Йорданка Йосифова: Чипровската жена влага в килима душата си

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

Самостоятелната изложба на ЙОРДАНКА ЙОСИФОВА "Чипровският килим - традиция и различното в традицията" бе показана наскоро в галерия "Средец" на Министерството на културата. През 2014 г. традицията за изработването на чипровския килим бе вписана в листата на ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство. Изложбата представи творбите на една потомствена килимарка от Чипровци, посветила живота си на съхраняването на занаята. За нея чипровският килим е мисъл и душевност, втъкани в нишките, отразяващи красотата на заобикалящия ни свят, с математическа точност и прецизност. Това е водещият мотив в изпълнените килими и гоблени, в ръководените от нея кръжоци и курсове по килимарство. Йорданка Йосифова е родена на 18 октомври 1947 г. в Чипровци. Завършва средно образование в Стопанската гимназия в Михайловград. Дипломиран математик е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Завръщайки се в Чипровци, става преподавателка по математика в местното училище "Петър Парчевич", а малко по-късно - и негова зам.-директорка, в продължение на 19 години (1972-1990). По нейна инициатива се създава кръжок по килимарство към училището, който тя ръководи.

- Госпожо Йосифова, моля разтълкувайте заглавието на изложбата - "Чипровският килим - традиция и различното в традицията".

• 
  Традицията е това, което се е тъкало, откакто е започнало това производство. А различието е, че вече има и нови композиции, в които се използват традиционните фигури.
  - Кои са характерните шарки, вплитани в килимите във вашия край още от далечното минало?
  - В миналото всичко е било изобразявано с помощта на триъгълника, от него се получават всички фигури, и така - в продължение на години. В началото на XX в. в Чипровци пристигат две художнички от Враца, които обучават местните жени на нов стил в тъкачеството; оттам започват да се създават и някои нови модели и композиции. Така че растителните и животинските фигури се появяват много по-късно в килима.
  - В съвремието, когато нашият бит и начин на живот са много променени, има ли нови, специфични елементи, които навлизат в килимарството?
  - Не конкретно; канатицата е една от първите фигури, при която с помощта на триъгълник се изобразява това, което в кавказките народи смятат като символ на семейството - триъгълникът, обърнат нагоре, е мъжкото начало, обърнат надолу - е женското начало, съединени двата, на което ние казваме маказ, означава съжителството между мъжа и жената. Разказвали са ми, че в кавказките семейства, по време на сватбата младоженците минават по зелен килим, изграден само от такива фигурки, една до друга, както е в канатицата, и това означава, че вече се създава семейството; триъгълничетата над този съюз са децата и т.н. Това е изображението, което в съвремието се коментира. Докато чипровската жена, когато в миналото е изпълнявала фигурите, не е имала предвид никаква символика, тя е влагала собствената си душа, усет към красотата и така е предавала своята енергия върху килима.

• 

  
  - Разликата между промишлено произведените килими и ръчно тъканите в какво най-много се проявява?
  - Собственият почерк на килимарката е първото нещо. На второ място, твърдостта на килима, самият вътък е нещо по-живо от това, което машината командва като робот.
  - Материалите, боите какво значение имат за красотата на тези изделия?
  - Това зависи от дебелината на нишката - колкото е по-тънка, толкова повече цветове може да се вкарат в тъканта и се получава по-голям колорит. В ръчно тъканите килими материалът е чиста вълна, а по-топло нещо от вълната няма. Дъщеря ми често споделя, че когато е болна тя или някое от децата, ги увива в килимче или вълнена дреха, за да се затоплят и да може да се "изтегли" болестта.
  - Навремето цветовете са се получавали от естествени багрила. Днес оцветяването на вълната продължава ли да се прави по този традиционен начин?
  - Днес повече се използват химическите бои, защото дават по-голямо разнообразие на цветовете. Докато природните багрила са по-меки и по-монотонни. Сега само по желание на клиент се изпълняват такива килими. Правили сме килими само от естествените цветове на вълната, без допълнително оцветяване. Знаете, че има кафеви овце, сиви, бели, по-жълти... и тези цветове сме съчетавали.

• 

  
  - Природните багрила не са ли по-нетрайни?
  - Да, те избледняват малко по-бързо, но същото може да се случи и с химическите бои - ако изделията не се поддържат добре, може и при тях да се получи промяна на цветовете. Килимите трябва да се перат със студена вода и със специални препарати за вълна, за да не се развалят или сливат цветовете.
  - Имат ли значение видовете станове - вертикален и хоризонтален, за изработването на определен вид килим или стенни пана?
  - Чипровският килим изключително се работи върху вертикален стан - той дава повече възможности за изработка на сложни фигури и композиции.
  - Във вашия край има ли днес много хора, които си застилат подовете с чипровски килими?
  - Да, в много домове има баби, които са тъкали килими специално за чеиз на невястата. Уютът, който излъчва ръчно тъканият килим, никой друг материал не може да даде.
  - Когато получавате поръчки, клиентите имат ли определени изисквания или се доверяват на вас и избират традиционни модели?
  - Аз работя с двете си дъщери: едната приема поръчки и уточнява какви фигури клиентът иска да бъдат вплетени в килима, какви цветове да се съчетаят и т.н.; другата дъщеря е архитект, тя прави дизайна, разработва модела, изпраща го на клиента да го одобри и започваме изпълнението. Навремето се знаеше, че даден модел килим може да се тъче на определен размер, в него може да се сложат такива елементи, с такива цветове... Сега, след като се създава конкретен проект и размер, всичко може да се осъществи; компютърът е специалният помощник на тъкачките по отношение на модела.
  - Вие сте математик по образование. Математиката какво значение има в този занаят?

• 

  
  - Много особено! Първо, по отношение на размера - трябва да умееш да го премериш, да знаеш мерните единици, да ги превръщаш според големината; размерите на шарките; във формите - квадрати, ромбчета, елипси, и т.н. Трябва да се размерят и оформят, което е от областта на математиката. Преди всичко, математиката учи на разсъждения и бърз усет за нещата, което е основното за изтъкаването на един килим.
  - Вашите деца продължават традицията в семейството - тяхната фирма "Чушкарчето" е много популярна. Разкажете за тази приемственост в рода, как се предава занаятът, любовта към изкуството.
  - Любовта към килима в чипровските деца се ражда от най-малка възраст. В нашето семейство всички са тъкали - баба ми и майка ми са ме научили още като дете, понякога трябваше да им помагам да довършват килими в срок. Моите деца са отгледани повече покрай моята майка, покрай стана, защото аз бях зам.-директор на училището и бях много ангажирана. Приемствеността идва последователно. Тъкала съм гоблени с художници, в училището имахме паралелка по художествени занаяти и текстил, там са работили Владимир Овчаров - известен художник, завършил в Китай, Лиляна Чаушева, Галя Георгиева, която в момента е експерт в Министерството на образованието, и др. Оттам тръгват всички връзки с гоблените и на моите деца.
  - В Чипровци къде може да се види събрано това етнографско богатство?
  - В Историческия музей. В миналото в училището имахме специална зала с модели, видният художник текстилец Димитър Станков идваше да изпълнява свои поръчки в нашата база. Той казваше: "Грехота е в Чипровци, с такива традиции в килимарството, да няма музей на чипровския килим!" Тогава с директора на училището Никола Николов поехме инициативата и успяхме, заедно с жените, които работеха в училището, и някои ученици, да изтъчем почти всички модели, събрани в неговата книга "Чипровски килими". И с тях създадохме музейна сбирка.
  - Къде се намира тя днес?
  - За съжаление, през 1997 г. за една нощ беше открадната...
  - А има ли паралелка по художествени занаяти и текстил в училището?
  - Вече не. След седми клас с приемен изпит по рисуване в нея влизаха деца от цялата страна, а художници от София идваха да им преподават. Много от възпитаниците на тази паралелка днес обучават деца в художествен занаят в различни градове.
  - В началото на месец май се състоя Празникът на чипровския килим - знаково събитие за вашия град...
  - Да, само две години, по време на пандемията, не се е провеждал. Всички жени, мъже, семейства, които се занимават с този занаят, представят своите произведения на открито. Два дни е голям празник, идват хора от цяла България да се запознаят с това ценно наследство, да си поръчат килими, пана и други тъкани изделия. Много поръчки получаваме и от чужбина. Това е празник на живата традиция в Чипровци.