16 Ноември 2024събота23:49 ч.

Немският социалдемократ Олаф Шолц донесе победа на партията си през септември. Тогава левите, макар и с малка преднина, изпревариха консерваторите. Като цяло в Западна Европа е започнала червена вълна. Дано скоро дойде и при нас

На Запад левите засилват позициите

Социалисти управляват в 6 европейски страни, в още четири те участват в коалиционни правителства

/ брой: 215

автор:Таня Глухчева

visibility 789

През 2021 г. Европа започна да се променя. Започна да става по-социална. Все по-често в развитите и богати държави хората гласуват за левите партии и те успяват да формират правителства. Наскоро и самият лидер на ПЕС и бивш председател на БСП Сергей Станишев заяви: "Леви партии управляват в шест европейски страни. В още четири държави социалистите участват в коалиционни правителства". Разбира се, на фона на общо 27-те членки на ЕС, това не е много, но все пак е добра основа. Важното е левите лидери да не се самозабравят, да не си повярват прекалено много и вместо да останат на гребена на вълната, да не допуснат тя да ги залее и удави.

Добрата новина е, че тези леви правителства идват след голямо разочарование от управлявалите десни партии. Септември, октомври и ноември са пълни с такива примери. Швеция, Норвегия имат традиции да бъдат социалдемократически и от тази година отново са такива. В първата държава Магдалена Андерсон се очертава да стане и първата жена премиер. Във втората Йонас Гар Стьоре от лейбъристката партия идва на власт след консерваторката Ерна Солберг. Безспорно изненадата дойде от Германия, където макар още да не е съставен кабинет, левите за пръв път от 16 години, записаха победа на проведените в края на септември избори. В Италия на местния вот по-големите градове бяха спечелени от демократите, които са "левите" на Ботуша. Испанският премиер Педро Санчес задържа властта, макар сметките му да излязоха малко криви след извънредните избори, когато изгуби няколко депутатски места. Сега е изправен пред предизвикателството да задържи коалицията и да не допусне разпада й поради властовите амбиции на по-малките партньори. Случаят с Португалия е много интересен. Когато преди години цяла Европа беше управлявана от десни правителства, португалците съставиха ляво. Сякаш те зададоха тон за промяна. Социалистите успяха да се договорят с комунистите и застанаха начело на страната. Вероятно по тази причина тя остана малко в изолация, но на хората това не им пречеше. За тях по-важното беше, че са свалили социалдемократите (там социалдемократите спадат към десния политически спектър; те самите се определят като "център-дясно"). На следващите избори отново избраха по-социалното правителство. Затова, получената миналата седмица новина, че кабинетът подава оставка дойде като гръм от ясно небе. Причината бе, че основните коалиционни партньори не постигнаха съгласие по ключови въпроси, като бюджета за 2022 г. Компартията и Левият блок искат реформи в здравеопазването, по-високи пенсии и по-голямо увеличение на минималната работна заплата. 

Какво ще последва? За да дадем отговор на този въпрос, се срещнахме с португалец, който от години живее в България, но не пропуска да гласува на нито едни избори в родината си. "Хората все още са изплашени от последното правителство на социалдемократите (2011-2015 г. бел.а.): имаше много репресии, орязване на социални привилегии. Социалистите, от друга страна, правят точно обратното и дават повече придобивки, но проблемът при тях са по-високите данъци. Въпреки това, те са по-добрият избор, "по-малкото зло", както бихте казали вие българите. Основната причина да подадат оставка е, за да имат мнозинство в следващия парламент. Очертава се изборите да бъдат на 29 януари. До тогава могат да се случат много неща", коментира за ДУМА Педро Антонио Лопеш Герейро.

Парадоксалното в случая е, че в Източна Европа хората предпочитат да дадат гласа си за десни, дори често и крайнодесни партии. Според политологията в бедните държави е характерно да се избират леви правителства заради сериозните социални проблеми. Практиката обаче показва, че науката греши. Румъния е смесен пример. Въпреки че предишните парламентарни избори социалдемократите, които са леви, за разлика от португалските, президентът не им връчи мандата, а го даде на десните. В резултат те не успяха да го изкарат до края, а държавният глава продължава да отказва да се довери на левите. А какво се случва в тези държави, "бедни и неразвити", но с десни правителства? Бедните стават още по-бедни, богатите още по-богати, а средната класа изчезва.

Най-логично би било основният враг на левите партии да са десните. Но примерите от историята ни учат на точно обратното. Най-големият противник на червените са си самите те. Дали заради борба за "авторски права" на идеите, завист по нюансите на цвета или неутолимата жажда за власт им пречат по пътя към успеха? Често лидерите им са по-склонни да направят компромиси и да управляват с десните, отколкото с някой по-умерен или по-радикален ляв. 

За да не разочароват избирателите си, които се надяват на по-социални политики, премиерът Педро Санчес и лидерът на крайнолевия му коалиционен партньор Пабло Иглесиас загърбиха различията си

Снимка БГНЕС


Примери за това имаме, както от по-далечното така и от по-близкото минало. В Испания много показателни бяха предишните редовни парламентарни избори. Като първа политическа сила излязоха социалистите, следвани от крайнолевите на Пабло Иглесиас, а десните се сринаха. Тогава първите двама Санчес и Иглесиас не успяха да се споразумеят, всеки дърпаше пая към себе си и решиха да отидат на предсрочни избори, с нагласата, че всеки един от тях ще вземе повече гласове. Макар отново да спечелиха, новият-стар премиер имаше няколко депутати по-малко, а "човекът от народа" беше класиран на трето място. Чак тогава си дадоха сметка, че трябва да направят компромиси, ако искат да управляват, защото избирателите вече ги бяха наказали. 

Десните пък започнаха да набират скорост отново. Във Франция бивш служител на президента Франсоа Оланд беше казал: "По-добре да изгубим изборите, отколкото да се явим заедно с комунистите" и резултатът беше... катастрофален. Най-лошото представяне на социалистите на избори.

Основният извод, който трябва да си направим е следният: разделение има както при десните партии, така и при левите. Но първите успяват да загърбят различията си и да се обединят в ключови моменти. До каква степен го правят в "името на народа" и до каква за лична изгода, е друг въпрос. Важното е, че го правят. А левите, точно обратното: гледат да си забият нож в гърба.

От друга страна, левите трябва да се обособят като такива, а не да се казват по един начин, чието име предполага дясна политика и обратното - да имат ляво название, а да са десни. Визирам случая с италианските демократи и португалските социалдемократи. Към тях можем да прибавим и унгарския лидер Виктор Орбан, чиято крайнодясна партия предлага едни от най-социалните политики в областта на майчинството, пенсионната политика в Европа. Там, с идеята да го свалят от власт, социалистите са готови да се обединят с крайнодесните от "Йобик". Защото обикновеният човек и не само той, не може да си представи какви общи ценности могат да имат две напълно противоположни формации, отколкото тези, с общи корени и цветови спектър.

Ако искат левите да се задържат на гребена на вълната и наистина да намерят постоянно място на европейската политическа сцена, то трябва да загърбят егото си и да не се правят на толкова големи "демократи", че да могат да приемат десните, а същевременно да са прекалено тесногръди, за да протегнат ръка към "своите".

 

 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ