Мексико - земя на контрасти

Таня ГЛУХЧЕВА

Има интересен коментар, който върви из социалните мрежи. Един човек съобщава на друг, че смята да отиде в Мексико, на което вторият отговаря: "О, Мексико?! Там е пълно с престъпници и дрога!" А пътешественикът съвсем спокойно отвръща: "Да не би да сте престъпник или наркоман?! Защото в противен случай, първото нещо, за което щяхте да се сетите, е, че това е родината на великите художници Фрида Кало и Диего Ривера. Люлка на великите цивилизации на маите, ацтеките, толтеките, олмеките, сапотеките..."
Всеки, посетил страната, се присмива на стереотипите, че всички мъже са с дълги черни мустаци, разхождат се със сомбреро на главата и носят пончо - дреха, която хем ги пази от студа, хем служи за покриване на трупа на врага...

В никакъв случай не твърдя, че Мексико е най-безопасната държава, но когато се спазват правилата - всичко е наред. На влизане във всеки комплекс има бариера и пазач изисква от шофьора на автобуса/таксито да покаже лична карта и да съобщи дали води гост на хотела или го взима/прибира от екскурзия. Може туристът сам да се разхожда, но са сложени табели с надпис на испански и английски език, че го прави на собствена отговорност и рискът е за негова сметка.
Мексико има много какво да покаже както в големите градове, така и в джунглата. Особено там. Скрити под гъстата растителност, се показват пирамиди, обсерватории, административни сгради на стотици години, но все още съхраняващи духа на едно време, което не спира да напомня за себе си.

Полуостров Юкатан

в превод от езика на маите означава "Не разбирам". Когато испанските завоеватели са отишли там и са попитали местните за името на мястото, те отвърнали: "Юкатан", и европейците решили така да го наричат. Повечето градове и села носят маянски имена. Така например, най-големият град - Канкун, в превод означава "Гнездо на усойници".

Местните, голяма част от които са маи или метиси, много се гордеят, че днес езикът им вече е официално признат и не е смятан за диалект. Затова с гордост използват по някоя дума на маянски и се радват, когато чужденците я повторят. Винаги поздравяват с "малокин", което е "добър ден" и за най-малкото нещо казват "юмбутик" или "благодаря". И уверяват новодошлите, че в джунглата не бива да носят скъпи апарати или бижута, защото има вероятност да разгневят "алушес" - духовете, покровители на дъждовната гора.

Къпане в сеноте

Една от задължителните туристически атракции е къпане/плуване/спускане с въже в "сеноте" - природно образуван кладенец. Някои от тях са открити, други са добър тест за човек да провери дали страда от клаустрофобия. За хората, които не умеят да плуват, има предвидени спасителни жилетки, но местните в никакъв случай няма да позволят да си тръгнете, без да сте изживели това приключение.

Среща с шаман

Оказва се, че много от посетителите на джунглата го правят с цел, различна от опознаване на историята или да се докоснат до дивото. Някои от тях отиват, за да се срещнат с шаман, който да им помогне да превъзмогнат проблем, за който медицината няма отговор или лек. С последна надежда те се вкопчват в напълно непознат човек, от душа и сърце се включват в различни ритуали, запяват песни на маянски и испански или повтарят молитви.

Когато този ритуал се извършва на открито - тогава добрите мисли и пожелания са за най-близките хора. Не можеш да постъпиш егоистично и да искаш маянските богове да помогнат единствено на теб. Първо се молиш за любимите същества, сложил ръка на сърцето си, и след това влизаш

в каменна сауна

Вътре е пълна тъмница, усещаш единствено непоносимата жега от вулканичните камъни, които шаманът слага и полива с някаква течност. В продължение на 20-30 минути стоиш вътре, в пълен мрак, пара, а който не издържа - пляска с ръце два пъти във въздуха и внимателно намира изхода. Обикновено от 20 човека до края остават 5. През цялото време отново се пее, отправяйки благодарност към водата, въздуха, огъня, земята и... човека. Фокусираш се върху болката или травмата, която имаш, и благодарение на волята и вярата си - се излекуваш.

Маите много се гордеят с традициите си

Дори и днес почитат боговете си, вярват в тях и се опитват да възродят онова, което насила им е било отнето. "Там, откъдето идвам, има храм, но няма нищо католическо в него. За да влезеш - всички: мъже, жени, деца, се събуват отвън. Никой не може да влезе и да опетни дома на боговете. Ако някой се опита - на вратата стои мъж с тояга и, без дума да обели, започва да удря богохулника. Тук няма значение дали си известен или не. Един актьор се опита да престъпи правилата и извикахме полицията!" - разказва гордо представителка на местното население.  
Във всяко село има основно училище, където учат всичко на маянски. След това, ако искат да продължат образованието си - отиват в някой град и започват да изучават испанския като първи чужд език.

Коба

е бил важен административен център в империята на маите. Учените до днес не са единодушни за значението на думата, но повечето са склонни да вярват, че означава "изобилие от вода". Освен че там се намира най-високата пирамида на полуострова, има още много сгради, каменни плочи, на които са описани важни моменти от историята, игрища за известната "игра на топка" - практикувана в цяла Мезоамерика. Интересното е, че правилата се променяли в зависимост от града.
Всеки турист остава с приятни спомени от Мексико и всеки се надява времето да спре. Хората са много мили, общителни, винаги готови да помогнат, гостоприемни. Дори в джунглата - щом отидеш, някоя възрастна жена от селото ще те посрещне със сок от ямайка - плод, който расте там, а докато обикаляш и опознаваш различните растения - оказва се, че до всяко отровно расте такова, което съдържа противоотровата; радваш се на разнообразието от животни (и се надяваш да не срещнеш някой ягуар); слушаш как екскурзоводът ти разказва митове и легенди; в селото приготвят вкусен обяд или вечеря. Задължително включват известната мексиканска царевична питка - тортия (или както се среща на български - тортила).
История, храна, култура, цивилизация... - Мексико предлага неща за всеки вкус. Превръща се в любима дестинация и на тръгване човек си обещава да се върне отново.

Снимки Авторката