Власт и демокрация

Николай Михайлов*

"Пет десни партии поставиха ултиматум на Орешарски". Много мои познати от "Зелените" бяха неприятно изненадани от поставянето им "от медиите" в дясното пространство. За мен това беше логично продължение на работата на "Икономедия" и либералната мрежа по отразяване и оформяне на протестите. Процесите на фрейминг (рамкиране, обяснение, интерпретиране) са ключови в един протест или социално движение. Те създават смисъл за това какъв е проблемът, кои сме ние и какво трябва да се направи. 
И така, към момента от протеста имаме искането за безусловна оставка на Орешарски, нови избори и реформи на правилата (Харта 2013) в няколко ключови сфери, така че олигархията да е невъзможна, а демокрацията да бъде "истинска", a не фасадна. Имаме и намеренията за създаване на десен/демократичен/граждански блок за рестартиране на системата. В съзвучие с това, в разказа на "Икономедия" основният конфликт е между "хората и мафията", за демокрация срещу олигархията. Мои приятели казват: Сега е време да се обединим реформаторите, няма леви-десни, има хора-мафия. Разбирам такъв двуполюсен конфликт. Но освен край (на олигархическата власт) тези протести са и начало, в тях се създава смисъл, който ще определя политиката в България занапред. Не приемам безкритично посоката, задавана благодарение на разказването за протеста на "Икономедия" и съюзниците й. Винаги, когато ви кажат, че нещата не са леви-десни, идеологически, бъдете нащрек за доминиращата идеология. Тя се представя като естеството на нещата, като "нормалността". В момента тази идеология е либералната демокрация и свободният пазар. Как се появява нео/либерализмът в тирето хора-мафия?

Смислова линия на демокрацията

От едната страна е мафията, от другата са хората. Олигархия-демокрация. Смисловата нишка, прокарвана от "Икономедия", е: Олигархия/мафия = БСП/ДПС/ГЕРБ/АТАКА = ляво/не-дясно; дясно = демократично.
Бърз преглед с Гугъл на отразяването на протестите показва, че скандиранията "Мафия", "Оставка" и "Червени боклуци" са най-честите на протеста. Същевременно "Икономедия" върши грижлива работа по очертаването на идентичността на протестиращите. Медията не включи в подборката си "от блоговете" мнения на леви протестиращи, които пишеха против етикета "Червени боклуци". Подобен смисъл носеше и представянето на протестиращите като заможни, плащащи и креативни хора, за разлика от онези, които не могат да си плащат сметките. Така или иначе, "Икономедия" се опита да остави лявото извън протеста и да асоциира олигархията с не-десните.
По една особена българска логика на прехода, логиката "или-или", дясното като антипод на не-дясното става потенциалният борец срещу олигархията. Оттук следва и че дясното е демократично, защото, по първоначалната формула, двата полюса са олигархия и демокрация. Във формулата слагам ляво/не-дясно за пълнота, но в момента вече е възможен смислов скок "днес смисълът на дясното се изразява в опозиция на БСП" (Радан Кънев).
Тази формула има много проблематични елементи. Както вече казах, това не е формална логика, а нишка на смисъла, базирана на културен и исторически контекст. Ключова роля тук изиграха "старите седесари", излезли на протестите и в медиите, които направиха възстановка на 1990 г. Остава скрит критичният въпрос къде е границата между олигархия и едър капитал по принцип; защо Иво Прокопиев или Огнян Донев от КРИБ, които също превръщат икономическата власт в политическа, са "правилни" капиталисти, а не олигарси.
Любопитна операция е отхвърлянето на ГЕРБ като автентично дясно. Защо ГЕРБ да не е дясно? Старите седесари казват, че имал връзки с БКП и Тодор Живков; новите десни го обвиняват в недемократичност. И двете нямат съществено значение по оста ляво-дясно. Да припомним, че основният критерий за ляво-дясно е икономически - отношението към пазара и икономическото (не)равенство. Тук ГЕРБ е пълен десен отличник, както "Капитал" смяташе в едни по-идеални времена, с една от най-консервативните политики в Европа, с Дянков и другите неолиберали, които Прокопиев и Ко. вложиха в екипа на ГЕРБ. Налагането на неолибералните рецепти никога не е изисквало задължително демокрация - точно обратното стана в Латинска Америка. Не всички народи са така фиксирани върху миналото си като нас, та да приемат доброволно "приватизация, дерегулация и орязване на социалните разходи". Обявяването на ГЕРБ за неистинска дясна партия отново помага на асоциацията "дясно=демократично".

Линия на потреблението

Поставянето на демокрацията вдясно и влиберално има и друга логика, която е по-малко абстрактна и повече основана в прекия опит на протестиращите, в начина им на живот. Когато се романтизира посочената от мен група, се използват качества, свързани с покупателната й способност. В по-дълбок план това разбиране е свързано с даването на предимство на свободния пазар, където точно тази способност определя властта при взимането на решения (за разлика от сферата на държавата, където в демокрация един човек е един глас).
Покупателната способност дава възможност на тази група хора да си купува много от елементите на добрия живот, недостъпни за мнозинството - добро образование (частни училища), сигурност и чистота (затворени комплекси), общности по интереси (интернет), и т.н. Това отношение се прехвърля към държавата. "Плащащите данъци" изискват от държавата да е доставчик на добро управление. Плащам - очаквам - изисквам рекламация. Демокрацията обаче не се свежда до взаимен фонд, тя не е пазар. Гражданите са участници, а не консуматори на управлението. Смисълът е във включването на всички гледни точки на живеещите заедно, а не в разпределянето на дялове според вноската. Данъците са ресурс, който отделяме, за да изпълним общите решения, а не такса за ползване на благо.

Къде е проблемът?

Дори и да сте либерален демократ, вероятно ще се съгласите, че непрозрачността и неявността на новото дефиниране на дясното е проблем. Ако искаме добра политика, трябва да се стремим към политическа зрялост и осъзната ориентация на хората. Такава не личи от проучванията на протестите.
Друг голям проблем в описания процес е основата на либералното разказване на ситуацията в България и решенията. "Олигархията" постепенно се утвърди като основен виновник за проблемите на България, включително бедността. Самоубийственият ни преход се дължи на "мафията". Това обяснение е отчасти вярно, но картината е много непълна. До голяма степен бедността и несправедливостта се дължат на пазарния фанатизъм, с който беше ликвидирано "наследството на комунизма". Рецептата на неолиберализма: приватизацията на всяка цена, дерегулацията и орязването на социалните разходи не само в България, но и в Европа и САЩ водят до увеличаване на бедността, несправедливостта и концентрацията на власт.
Новото в случая е това, за което пише още преди протестите Е. Дайнов, цитирайки късния (поправен) Милтън Фридман: приватизацията не стига, трябва и върховенство на закона. И КРИБ, и протестите ("за морал в политиката"), и експертите (Харта 2013) въздигат правовата държава като главна нова цел на българския преход. Четвъртото прераждане на десните решения, след 1991, 1997, 2009 - които досега бяха главно икономически, сега вече, във версия 4.0, ще включват и морален/правов елемент. Пазарът се оказа недостатъчен. Антикомунизмът се оказа недемократичен.
Проблемът е, че либералните решения, дори и с приставката "върховенство на закона", не водят до повече демокрация. Защото важно е не само законът да се спазва, но и какъв е законът. Виждаме, че и в САЩ, и в ЕС, където правовата държава е добре установена, законът се променя в полза на големия капитал.
Най-невинната тенденция, видна в слогана за повече морал, е че се възлагат надежди на морални индивиди или добри закони да осигурят правова държава. Това кореспондира с индивидуалистичните обяснения на новите десни - сменяме Отвратителните с Моралните. Това са фалшиви решения. Устойчивото решение е повече, по-широка и по-пряка демокрация.

Какво ще стане?

Партиите, които гравитират към "Реформаторския блок" или "новото демократично", е добре да си дадат сметка не само за това, което ги събира по отношение на върховенството на закона, но и за това, което ще ги раздели по отношение съдържанието на закона. Този блок не само ще рестартира системата, но и ще трябва да прави политики. Той не може да е СДС от 1990, когато зелени, розови, жълти, сини и кафенеещи се събраха за Велико Народно събрание. Новият блок, ако е обединен само на принципа на демократичност, може да работи само по рамката на демокрацията. Той няма да може да прилага политики, където дилемите на дясното и лявото (по отношение на пазара) са критични. Това ново дясно трудно би било водеща политическа алтернатива. Поради крайнодесния ни преход социалната база на една либерална дясна формация е много тясна.
Кой ще масовизира дясното? Тук идва отново ролята на "Народната партия", на народното дясно, ГЕРБ. Помним, че Б. Борисов беше "новата надежда на дясното" за "Икономедия". Борисов има таланта да убеждава хората да гласуват против икономическите си интереси. "Човек от народа", който може да обясни с осезаеми думи защо стягането на коланите е нещо добро, вкл. за бедните. Това е човек, който може умело да използва страхове - туркофобия, русофобия, хомофобия, без да прекрачва "червената линия". И докато новото дясно може да се конкурира с Борисов за русофобския вот, за което допринесе и фреймингът на протестите, то другите две "страхувания" са му забранени. В условията на масово недоволство от политиките на остеритет в Европа, дясното няма традиционните си аргументи и Берлускони, и Борисов са новите му надежди. Вероятно новата десница разбира, или ще разбере това. Ако Борисов не влезе в затвора, той ще й бъде необходим. Първият експеримент с него като тяло на дясното пропадна. Възможен ли е рестарт? Може би "бясът" от нова изборна победа на БСП ще обедини либералното и народното дясно - но "мечтаенето" може да се превърне в кошмар.

* Авторът е докторант в Университета Вандербилт, Нешвил