Парализа по италиански или изход по нашенски

Докато справедливият, дори благороден порив и гняв на излязлото сякаш от кома гражданство у нас продължава да залива улици и да се лута в избистряне на позиции и искания, в Италия избирателите съобщиха на цял свят, че повече така не може и стягането на коланите не е панацея. В резултат страната е в политическа безизходица и образуването на ново правителство е под въпрос, ако някакво чудо не роди поредна коалиция.
Докато в ЕС се надяваха Рим да намери начин така да се реформира, че да оздрави финансите си и да въведе съответна бюджетна дисциплина, хората дадоха широк протестен вот и според експерти обричат в крайна сметка Италия на икономически застой или най-малкото на безвремие. Но италианците издигнаха на гребена на вълната на победителите един комик - Бепе Грипо, който постигна немислимите доскоро 25.55% от подадените гласове за камарата на депутатите.
В многословните анализи на родна почва ние често сравняваме новата за нас ситуация на масовите протести със случилото се през 1934 г. и последвалия след преврата период на "безпартийност", но като че ли резултатите от току-що преминалите избори в Италия са по-близо до днешната наша действителност. Може би просто се търси нашият комик, защото май го докарахме и ние дотам, че само такива хора могат да увлекат множеството, което крещи в повечето случаи срещу партиите по принцип. Ако се върнем няколко години назад, ще си припомним как у нас възникнаха модни националисти, когато в Европа набраха скорост баща и дъщеря Льо Пен. После някои наши политици се припознаха като консерватори, когато в ЕС групата на консерваторите извиси глас. Не че националисти не сме имали, но те си бяха някак провинциални, радеещи за Велика България и встрани от "голямата политика", но поддържащи националистическия дух на немалка част от населението.
Днешният ден на Италия предлага "връщане на честността в политиката" чрез думите на Бепе Грипо, антиевропеец на думи. Но дали ще се промени политиката или ще се стигне до нови избори след месеци, е работа на италианците. Процесите сякаш са сходни - народът "не може повече да живее по старому, а управляващите не могат повече да управляват постарому". Въпросът е вместо патови ситуации и обричане на повече от едни избори, да се намери без помайване и тънки сметки от личен интерес изход, който да гарантира удовлетворение на неспокойните души на протестиращите и условия да си вършат работата институциите, които сринаха доверието в себе си поради криворазбрана продажност и служба не в интерес на гражданите. Дали хората от кръглите маси и улиците ще се задоволят с "дишане във врата" на управляващите, не е ясно на този етап. Ясно е, че можещите и знаещите, онези които имат достатъчно опит в политиката и демократичните процеси, които не са били подвластни на "изкушенията на дявола", трябва да устоят на натиска и да формулират нова политика в унисон с исканията и с европейските ценности. Защото социалните искания са справедливи, а идеи за стимулиране на растеж чрез инвестиции в частния сектор не липсват. Може да има и структурни реформи, правилни разходи, но всичко това да се прави интелигентно, след задълбочени, но бързи  експертни оценки, укрепване на конкурентността и ограничаване на монополите, свиване на сивата икономика и прозрачност, която да върне надеждата на хората, че държавата ни не върви към унищожение. За да не дезертират българите в онази Европа, която затваря границите си за бедните емигранти и поставя все повече препятствия пред социалните си разходи за новите работници.
В периоди на криза всеки гледа себе си, но засега ние малките сме потърпевши. Италия не е малка, 4-та икономика е в ЕС, но щом там проблемите са опрели до кокала, значи комплексите са излишни. С малко, но там спечелиха в крайна сметка левите сили и това продължи процеса на "олевяване" на Европа. Не е невъзможно и у нас с по-малко демагогия, с по-малко популизъм, с повече мисъл за бъдещето и разум в името на България да се получи промяна, дори и с наличните партии. Всъщност те не бяха ли повече от 300-та? Въпросът е да се докаже кой го може.