НЗОК. До това води увеличеният брой на болниците за активно лечение. Реимбурсирането на финансови средства за лекарства относително намалява. Делът на разходи за първична медицинска помощ е около 8 процента и е половината от тези разходи в Западна Европа. Това поставя под съмнение сигурността на здравноосигурителната система.
Ясно е, че без наука, енергийна индустрия и модерно селско стопанство България ще стане забравената провинция на Европа в областта на здравеопазването. Засега най-общо причините са:
* Недостатъчно финансиране, което е пречка за осигуряване на необходимата медицинска помощ за населението. Само с приемане в болница не се получава. Потребна е отлична извънболнична медицинска помощ. След десетина години, ако продължава така, тричетвърти от българите ще бъдат с хронично заболяване. През 1990 година Световната здравна организация обяви, че с хронични заболявания е 45 процента от населението. Има диспропорция между финансирането на извънболничната и болничната медицинска помощ.
* Няма информационна система за финансиране на болничния сектор.
* Липсва модел за финансиране на неотложната и спешна медицинска помощ, включително и за спешните и интензивни отделения на болницата.
* Няма модел за инвестиционни разходи в държавните болници.
* Болниците в последните години непрекъснато имат дългове и недостигат пари дори за трудовите възнаграждения на персонала.
* Ролята на доброволното здравно осигуряване е незначителна.
Може ли песимизмът от написаното да започне да преминава в оптимизъм? Да, ако се разбере, че здравната политика е система от дългосрочни официални решения, чрез които се оценява доколко многобройните по-специфични предложения и инициативи, свързани с опазване на здравето, са приемливи относно преследваните цели, средствата и времевите рамки за осъществяването. Здравната политника не може да бъде
 
ефективна без научни знания

и съвременни технологии. Ясно е, че е необходим консенсус между политическите сили, постигнат чрез ползотворен дебат. Така ще се подобри и финансирането на българската здравна система. Джон Кейнс е казал: "Трудността не е във възприемането на новите идеи, а в отказа от старите представи." Забравете старото, господа политици! Време е! Иначе народът просто ще ви забрави.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ