Поехали!

На 10 април 1979 година излита първият български космонавт - Георги Иванов. Така преди 45 години България се превръща в космическа сила. Как се стига до това постижение?
"Интеркосмос" е международна космическа програма на СССР, която дава възможност на съюзническите страни на Съветския съюз да участват в пилотирани и непилотирани мисии в Космоса.
Подборът за български космонавт започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военно-въздушното училище в Долна Митрополия в периода между 1964 и 1972 г. Заявление подават стотици военни летци.
Още от ученик Георги Иванов се занимава с парашутизъм. По свои думи обаче той участвал в конкурса за космонавт "на шега"...
Така преди 45 години от космодрума в Байконур успешно стартира мисията "Союз 33". Мнозина помнят този ден на заветното "Поехали!" от репортажи и извънредни включвания. Неин командир е руснакът Николай Рукавишников, а българинът е в ролята на космонавт-изследовател, който трябва да извърши 28 научни експеримента на станцията "Салют-6", включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори "Спектър 15", "Средец" и "Пирин".
Космическият кораб обаче претърпява авария в космоса
Когато "Союз 33" пристъпва към скачване с космическата станция и се намира едва на 3 километра от нея, възниква проблем. Основният двигател се поврежда.
От "Салют-6" виждат искри и в резервния двигател и докладват за това на Рукавишников и Иванов. Отказва и системата "Игла". Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.
Решено е "Союз 33" да не се скачва с космическата станция, а да се върне на Земята. От наземният контрол обаче решават да не тестват работоспособността на резервния двигател, смятайки, че той ще може да се справи успешно с задачата да приземи кораба по зададената траектория.
Оказва се обаче, че резервният двигател наистина има проблеми. След като е активиран той не успява да се изключи 188 секунди след старта си, когато е предвидено да спре.
Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G за над две минути.
Георги Иванов споделя по-късно, че тренировките с голямо натоварване са се извършвали в продължение на 30 секунди, като ускорението е било 8G. Въпреки това, физическата им подготовка позволява те да издържат на по-голямото натоварване.
Корабът "Союз 33" успява да се приземи успешно по балистична треактория, като кацането става на 12 април 1979 година. Георги Иванов прекарва 1 ден и 23 часа в Космоса, като извършва 31 обиколки около Земята.
След полета Георги Иванов е посрещнат като герой и получава множество почетни звания. СССР използва натрупаните данни от полета, за да развие космическата си програма, добавяйки нови протоколи и тестове, които да не допуснат случването на подобни аварии.
Днес капсула на "Союз-33", с която се приземява първият български космонавт, се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.
На 7 юни 1988 г. цяла България изживява нов звезден миг: космическият кораб “Союз ТМ-5” се издига успешно в околоземното пространство с тричленен екипаж: българският космонавт-изследовател Александър Александров, командирът на полета Анатолий Соловьов и бордният инженер Виктор Савиних. Този път, за разлика от драматичния първи полет в космоса на Георги Иванов, чийто дубльор е Александър Александров, мисията на родения в Омуртаг пилот на изтребител-бомбардировач се увенчава с пълен успех. На 9 юни 1988 г. корабът се скачва с космическата орбитална станция “Мир”, където Александров успява да изпълни всичките 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти по програмата “Шипка”.

Така България се превърна в 6-тата космическа сила в света по брой космонавти на глава от населението. Страната ни обаче има по-дълга история в космическите изследвания.
Първият изкуствен спътник на Земята бе изстрелян на 4 април 1957 година - това е съветският "Спутник-1". Още тогава български учени и специалисти се включват в наблюдение на спътниците и приемането на техните сигнали. През 1969 г. в БАН е създадена група по физика на космоса. През 1972 г. България изстреля в космоса първата апаратура, създадена от наши учени и специалисти, като по този начин стана осемнадесетата страна в света, изпратила свой апарат в космоса. Безспорно най-голям връх в космическите изследвания в България е полетът на първия български космонавт.
За полета на Георги Иванов е била разработена много богата и обширна научна програма от български учени и специалисти. Тя включва изследвания в областта на дистанционните наблюдения на Земята от космоса, в областта на изследванията на физиката на космоса, медико-биологически проблеми. За този полет са създадени изключително вкусни български космически храни.
Особено любим експеримент на Георги Иванов са изследванията с многоканалния спектрометър "Спектър 15 К", който регистрира отражението от земната повърхност във видимата светлина в 15 канала. Този спектрометър е с главен конструктор акад. Димитър Мишев, който е почетен гражданин на Ловеч.
Друг ярък връх в българските космически изследвания са програмите по създаването на двата спътника "България 1300", посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Единият е посветен на дистанционните изследвания на

Земята от космоса, а другият - на изучаване на слънчево-земните връзки. Двата спътника са оборудвани изцяло с научни апаратури, създадени от български учени и конструктори.
перспективите за космическите дейности в България понастоящем и в близко бъдеще се свързват с възможностите за включване на България в Европейската космическа агенция.
В момента България работи по план за европейска кооперираща страна. По думите на проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии при БАН това, което е интересно да се знае е, че спечелените досега проекти, одобрени и финансирани от Европейската космическа агенция по този план, са свързани с дозиметрите "Люлин" и техните данни, с космическите храни и оранжерии, с наблюденията и с анализа на аерокосмически дейности. "Това са все дейности и работи, водещи началото си от 70-те и 80-те години на миналия век, в които България има създаден научен потенциал, научни школи и ние по-възрастните изследователи предаваме опита си в тези области на нашите млади колеги", обяснява проф. Семкова.