Блъфовете на "миролюбивата" риторика
/ брой: 255
Иранската ядрена програма отново привлече интереса на медиите, които с параноична страст захапаха темата за скорошна война с режима на аятоласите. Нека веднага си го кажем - това май сме го чували, при това многократно, а странното е, че сценаристите на подобни сюжети дори не са си направили труда да попроменят текста на поднасяните информации. А там, ако помните, неизменно присъства понятието "Израел". Казвам понятие, защото то олицетворява една държава, свързвана неизменно с войни и насилие в региона. И всъщност вече никак не изглежда странно, че освен с проблема за палестинците, тази страна се споменава напоследък единствено с противопоставянето и на ислямската държава Иран. Колкото до сценария и неговата медийна формулировка, държавата Израел все се готви да напада Иран, който без дори секундно забавяне отвръща със страховити заплахи за изтриване от лицето на земята на еврейската държава. Простете за израза, но май става дума за популярната фраза "Иди ми - дойди ми!", поднасяна с изключително усърдие и от двете страни.
Цялата тази медийна предимно война си има логичното оправдание. Някой, някога и въпреки всичко ще трябва да дава отговори на неудобни въпроси. Такива, които определено ще предизвикат отзвук, не по-малко взривоопасен от една преднамерено проведена авиационна или ракетна атака към или от Иран, все едно в коя от двете посоки. Логиката подсказва, че известните ни вече сценаристи, водени от инерцията на навиците и нравите си, просто ще се постараят да заглушат и най-яростните реакции и коментари, поставяйки всички пред свършен факт. Едва ли някой се съмнява, че подобна словесна война може да надхвърли границите на разумното и че някой ще натисне клвиша за атака. Нека помислим обаче защо не би го направил, поне засега.
Блъфовете за стаховитата иранска ядрена програма не са съвсем без покритие. Явно Техеран отлично съзнава, че картата с обозначение "ядрено оръжие" - тази, с която ще държи на разстояние нечии мераци (чисто икономически, впрочем) засега върши работа. След горчивия крах на Ирак, след опустошаването на Афганистан, дори след зле завоалираното миролюбие в името на демократизирането на Либия, сработвалата досега задокеанска доктрина вече няма кого да излъже. И все пак Иран се готви да отвръща на ударите, които от десетилетия му се готвят като акт на възмездие.
Блъфовете се подхранват и от това, че донякъде предизвиканата отвън "арабска пролет" измени посоката на идеята "смяна на режимите на диктаторите", и то в твърде неочаквани измерения. Започна да се забелязва тенденция, която така или иначе ще доведе до демократизиране на исляма. Звучи твърде абсурдно, но това все пак е процес, който определено е започнал.
Какво й остава на Америка? Напускайки Афганистан, тя така или иначе ще се старае с пълни сили да се задържи в региона. И точно тук Вашингтон се сблъсква с идеята на Техеран да се превърне в лидираща сила в арабския свят. Та в този контекст САЩ едва ли ще могат да преодолеят "заразата" на арабската пролет. Нещо повече - американските стратези отлично разбират, че на всяка страна трябва да наложат политиката си, при това трайно и безапелационно над Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман и ОАЕ... А това може да стане единствено чрез добре познатото оръжие - сплашването. И малко според приказката за магарето на моста и моркова. Затова блъфирането продължава. Колкото до Израел, там само тримата ястреби - Нетаняху, Барак и Либерман, говорят за война. Без да попитат израелците, които на практика воюват вече от шест десетилетия. Важното е блъфовете да всяват напрежение и страх. А после? После ще се види. Целта оправдава средствата.