Ще остане ли Европа "империя на доброто"?

Няма съмнение, че и нашите масови протести напоследък са част от един европейски процес, който в крайна сметка или ще стимулира необходимите реформи на икономическото управление в ЕС в съответствие с новите условия, или ще доведе до "тоталитарна Европа, която се управлява от ЕЦБ и се стреми единствено към краткосрочна политика", както се изразява Мари льо Пен. Разбира се, че конкретните причини за недоволстото на гражданите на Европа и у нас са различни, но дори в лидера Германия се появи доклад за бедността, от който стана ясно наяве, че "богатите са станали още по-богати, а бедните - още по-бедни" през последните години. Едно е да си беден в Германия, друго - у нас, или както каза наскоро един наш емигрант - разликата е от "А" до "Я", но в Брюксел определено си дават сметка за последиците и дебатите са започнали - на високо ниво, стъпка по стъпка, с противоречия и дори остри нетипични изказвания. Въпросът е дали това ще доведе до добро общо бъдеще на ЕС, на няколко скорости или някакъв трети път, като се избегнат разнопосочните и тяснополитически теми, или гневните маси ще пометат всичко по пътя си. Случвало се е в историята, но все пак отдавна. Няма как да са във възторг някои германци например, когато в периода на криза страната се развива положително и на нея се гледа със завист, а те взимат вече работни заплати, които са по-малки от социалните помощи. Защото Германия е социална държава и там бедността е относителна. Там бедни са тези, които имат доход под 925 евро, т.е. 65% от средния за страната доход, и това са 13 млн. души. Казано с други думи, в просперираща Германия неравномерното разпределение на доходите е поставено на вниманието на политици и граждани и няма съмнение, че дебатите са започнали, мерките сигурни, защото "германците винаги отиват директно към целта, с фронтален удар, без танци", както се изрази Оскаровият лауреат за поддържаща мъжка роля тази година Кристо Уолц /австриец/ на въпрос за разликата между германците и австрийците.
Нашият дебат предстои, но засега мъглата е непрогледна. Докато президентът Оланд например вече лансира своите виждания за бъдещето на Европа и така обърна прожекторите към Франция, която има проблеми с конкуренция, безработица и т.н. ЕС е на кръстопът и се движи колебливо, взима бавни решения и размислите за бъдещето сякаш не са на преден план. Националните интереси и социалните проблеми в повечето европейски страни отклоняват вниманието от "повече Европа". Съзнава се, че е необходимо надграждане над постигнатото до момента, ясно е, че слабият растеж и високата безработица не са временно явление и че е необходима сериозна промяна. Но каква, за да остане Европа онова място за живеене, което един бивш белгийски премиер нарече "империя на доброто"? Вижда се, у нас още по-ясно, че е налице деморализация, и то не само на пазарите, а и при хората, които са повече време по улиците и изливат гнева си срещу всичко и всеки. Тази опасност не е само наша, тя е и европейска, което не оправдава домашните управляващи. Докато в Европа правят усилия да извлекат поуки и намерят онези компромисни решения, които ще адаптират конкретните национални специфики с общата политика, у нас се играе  на "не се сърди, човече" и уж "нищо лично". Не се осъзнава дълбочината на проблемите, отчаянието на хората и че бедността трябва да е единственият приоритет на всяко следващо управление у нас. Крива, права, но продължи дълго политиката на затягане на коланите, и последиците са налице. Наистина е нужна "глътка въздух поне за някакъв период", защото на реплика на някакви интервюиращи в центъра на София за храните и качеството им в България, една жена отговори: "Ама каква храна, аз съм гладна". Всеки пропуснат ден ще задълбочи кризата и затова думи в Брюксел за "страните, които имат висока конкурентоспособност, трябва да позволят на останалите да се съвземат, докато се постигне равновесие", може и да бъдат спасителен пояс за нас, ако се приемат от всички и се възприеме нееднозначно политика на социална справедливост. При всички случаи в Брюксел ще се търси комбинация от мерки за затягане на коланите заедно със стимулиране на растежа, за да се спазят основните принципи на ЕС като интеграция и солидарност, но как това ще се пренесе у нас, предстои да разберем. Защото 28 млн. безработни в ЕС изискват незабавни финансови инструменти, за да се гарантира заетост, обучение, образование и здравеопазване, както и сигурност за работещите и техните пенсии, за минималните доходи. Това не са ли проблеми и на нашето общество? В ЕС търсят равновесие между правила и отговорности, както и ясно бъдеще, без "всеки да си избира любими ястия от менюто", както казва френският президент Оланд, визирайки британския премиер Камерън.
Всъщност на ЕС предстоят не само дебати на върха по отношение на съдбата на собственото население в периода на кризата, а и за ролята му в процесите, които се отнасят до целия свят, до общата външна политика, общата отбрана, налагането на "общ глас" на международната сцена при решаване на конфликти като тези в Близкия изток, Северна Африка, в т.ч. преговорите между Палестина и Израел и т.н. Просто светът вече е друг, а завършилата смяна на върха в Китай даде ясно да се разбере, че тази държава със забележителен икономически ръст си поставя задачи като повишаване качеството на живота, т.нар. "красив Китай", и не крие,че се е поучила от опита на Европа и проблемите й, в т.ч. и на Русия. А освен Китай, има Латинска Америка, има Индия, и всеки се стреми да бъде лидер в този глобален свят с нерешени човешки проблеми. Да не говорим за нашия съсед Турция.
В крайна сметка след дебатите в Брюксел от първите месеци на тази година се оказва, че между Германия и Франция, водещите държави в ЕС, няма фундаментални различия по отношение бъдещето на Европа и националните интереси могат да намерят място сред общите. Защото ЕС е политически проект с харизма и да се залага бъдещето му на карта поради временни национални придобивки е най-малкото недалновидно. Без значение дали се е получило под вътрешен или външен натиск. За нас остава не само да следим дебатите и да разчитаме на фондовете от ЕС, а да определим първо вътрешните си приоритети и да ги съгласуваме по европейски с Брюксел. Щом хората са на улицата, значи, че не сме успели до момента.

Испания също е завладяна от стачна вълна. Последният голям протест беше на работниците в испанската авиокомпания "Иберия", която подготвя драстични съкращения на персонала си

Една от най-стабилните икономически страни в Евросъюза също има проблеми. След стачките на професионалните съюзи в страната от края на миналия месец и предупредителните стачки на учителите от началото на този, германците, също като българите, излизат на улиците заради високи сметки за ток