Незабравимият Анастас Маринкев
100-годишнината от рождението на любимия директор на НУМТИ в Пловдив ще бъде отбелязана днес с голям концерт
/ брой: 203
В календара на НУМТИ "Добрин Петков" в Пловдив 2017-а е свързана и със 100-годишнината на любим директор - Анастас Маринкев. Не му достигнаха 6 години, за да навърши столетие. Но паметта за него ще получи своята кулминация на рождения му ден днес, 17 октомври, след серия от концерти, посветени на него, през цялата година. Има такъв тип хора, които успяват да се превърнат в емблема на времето и мястото си. За Пловдив безусловно в сферата на музикалното образование такъв е Анастас Маринкев. Роден в Сливен, но разгърнал напълно творческите си, педагогически и управленски таланти и умения в Пловдив, в един дълъг период от 1945 до 1982 г. Но ехото за неговите постижения стига до ден днешен. Благодарение и на признателността на многобройните му ученици.
На 5 години посяга към мандолината, тъй като неговият баща свири много добре на този инструмент. Привличат го и други инструменти, продавани по сергиите - кавал, гайда, гъдулка, тамбура. След завършването на гимназията се пита: А сега накъде? По това време в Сливен пристига световноизвестният контрабасист Асен Вапорджиев, когото наричали "Паганини на контрабаса", и това е оказало влияние върху младия човек. С много труд и упоритост момчето от провинцията успява да влезе в Музикалната академия. Негови преподаватели са Никола Атанасов, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов и българският "Паганини на контрабаса". Освен развиване на музикалните си заложби Маринкев усъвършенства и резбарските си умения под ръководството на проф. Асен Василиев в Художествената академия.
В Пловдив той пристига на 15 септември 1945 г. по покана от Гражданския комитет за културно издигане на града и областта, с председател видния юрист и общественик Никола Янев. Първоначално той е оркестрант в новосъздадения Държавен симфоничен оркестър и преподавател по контрабас в също така новосъздаденото Държавно музикално училище. Само след три години е и заместник на директора Асен Диамандиев, също емблематична личност за Пловдив и България. Когато през 1967 г. композиторът оглавява пловдивския филиал на Българската държавна консерватория, днес АМТИИ, Анастас Маринкев поема ръководството на училището. И така близо 40 години. Обичал да казва: "Подписът ми стои на 2500 дипломи, издадени от Пловдивското музикално училище." Открива обучението от четвърти клас, укрепва детската музикална школа, въвежда класа по балет. Създава детските музикални школи в Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик. Инициатор е за създаването на фолклорните музикални училища в Котел и в Широка лъка. Създава детския хор "Септемврийче", днес хор "Детска китка", основава народните ансамбли в село Калековец и към Окръжния кооперативен съюз в Пловдив. Сред най-известните възпитаници на Пловдивското музикално училище, когато той го ръководи, са композиторът джазмен Милчо Левиев, цигуларите Елмира Дърварова и Мичо Димитров, проф. Кеворк Мардиросян и проф. Тодор Пелев, световноизвестната пианистка Емма Тахмизиян, диригентът Йордан Дафов, композиторът проф. Александър Текелиев, в областта на естрадата Петя Буюклиева, Стефка Оникян и Христо Кидиков...
Многобройни са отличията и наградите, които е получил, но най-значими са званията "Почетен гражданин на Пловдив" и "Почетен гражданин на Сливен", както и "Следовник на народните будители". Съвременниците помнят внушителната му, елегантно облечена фигура, най-често с ризи в розов цвят и папийонка, припомня неговият ученик проф. Емил Янев. След ампутация на крака му по цял ден си е вкъщи, от пресата и телевизията следи живота в страната. Казвал: "Докога ще се подиграват с този народ и държава? Навремето аз слагах българската култура на много високо място в Европа, ежегодно изпращаха по 4-5 чуждестранни делегации, за да се запознаят с нашата дейност в училището. А сега какво - новата култура се пренесе извън България. Защо всички хубави гласове и даровити деца останаха в САЩ и в други страни? Защото тук тяхното изкуство няма достойно приложение."