17 Ноември 2024неделя01:44 ч.

Прагматизмът над всичко

Защо "самолетният инцидент" остана в забрава в навечерието на визитата на Путин в Турция

/ брой: 274

автор:Петър Бочуков

visibility 4564

Скандалът около принудтелното приземяване в Турция на сирийски пътнически самолет, на който е имало товар с военно предназначение, отшумя. Макар че създаде известно напрежение в отношенията между Анкара и Москва. След взаимните обвинениия обаче много скоро последваха изявления на министрите на външните работи - Ахмет Давутоглу и Сергей Лавров, с уверения и от двамата, че отношенията между двете страни няма да пострадат. В изказванията по този повод на първите лидери - Ердоган и Путин, тонът, макар и твърд, също не съдържаше враждебни нотки. Междувременно съобщение на Кремъл, че Путин променя датата на планираната му за втората половина на октомври официална визита в Анкара (тя започва на 3 декември), остави на заден план "самолетния инцидент". И двете страни показаха, че не желаят мащабното им сътрудничество да бъде повлияно от продължаващата втора година сирийска криза. И не само от нея. Значително въздействие върху отношенията им оказват регионалните кризи в непосредствено съседство - Иран, Кавказ, Централна Азия, Балканите...
Погледнати в исторически план, отношениата между Османската и Руската империя са характеризирани с враждебност и поне 13 кървави войни помежду им. В същото време двете страни имат близък опит на държавност, съперничещи си интереси в богат и стратегически важен район и стремеж да преосмислят ролята си във верски и етнически взривоопасния Голям близък изток. След младотурската кемалистка революция отношенията им търпят известен прогрес към повече прагматизъм. По време на студената война, след създаването на НАТО, Турция формира политика си по отношение на Съветския съюз през Атлантическия филтър и под диригентството на Вашингтон. В постсъветския период, независимо от многобройните регионални кризи, вече излезе на преден план по-скоро "конкуренция на интересите", както ги характеризира турският политически коментатор Керим Хас. Той смята също, че руско-турските отношения в известна степен зависят и от ролята на "трети играчи" като САЩ, Европейския съюз и НАТО, които също преследват интересите си в стратегически важния район. Но въпреки това през последните десетина години, за първи път в историята, Русия и Турция трансформират политикатаа си една към друга и я поставят на една нова, непозната досега плоскост. Което на практика означава разбирателство и вазимно сближаване. За това, разбира се, има много обективни външни и вътрешни фактори.
Турция е разположена на границата между исляма и християнството, между две култури, между два континента. Тя има петнайсетата най-силна икономика в света, има развита индустрия и втора по големина армия в НАТО. Неслучайно миналата пролет, след като ЮАР бе приета в клуба на потенциално най-големите и бързо развиващи се икономики - БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР), започна да се говори и за евентуалното членство на Турция, проявяваща се напоследък като регионална сила с глобални амбиции. Освен това тя демонстрира, че повече разчита на връзките си с Изтока и Севера, отколкото със Запада. За този неин завой своя "принос" има и Европейският съюз, който е раздвоен по въпроса за турското членство в християнския европейски клуб.
Особеното поведение на Турция през последните години е очевидно. Макар и да е член на НАТО, тя не споделя вижданията на партьорите си за иранската ядрена програма (Иран за нея е единственият алтернативен енергиен източник след Русия, от която получава над 60 процента от потребяваната в странната енергия). Анкара не споделя политиката на Европа и САЩ и към арабските революции. Изненадващо, но логично промени драстично отношението си към Израел.
Рефлексите на бившата империя, владяла неспокойния Близък изток до Първата световна война, се виждат все по отчетливо. При американската инвазия в Ирак през пролетта на 2003 г. Турция не позволи на САЩ да нападнат страната от Север. Фактът, че в една сериозна регионална криза Анкара застана на различни от САЩ позиции, доведе и до корекции във външната политика на Москва, която също бе против окупацията на Ирак.--------
Важна проба за характера на руско-турските отношения се оказа инвазията на Грузия в Южна Осетия през август 2008 г. Тя доведе до поредната регионална криза и предизвика петдневната война. Твърдата реакция на Русия на агресията на подкрепяния от САЩ параноичен грузински лидер, срещна твърд американски отговор - военна армада на САЩ отплава към Черно море. Но бе спряна преди проливите. Благодарение на умелите си дипломатически ходове Турция предотврати планирания от Вашингтон опасен ход, който можеше да доведе до сериозен конфликт. Позовавайки се на конвенцията от Монтрьо за режима на навигацията в проливите, Анкара принуди САЩ да променят плановете си и да пренасочат корабите. За Москва това беше много важен жест на добросъседство, който й позволи да утвърди исторически сложилия се нов политически дизайн в района. И още нещо много важно - Турция не само се противопостави на старшия партньор в НАТО, но в речника на нейните най-отговорни лидери се появиха думи като доверие, общи интереси, перспективи...
Изпитание за руско-турските отношения бе и "Арабската пролет". Русия и Турция имаха и имат различно виждане за промените в тези страни, но дори и по време на кървавите събития в Либия не възникна очакваното напрежение между тях. Това се отнася най-вече до тежката криза в Сирия, с която Турция има 900 километрова сухопътна граница. Русия гледа на ставащото в Сирия от стратегически ъгъл за баланса на световните сили и е твърдо против външната намеса срещу законната власт. За Турция ставащото в Сирия е хуманитарна криза (страната е принудена да приеме хиляди бежанци).
Кюрдите, които са общо над 20 милиона и са най-голямото етническо малцинство без собствена държава, са същностна част от проблема, който засяга и Русия. Земите им са разделени между Сирия, Ирак, Турция и Иран. В Сирия те са около 10 процента от 22-милионното население на страната, което ги прави най-голямото етническо малцинство. Кюрдите, които живеят компактно в Североизточна Сирия, държат под свой контрол пет провинции  и основните градове в региона, който граничи с Турция. Анкара има своите страхове и заплаши, че ако се наложи ще удари кюрдските бунтовници в Сирия както прави често в Северен Ирак, населен изключително с кюрди. В самата Турция живее непокорно кюрдско малцинство, което съставлява около 20 процента от населението на страната. Вече близо 30 години Акара воюва в Анадола с партизаните от Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). Много от бойците на ПКК се мобилизират от сирийското кюрдско малцинство. "Ние не можем да допуснем формирането на терористична структура в близост до нашата граница", заяви неотдавна турският премиер Ердоган.
В контекста на руско-турските отношения кюрдският въпрос ще продължи да тежи. Но не толкова, че да попречи на техния успешен ход. В основата на такава поргноза лежи фактът, че днес Русия е водещият партньор на Турция с огромно положително салдо. Стокообменът между двете страни наближава 40 милиарда долара. Започна реализацията на големия съвместен проект - строителството на първата на територията на Турция атомна електроцентрала с четири енергоблока по 1200 мегавата. Тя се строи в провинция Мерсин и ще струва 20 милиарда долара. Изпълнител на проекта е "Атомстройекспорт" - Русия поема отговорността не само за строителството, но и за експлоатацията на централата. Турция даде съгласието си тръбата на "Южен поток" да минава през нейни териториални води.
Това са главните предпоставки, които дават основания на политическите анализатори да очакват успешна визита на руския лидер в Турция, която вече доказа, че залага на прагматизма.


Русия не съветва Турция да разположи ракети "Пейтриът" по турско-сирийската граница, а обратното - насърчава я да действа за политическо решение на конфликта в Сирия. Милитаризиране на турско-сирийската граница е обезпокояващ сигнал, заявил говорител на руското правителство, коментирайки намеренията на Анкара да разположи ракетите.  Очаква се те да бъдат доставени в близките две седмици. Колко ще бъдат на брой ще реши ръководството на НАТО, заяви турският военен министър Исме Йълмаз. Според вестник "Акшам" ракетните комплекси ще бъдат осем и ще бъдат разположени в провинциите Хатай или Килис.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ