17 Ноември 2024неделя16:28 ч.

Бойна слава

САМАРСКОТО ЗНАМЕ - БЪЛГАРСКА СВЕТИНЯ

Историята на свещената реликва и как родолюбката Райна Стефанова направи копие от коприна и го дари на панорама "Плевенска епопея-1877 г."

/ брой: 129

автор:Петра Ташева

visibility 13224

През 2016 и 2018 г. България сведе глава пред две величави годишнини - от Априлското въстание и от Руско-турската освободителна война. Святата саможертва на българи, руси и хиляди наши братя от други народи за свято дело вдъхновява жени от Демократичния съюз на жените в София и Плевен за среща пред Плевенската панорама, където родолюбката Райна Стефанова от район "Красна поляна" в столицата прави един благороден жест - тя подарява изработено от нея копие на Самарското знаме с молба да бъде изложено в музея.

Там, в Плевенската панорама, сред големите платна с изображения на славни моменти от Освободителната руско-турска война и от Плевенската епопея, пред картината на епичния бой на опълченците на връх Шипка, се състоя тържеството за даряването. 
От няколко години Райна Стефанова, окрилена от героични исторически събития, в които български знамена оцеляват с цената на скъпи човешки жертви, изработва техни копия. Първото, избродирано на машина, е копие на Самарското знаме. Подарява го на читалището в родното й село Долна Диканя, където е роден и Никола Корчев - спасителят и последният знаменосец на знамето. Втората реплика на знамето подарява на общината в град Радомир в ден, когато градът чества своя празник.
В поклон пред живота и дейността на Райна Попгеоргиева-Футекова, която бродира знамето за Априлското въстание, Райна Стефанова изработва реплика на знамето на Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Този флаг тя дарява на Къщата-музей на Райна Княгиня в Панагюрище. Вестник ДУМА от 28.07.2017 г. в публикацията "Княгиня с корона от обич и надежда" разказа за това събитие.
Никола Корчев е боец-поборник - един от десетхилядната армия на
                         
Българското опълчение

В Опълчението се включват български доброволци, но и редови руски и български  офицери, като подполковник Констанатин Кесяков, капитан Райчо Николов и др. Участват и български дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Андрей Богданов, Иван Панов, Яков Петкович и др.
На 14 май 1877 г. Великият княз Николай Николаевич подписва заповед за създаване на Българското опълчение. В него се включват хиляди доброволци. Те са обикновени хора, български и руски офицери, руснаци с графско потекло - всички обединени от една кауза - СВОБОДА за българския народ! Това са историческите факти, но зад тях са силните благородни чувства и горещият ентусиазъм за съдействие на руските войски, та победата над Османската империя да стане по-бързо.
Русофобите днес изтъкват на преден план в историята на тази поредна Руско-турска война намеренията на Руската империя да се добере до Проливите. Вярват ли си?
Вярват ли, че руският мужик, че графиня Юлия Вревская, че цялата графска фамилия Скобелеви и стотиците хиляди бойци и участници в сраженията поемат доброволно рисковете на войната само заради Проливите? Заради политиката на Империята ли безброй войници и офицери оставиха костите си по нашите земи?
Истината е, че водещата роля в тази война бе на съпричастността, жертвоготовността и героизма на братския руски народ и на хилядите румънци, финландци, поляци, чехи, които направиха тази война ОСВОБОДИТЕЛНА за българите!

Пътят на Никола Корчев

Никола Корчев е роден през март 1836 г. в с. Долна Диканя, Радомирско. Бил е едър, силен и висок мъж - 2,10 м, с буен нрав, нетърпящ неправди. Семейството е имало воденица, с която изкарвало прехраната си. Един ден турци дошли във воденицата и заповядали да ги оставят насаме с жена му и с невръстното му дете. Усетил мръсните им намерения, Никола и мъжете от семейството влезли във воденицата и успели да предварят най-лошото.
Съсекли турците. Заровили труповете. 
Повече за Корчеви място нямало в този край. Семейството се преместило веднага в Самоков. Но там пък Корчев влязъл в конфликт с гръцкия владика, та пак се принудил да бяга. Заминали за Цариград. Започнал работа в Барон-Хиршовата железница. Изучил се за машинист и станал първият български железничар. Карал влака по линията Русе-Варна. Често пъти с него пътувал Васил Левски, укрит в склада за въглища.
Турци отново се опитали да задяват хубавата му жена и заради нейната чест семейството преминало Дунава и заживяло в Букурещ. Събрал се Корчев там с българските емигранти. След обявяването на Руско-турската война Никола се включил в Българското опълчение. Станал боец в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. 
                           
Монахините от град Самара

На 6 май 1877 г. в опълченския лагер в Плоещ се връчва Самарското знаме на Българското опълчение. Граф Пьотр Алабин и Ефим Кожевников - кмет на града, го предават на знаменната рота на подполковник Калитин.
Самарското знаме е дарено на Българското опълчение по решение на Думата на града и става основният боен флаг на бойците. Символ е на Българската армия. Нарича се Самарско, защото е изработено от монахините на град Самара. То е трицветен флаг с три хоризонтални ленти в червено, бяло и синьо. Размерите на знамето са  1,85 на 1,90 м. В средата му са вшити златни кръстове. От едната страна е избродирана Иверската Богородица, а от другата - образите на светите братя Кирил и Методий, символизиращи славянството.
На знамето пише: "Да воскреснет Бог и расточатся врази Его!" и "Самара - българският народ - 1876 г."
Пиката на знамето е сребърна, във византийски стил, и е изработена по проект на граф Рошфор.
На тържествения ритуал знамето се заковава към дръжката със златни пирони, като последният е забит от стария поборник, войводата дядо Цеко Петков. Той сваля калпака си, вдига очи към небето и произнася думите:
"Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя! Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие!"
Първият знаменосец е Антон Марчин.  Под командването на ген. Столетов опълченците са причислени към предния отряд на ген. Гурко, преминават Дунава при Свищов, после преминават Стара планина и участват в големите битки на войната. Знамето е носено в битките при Шипка и Шейново, в сражения при Уфланли и Казанлък. Опълченците участват в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина. Под командването на ген. Радецки те се бият в сраженията на Шипка през август 1877 г.
На техния епичен героизъм народният поет Иван Вазов посвещава одата "Опълченците на Шипка". Кое българско сърце не трепва при стиховете:

      Тогава Столетов, наший генерал,
      ревна гороломно:"Млади опълченци,
      венчайте България с лаврови венци!
      На вашата сила царят повери
      прохода, войната и себе дори!


Знамето се прочува особено в битката при Стара Загора. Знаменосците се редували и го носели с чест и достойнство. За него загиват последователно Антон Марчин, Авксентий Цимбалюк, С. Минков и Павел Калитин. При Стара Загора  Павел Калитин спасява знамето от турски плен с героични усилия и с цената на живота си. Завързва   се ръкопашен бой. Никола Корчев с високия си ръст, с храбростта, силата и волята на духа, се хвърля в битката за знамето. Изтръгва го от дръжката и го предава на младия опълченец Черногорчето, който го увива около кръста си. Така Самарското знаме е спасено! 
За подвига си Корчев получава орден за храброст "Св. Георги".
След войната Трета опълченска дружина е разформирована и става Трета пехотна дружина. Знамето е с дружината в Радомир. После бива предадено в Царския дворец и остава там до 1946 г. След това е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява при специални условия. То е единственото българско знаме, наградено с орден "За храброст".
 
Достига и до Зографския манастир

През 1958 г. са направени две копия на знамето. Едното е за Военноисторическия музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 г. в реставрационния отдел на Военноисторическия музей е изработено ново копие на знамето. През 2004 г. президентът Първанов дарява четвъртото копие на Самарското знаме на Зографския манастир. През 2006 г. монахините на Княжевския манастир "Покров на Пресвета Богородица" даряват пето, точно копие на знамето на Военноисторическия музей.

Животът на героя след Освобождението


След войната той се установява във Варна и отново поема стария си занаят - машинист е по жп линията Русе-Варна. Никола Корчев участва дейно в живота на град Варна, даже изработва градоустройствен план на града. Той е уважаван от обществото, почитан е наред с живеещия там Петко Киряков - Петко Войвода. Но и тук Корчев показва буйния си нрав, нетърпящ неправди. При посещение на цар Фердинанд той хваща юздите на коня му и заявява, че за предател като него няма място в България!
Заради тази си проява Корчев е лишен от поборническа пенсия. Семейството живее с пенсията на съпругата и с това, което синът Иван изработва като инженер, изучил се в Швейцария.
 През 1902 г., на тържествата по случай 25 години от Шипченската епопея, се освещава паметникът-мемориал на връх Шипка. Живите опълченци са поканени и те участват в церемонията, облечени в парадните си униформи - както са били при освещаване на Самарското знаме в Плоещ. Достолепният вид на Корчев прави силно впечатление на художника-чех Ярослав Вешин. След години той го кани да му позира за картина. В ателието на Вешин Корчев позира с парадната си униформа. Така Вешин е нарисувал знаменитата си картина, на която изобразява Никола Корчев със Самарското знаме.
На честите и продължителни сеанси понякога присъства и поетът Иван Вазов. Приятни са му приказките на сладкодумеца Никола. Неговият разказ за случката във воденицата става част от сюжета на романа "Под игото". Известно е, че прототип на образа на Боримечката е Иван Танков Козарев от Клисура. Но ръстът, силата и характерът на Корчев също са вдъхновение на Вазов за образа на Боримчката.
Никола Корчев умира във Варна на 29.08.1921 г. Изпратен е с военни почести. По-късно синът му Иван събира костите му и ги предава в Костницата на връх Шипка. В 1981 г. наследниците на Корчев даряват неговите награди и реликви: униформа, снимки, ордени, сабята, кръстовете, на Военноисторическия музей. Като скъп спомен им остава кристалният сервиз, дарен му от император Николай през 1902 г.
Внукът Никола Корчев е известен наш скулптор. Бил е преподавател в каменоделското училище в Кунино. Той прави скулптурен паметник на знаменития си дядо. Паметник-морена с името на Никола Корчев има в родната му Долна Диканя, а във Варна улица носи неговото име.
 




Двете страни на флага







Райна Стефанова с изработеното от нея копие на Самарското знаме в панорамата "Плевенската епопея-1877 г."


Жени от Демократичния съюз на жените от София и Плевен - снимка за спомен след даряването на знамето


Опълченските дружини в поклон пред свещената реликва


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ