16 Ноември 2024събота14:31 ч.

Юбилей

Ренесансовият дух Иван Маразов

Легендарният наш учен днес навършва 80 години

/ брой: 51

автор:Иван Гранитски

visibility 5388

Иван ГРАНИТСКИ


Не е за вярване, че легендарният проф. д-р Иван Маразов навършва 80 години. От една страна, в съзнанието на интелигентната публика той от десетилетия е утвърден като учен със световна известност, най-изтъкнатия познавач на митологията, културата и изкуството на траките, блестящ изкуствовед, автор на десетки монографии и стотици статии, посветени на знакови имена в българското пластическо изкуство, т.е. митологизирана фигура, стигнала едва ли не достопочтена библейска възраст. От друга страна, неизчерпаемата енергия на този патриарх му придава облик на жизнерадостен младеж. Младостта на посветените в Елевзинските мистерии, орфическите ритуали и Кабирическите тайнства. Девойките все още трябва да внимават какво бабите им си спомнят.


Творческата биография на проф. Иван Маразов е пряко свързана и с естетическия взрив от нови таланти, идеи и творби в българското пластическо изкуство през 60-70-те години на миналия век. Току-що завърналият се от Института "И. Репин" в Ленинград автор Иван Маразов се насочва към творчеството на някои от най-големите съвременни български художници - Иван Кирков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Вера Лукова, Марко Бехар и др., на които посвещава фундаментални студии и монографии. По същото време започва и работа към Института по изкуствознание към БАН, който по-късно оглавява. Анализите на проф. Маразов са първопроходчески, защото за първи път той внася нов подход в пластическата критика - интегрален анализ на творчеството на отделния художник или скулптор, но и задълбочено разглеждане на духа на епохата, съпоставка между отделните периоди в творческата биография на авторите, както и паралел между близките по естетически търсения автори.

Езикът на Маразов е адекватен на разглежданото творчество - богат на метафори, задълбочен и в същото време остроумен. Времето на 60-80-те години на миналия век се характеризира и с оформянето на редица важни естетико-приятелски кръгове. Най-ярък пример е т.нар. великолепна пловдивска петорка - Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона, Христо Стефанов, Димитър Киров и Енчо Пиронков. Маразов е от критиците, които се фокусираха върху тяхното творчество.

Тук непременно трябва да припомним изключителното значение на такава многостранно надарена фигура като Светлин Русев, който не само подкрепяше младите тогава художници в тяхното професионално развитие, но и има решаващ принос за преоткриването на по-старото поколение - авторите от 30-50-те години на миналия век. Някои от които бяха напълно и незаслужено забравени.

А Иван Маразов беше

един от най-активните и продуктивни

художествени критици по онова време, който участваше в това преоткриване, автор на стотици статии и интервюта, както и на вълнуващи речи при откриване на поредни изложби. Не бива да пропускаме и неговата работа в сп. "Изкуство" (1969-1991). Тя е белязана с отговорност и честност на критика и с по-широко отваряне на списанието към културата на древността. Именно тук бе публикувано за пръв път Рогозенското съкровище, и то само шест месеца след откриването му.

Само през последните десетина години в издателство "Захарий Стоянов" излязоха над десет негови задълбочени монографии, свързани с античната торевтика, духовното наследство на елинистичния свят и по-специално митологията на траките. Нека споменем само някои - "Хубавата Елена" (2009), "Ритон с глава на овен" (2010), "Кантаросите" (2011), "Мистериите на кабирите в древна Тракия" (2011), "Амазонките" (2013), "Шепотът на гигантите" (2020), "Златната утопия" (2021), "Митичният Бестиарий" (2022)... С нетърпение очаквам труда за поетиката на тракийското изкуство, над който авторът работи през последните години.

Покрай подготовката за издаване на тези книги сме имали стотици разговори, продължаващи не часове, а денонощия, в които, привлечени от магията на античната митология и философия, сме разсъждавали за духовното наследство на Сократ и Платон, Хезиод и Омир, Парменид и Емпедокъл, Есхил и Софокъл, Еврипид, Аристофан и Питагор през неоплатониците, та чак до Марсилио Фичино, Джордано Бруно, Хегел и Лайбниц. Това общуване е един от най-щастливите периоди от живота ми. Както биха казали любимите на Маразов орфици, "трижди щастлив съм, че видях тези тайнства".

При един от поредните ни разговори се роди и идеята за специална библиотечна поредица "Мнемозина". Открихме с Иван Маразов, че сме силно привлечени от Платоновите идеи за безсмъртието на човешката душа, както и мерките, които орфиците вземат, когато се отправят по пътя към Отвъдното да се насочат към правилния избор - не към Лета (Забравата), а към Мнемозина (Паметта). Като по чудо за няколко месеца се родиха първите четири книги от поредицата - "Залмоксис", "Тракийският конник", "Гибелта на Троя", "Пътят на душите". Петата съвместна книга от поредицата, подготвяна за печат, е посветена на Орфей и на огромния набор от сюжети и митове, свързани с този античен певец. 

Повече от четири десетилетия бележат нашето приятелство и духовно братство с проф. Иван Маразов. Искам да спомена тук и близкия ни приятел Чавдар Добрев, който, за нещастие, ни напусна. Уж играехме карти, а всъщност течеше състезание по остроумие. През годините не съм преставал да се удивлявам на

неизчерпаемото чувство за хумор

на Иван, на изключителната пъргавост и услужливост на дълбоката му памет, на богатата му ерудиция в областта на европейското изкуство от архаиката до авангарда, на неочакваните асоциации, на способността му да преминава на различни интелектуални скорости, когато говори и размишлява за високи и почти езотерични научни материи и проблеми, или когато потъва в битови разговори, закачки, вицове, анекдоти... Определено - той не е от категорията скучните хора. Е, как няма да го харесват жените?

Учудвам се как за някакви 60 години успя да направи толкова - да служи три години и да мине през всички степени на научната кариера, от книгите до филмите, от организирането на изложби в чужбина и у нас до курсовете лекции в НБУ и в музеи и университети на три континента, да преживее радости и загуби, да се разведе и да се ожени отново, да стигне до министър и прадядо, да се труди със страст, но търпеливо...

Едно от уникалните качества на проф. Иван Маразов е

способността му да открива талантливи хора

и да се сприятелява с тях. Но не само това, а и да им бъде верен и във времена на възходи в кариерата, но и в трудни моменти. Това най-ярко пролича след 10 ноември 1989 г. Довчерашни партийни секретари или активисти и раболепни прислужвачи на онази система внезапно решиха, че за една нощ са прогледнали и са сменили политическите, а и човешки, пристрастия и разбирания. Те невъздържано ругаеха хора като Иван Маразов, Стефан Продев, Исак Паси, Бернард Мунтян, Любомир Левчев, Светлин Русев, акад. Благовест Сендов и пр., и пр. Точно тогава се отключи и друг талант на Иван Маразов - полемично-сатиричния, и той написа и издаде споменатите памфлети, антрефилета и словесни карикатури.

Огромна е преподавателската и научната дейност на проф. д-р Иван Маразов в НБУ през периода 1992-2017 г. По покана на проф. Б. Богданов той основа Департамента по изкуствознание и история на културата, който ръководи цяло десетилетие. След като науката за тракологията бе низвергната и забравена от днешните български псевдополитици, именно Иван Маразов се опита да я възкреси. Той е създател на много учебни програми, чел е над 200 курса лекции, водил е семинари. Най-ценното в неговата преподавателска дейност, освен изключително интересните лекции и упражнения, са многобройните културни пътувания, които организира за студенти с доц. Татяна Шалганова, доц. Валентина Ганева и други видни преподаватели в неговия департамент, в различни археологически дестинации, свързани с тракийското, елинското, хетското и етруското духовно наследство - в Мала Азия, в Източна и Западна Тракия, във Вергина, в Италия и т.н. Студентите го слушаха с възхита, онемели и почти пред припадък (особено девойките). Приличаше на мистагог в питагорейските тайни общества или платоновите академии,

осанката му на учител и мъдрец

беше завладяваща, словата му, дълбокомислени и медноречиви, попиваха в съзнанието на захласнатите млади студенти, както и на останалите слушатели. 

Каквото и да споменем за тази удивителна по своите разностранни таланти личност, ще бъде недостатъчно и непълно. Защото, макар и вече на достойна възраст, макар и споделил истински открития, той не се смята за завършен. Защото е неизчерпаем. Което означава, че ще продължава да ни изненадва с нови книги. 

Бъди здрав, драги приятелю, и бъди с нас още много години.


Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Съюзът на българските писатели и издателство "Захарий Стоянов" организират творческа вечер на проф. д-р Иван Маразов. Тя ще се състои на 16 март от 17,30 ч. в централното фоайе на НБКМ, бул. "Васил Левски" 88.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ