Малко популизъм не е излишен
Големите губещи днес са системните партии
/ брой: 118
Таня ГЛУХЧЕВА
През последните години на политическата сцена се появиха много нови партии и лидери, готови да "защитят изстрадалия народ и да се борят срещу корумпираните елити и статуквото". Те моментално биват наричани с презрителното определение "популисти".
Терминът "популизъм" има латински корен, произлиза от думата "populi" и означава "хора".
В Латинска Америка не виждат нищо лошо да имат политици-популисти. Такива са Луиз Инасио Лула да Силва в Бразилия (бивш президент и кандидат на следващите избори), бившият боливийски държавен глава Ево Моралес, лидерите на Венецуела Уго Чавес и Николас Мадуро и др. Обикновени мъже, израснали в бедност и познаващи много добре проблемите на народите си.
Не са завършили престижни университети, изразяват се напълно разбираемо, държат се непринудено, непрекъснато са сред хората и не се срамуват от произхода си - не фалшифицират дипломи и не си измислят минало. По този начин печелят избирателите и успяват да дойдат на власт. Постепенно променят живота на голям процент от населението: правят образованието и здравеопазването общодостъпни, подсигуряват работни места. Големите "губещи" са богатите, считайки за ненужно бедните да могат да четат и пишат, защото те са "втора ръка хора".
От друга страна, в Европа системните партии все повече губят терен, защото несистемни играчи им отнемат гласовете на избори. По ирония на Съдбата социалният профил на избирателите се е променил и виждаме все по-често хора с висше образование да предпочитат популистите. Затова все по-често политиците прибягват до използването на "популистки номера".
На какво се дължи това?
Традиционните партии в този си вид принадлежат на миналия век. Докато популизмът е адаптивен към промените. Политиците трябва да са наясно, че обстоятелствата, както и начинът на мислене, са се променили. И двете крайности са лоши. Когато популист остане по-дълго време на власт, се превръща в това, срещу което се е борил - става част от "статуквото" и "корумпираните елити". Също така политик, който нито веднъж или рядко слиза сред народа (обикновено покрай избори) и не е запознат с проблемите, говори заучени фрази, на които вече малцина се връзват - няма как да има успех.
Необходимо е да се намери златната среда. Малко популизъм не е излишен. Да разберат хората, че наистина някой мисли за тях. И да се направи наистина нещо за тях.