Платформа или държавен глава?
/ брой: 52
Едно фундаментално откровение на Плевнелиев биде повтаряно многократно от самия него, откакто започнаха протестите - че видите ли, той, в лицето на президентската институция, бил "платформа" за дебати и консултации, за адресиране на проблеми. Той щял да работи за това "да се чуе гласът на всеки"... Не е съвсем ясно какво точно иска да внуши г-н президентът с това клише, буквално копирано от чиновническата риторика на Брюксел. Но едно е сигурно - че издава паника от влошаващата се ситуация и с маневрите си да успокои някак обстановката се опитва да прехвърля отговорности.
Случи се тъкмо това, от което самият Плевнелиев очевидно изпитва неистов страх. До един момент хората виждаха в него обединител на нацията и надежда за промяна. До момента, в който той си избра т.нар. обществен съвет. В този момент той от надежда за промяна на статуквото се превърна в гаранция за запазване на статуквото. Плевнелиев за кратко време извървя дълъг път, за съжаление в кръг - от марионетка на Бойко Борисов до надежда и обратно - до марионетка на монополите.
Опитът му да отиде при протестиращите бе доста инфарктен за охраната му и трая броени минути. А комичният му отговор "Благодаря ви!" на виковете "Оставка!" само потвърди очерталото се безсилие за адекватен диалог. И докато в същото време повечето медии се занимаваха с кръвното и хапчетата на Борисов, трима мъже се запалиха - един почина, двама са с опасност за живота.
Затова връзката се скъса. Протестиращите разбраха, че ги въвличат в театър, в който трябва да седнат лице в лице с тези, които създават проблемите. Чрез благовидната иначе "платформа" на посредничество на президента. В търсене на поредното палиативно решение. И не само присъствието на знакови олигарси и придворни политолози ги принуди да напуснат фарса. Съмненията за задкулисни сделки по реденето на бъдещия служебен кабинет са също фактор за поддържане на протеста. Ще рискува ли Плевнелиев да разтяга още във времето назначаването му и дали зад фигурите в него ще лъсне физиономията на Иво Прокопиев, както се твърди, тепърва предстои да видим. Той е наясно, че протестите няма да спрат и евентуалното отлагане на служебен кабинет само ще нагнетява допълнително и без това крайно напрегнатата обстановка в страната.
Отлагане няма да реши кризата, нито ще отговори на очакванията на протестиращите - трудното тепърва предстои. А реално, докато траят тези процедури, ГЕРБ ще продължава да управлява страната и какво се върши в коридорите на властта едва ли някой ще разбере.
Засега един палатков лагер или постоянно присъствие пред "Дондуков" 2 изглежда най-невинното предупреждение към Плевнелиев, че не е на прав път. Съгласно чл. 92., ал. (1) от конституцията "Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията..." Не платформа! Не сключва сделки с хора, за да му се налага да има добра комуникация с тях. Сделката е сключена на изборите през 2011 г. Днес той има отговорности, които не могат да се прехвърлят на едно обкръжение от 20-30 души, благодарение на които да взема решения за съдбата на 7 милиона българи. Ако това не бъде разбрано, протестът наистина може да прерасне в сериозно искане и за неговата оставка.