Преди да отзоваваме посланици, да видим делата им

Анна Стойчева е момиче, чиито токчета може да чуете из централната част на столицата, същата е и вероятността да попаднете на забързаната й крачка по стръмни планински пътеки из страната. Тя е на 24 години, бакалавър е по Международни икономически отношения в УНСС, а след няколко дни ще защити и магистърската си теза по същата специалност.

Цитат:
Чалгата е част от живота на всеки, който живее в България, няма как да избягаш от нея

- Здравей, разкажи малко повече с какво се занимаваш в момента?
- Работя по специалността си, което като за първа сериозна работа е доста добре. Част съм от логистичния отдел на компания, която се занимава с търговия на замразени месни продукти от цял свят.
- Лесно ли е току-що завършил млад човек да намери работа по специалността си?
- Въобще не е лесно. Давам си сметка, че извадих много голям късмет в това отношение. В компанията, в която работя, около 90% от колегите са завършили точно тази специалност, дори повечето сме възпитаници на един и същи университет. Самата фирма си търси кадри от първо от нашата специалност и след това от други.
- Каква според теб е причината студентите трудно да си намират работа според образованието си? Дали това се дължи на грешен избор на специалност, или е нещо друго?
- Работодателите искат хора с опит, невинаги вземат предвид образованието на кандидатите за определена длъжност. В същото време никой не се опитва да влага в персонала, да обучава нови кадри. Държавата трябва да стимулира този процес по някакъв начин.
- Как точно трябва да се намеси държавата?
- Необходим е по-обстоен анализ. На прима виста ми хрумва практиката от преди години, когато е имало задължителни стажове след завършване на образованието. Струва ми се много добра идея да има осигурен стаж по специалността, това е възможност както държавата да си възвърне инвестицията от подготовката на кадри, така и всеки студент да практикува това, за което е учил. Фирмите имат полза от практически обучени кадри. Работодателите могат да бъдат стимулирани с икономически преференции - намалени осигуровки за определен период или данъчни отстъпки. Има много начини, за да се стимулира подобен процес. Може да се почерпят примери от чужбина, подобни практики съществуват на доста места.
- Работиш във фирма, която се занимава с внос и износ в различни страни. Под една или друга форма това е свързано и с политическите отношения на България с техните правителства. Отразява ли се наличието на посланици с агентурно минало на бизнеса?
- Не бива да забравяме, че по един или друг начин всички дипломати, не само в нашата страна, са били свързани с разузнаването. Въпросът е какви функции са изпълнявали нашите посланици с агентурно минало. Трябва да се съди по делата им дали трябва да бъдат отзовани. За целта трябва да се отворят всички досиета, а не да се оставят скрити или полускрити. Досиетата трябва да бъдат отворени сега и да се приключи с този въпрос. Щом като няма нищо за криене, защо да стоят заключени?
- Като икономист би ли направила кратка оценка на българското икономическо състояние в момента?
- Ако усвоявахме различните възможности за външно финансиране така, както е редно, без скрити сделки и заобикаляне на правилата, имаме големи възможности и ресурси, за да постигнем много. Това обаче не се оползотворява, защото навсякъде движещи са частните интереси. Да вземем за пример еврофондовете. България е една от страните, които практически са усвоили по-малко от половината от парите, които биха могли да получат. А е предвидено финансиране и е необходимо само да се представят проекти. Не се представят достатъчно проекти, с които България да кандидатства.
- Каква е причината за малкия им брой - липса на стимули от страна на държавата за кандидатстване, или недостатъчно информация за фондовете?
- Информацията трябва да е по-достъпна, да има разяснителни кампании. Хората, които са в сферата на земеделието, рядко имат икономически познания, никой не ги е учил как да кандидатстват по проекти. Дори и теоретично да са запознати с това, едно е да си чувал за него, съвсем друго е да предприемеш действия за изготвяне на проект. Би било хубаво да има центрове, които да запознават хората с процедурите, не е казано да са във всеки град, просто да има хора, които да обясняват ясно какво точно е необходимо. Отзивчиви лица, които да си вършат работата, а не само да връщат хората безброй пъти заради дребни пропуски. Често хората имат идея, дори са си подготвили проект, но се губят сред множеството бланки и бюрокрация. Само земеделието като отрасъл не е превърнало нито една страна в много богата, но е основен фактор за независимост и самоиздръжка, защото дава възможност на държавата да изхранва сама населението си. България има традиции в този отрасъл, били сме и основен износител, дори сега може да бъде така. Всички страни в ЕС масово субсидират собственото си земеделие, ние обаче сякаш го пренебрегваме. Няма цялостна политика в тази насока, частни интереси - да, но държавните интереси според мен са минали на заден план.
- Мислила ли си да заминеш за постоянно в друга държава?
- Преди мислех, че ще мога да живея навън. Вече не съм толкова убедена. Твърде много съм свикнала тук. Ще ми липсва положителната страна на живота в България.
- Явно има и отрицателна...
- Те всъщност са много. Докато си млад и здрав и докато не ти се налага да се сблъскваш с болници или бюрократични спънки, нещата изглеждат сравнително лесни. Бюрокрацията, администрацията и здравеопазването обаче са критичните точки.
- А кои са хубавите страни на живота тук?
- Начинът на живот, общителните и дружелюбни хора... Под почивка ние не си представяме да сме сами у дома, а да сме с приятели - да се видим, да разпуснем заедно. Свестни хора сме. Проблем са ни интригите и клюкарстването, но това е преодолимо. Имаме си неща, които трябва да променим, но това е така за всяка нация. Не сме от най-работливите, българите опитват, ако могат, да извъртят нещата така, че друг да им свърши работата, изобретателни сме в това отношение. Приличаме си с народите от нашия регион - шумни сме и приказливи, но сме отзивчиви и дружелюбни.
- Често се говори за чалга в музиката, в обществото, в културата. Има ли тя място в живота ти?
- Тя е част от живота на всеки, който живее в България, няма как да избягаш от нея. Сама по себе си чалгата не е нещо лошо, все пак става въпрос за музика, а музиката сама не може да бъде причина за деградация или упадък. Тя е просто музика. Лоша е културата, която определяме нарицателно като чалга. Имам предвид повърхностния начин на живот, при който хората се концентрират само върху външния си вид и имиджа си, без да обръщат внимание на културата, образованието и др. А тези неща са от значение, когато искаме една нация да просперира и да има развитие.
- Къде отиваш, когато искаш да се отпуснеш?
- Обичам да ходя на различни места. Нямам предвид само пътуване в чужбина или други градове, може просто да преоткривам места, които съм забравила. Напоследък преоткрих София, дори осъзнах, че мога да я харесвам. Сред природата обаче се отпускам най-много, чувствам се освободена и се зареждам с енергия, помага ми да се измъкна от проблемите на ежедневието.
- Какво има на нощното ти шкафче?
- Козметика и бижута, държа книгите си на отделно място.
- Книга на хартиен носител или онлайн издание?
- Харесвам и двата варианта. Обичам да се излегна с книжка в ръка, доставя ми голямо удоволствие. В същото време обичам да имам електронни книжки на телефона си, тогава мога да ги чета дори на път и без осветление.
- Коя е последната книга, която прочете?
- Моята магистърска теза, почти цяла книга написах (смее се).
- Страхуваш ли се от нещо?
- От много неща. От бездомни кучета например. Днес ми беше теоретичния шофьорски изпит. Закъснях за листовките, за щастие и проверяващите закъсняха и успях да се явя. Основната причина да отида по-късно бе, че повече от половин час обикалях улиците в опит да заобиколя заплашителни бездомни кучета. Имаше глутници, беше ме страх, когато се приближат, а нямаше хора, които да ми помогнат, и се наложи да обикалям като луда.
- Ако имаше вълшебна пръчица, какво би променила?
- Може би някои черти от характера си. Не смятам, че има вълшебни пръчици. Бих искала обаче хората да не гледат толкова много за своята тясна лична изгода. Всеки казва, че живее така, че да не пречи на другите, но почти никой не го прави.