Единното пространство никак не е единно
/ брой: 276
На общата трапеза всички са равни! Древен постулат, измислен след тежки размисли (може би), от древногръцките родители на демокрацията. И - пак може би - доусъвършенстван от наследниците им - римските патриции, полегнали като гореспоменатите си предшественици около низменните за тези епохи изобилни софри, разгул и безхаберие. Според историята именно тези очевадни белези на деспотичния демократизъм са причинили и срутването на съответните цивилизационни модели на държавност.
Днес съвременният свят едва ли може да изчегърта от аналите на най-най новата си история дори трохички от спомени за масовата и самоуверена до френетичност еуфория за един достоен живот. Нека се отграничим, което е естествено, от световните мащаби и да се взрем в Европа - твърде малкото петно върху картата на света, в рамките на лесно очертаемата като контур обща трапеза. Ако върху нея откриете нещо неоглозгано - халал ви, хапвайте за здраве. Всъщност такива апетитни наслади има, при това в изобилие, но демосът няма как дори да ги подуши, защото те са скрити зад дебелите стени и люкове на трезорите. Но отсега си знайте - всякакви жестикулации, лупинги и мурафети, насочени към пазителите на "ключовете за сейфовете", са проява на необуздана налудничавост. Сещате се защо. Вероятно затова лидерите на Европа тъй трудно взимат каквито и да било смислени решения.
Те умуват. Това звучи добре. Стоящите малко под тях в йерархията също умуват. Пак звучи добре. Лобистите и те умуват - това им е и работата, и смисълът на живота. Политиканите, надявайки се да получат и те по някое малко, но сигурно ключе от някоя малка, но понапълнена с кое-що касичка, и те умуват... Те бистрят ли бистрят с набръчкани от усилие чела, как да се впишат в задругата на лобистите, как по-после да подскочат към оная неприкосновена върхова йерархия, пък и да залидират и те на свой ред някъде там във висинето европейско. Когато, в крайна сметка, ще имат пълното право да се излягат необуздано край указаните най-горе софри.
Та назад към Европа. Тук, в това географско понятие, май вече не остана, както споменах, нещо скрито-покрито. Как да глаголстваме на тема единност, единение, общност, когато в заревото на новата, този път, не дай Боже - гибелна Голяма депресия, единното пространство вече не е никак единно. А няма и логика да отричаме, че всъщност то и не е било такова.
Важното е, че банките ще ги има. Те по принцип винаги оцеляват. Да му мисли единеното европейско семейство, изправено пред тежката дилема кое понятие да изчезне - обществените помисли на хората, или пък самите хора.