Любовна история от Иштримадура

Градчето Алкобашя възникнало някъде назад във вековете по бреговете на реките Алкоа и Башя в централната португалска провинция Иштримадура. Името му се разчуло, след като първият португалски крал Афонзо Енрикез (1109-1185) решил да построи тук църква в чест на отвоюването на Сантарем от маврите през 1147 г. По-късно църквата се разраснала до мащабите на манастир, известен днес като Манастира на Алкобашя "Санта Мария" - великолепен паметник на португалската готика. Днес заради него градчето с население малко над 15 000 души е една от главните дестинации на културния туризъм на Португалия, а "Санта Мария" е обявен за място в Световното наследство от ЮНЕСКО през 1989 г.

Централният неф на църквата

Строежът на първия манастир на ордена на цистерианците в Португалия започнал през 1178 г., първоначално монасите живели в дървени къщички и се пренесли в каменната постройка едва през 1223 г. Църквата била завършена 30 години по-късно и заедно с манастира са първата готическа постройка в Португалия. Ансамбълът бил разширен през XIII век от крал Диниш I, който наредил дострояването на още едно крило - "Метоха на тишината". При царуването на Мануил I (1469 -1521) към метоха бил достроен втори етаж и нова костница, които носят белезите на португалската късна готика или на т.нар. стил мануелин. По времето на барока монасите били известни с гипсовите си скулптори, много от които днес още красят интериора.
През вековете "Санта Мария" заедно с манастира "Санта Круз" в Коимбра - столица на Португалия по време на същинското средновековие, били основни средища на португалската култура. Монасите му писали и първите ръкописи за ранната история на страната, а библиотеката била една от най-богатите на средновековието. Голямото лисабонско земетресение от 1755 г. го пощадило, но бедите дошли по-късно. Много от трудовете били отмъкнати от французите по време на нашествието им през 1810 г. Библиотеката обедняла и по време на бунта срещу църквата в Португалия през 1834 г., когато били разпуснати всички църковни ордени в страната.
В близост до Алкобашя, на няколко километра на север, е не по-малко красивият манастир на Баталя - друго чудо на готиката, построено в памет на друга значителна битка, тази при Алхубарота през 1385 г., поставила края на гражданската война. На запад е известното рибарско селище Назаре, а на юг е средновековното градче Обидош - истинска радост за всеки турист, който дири допир с миналото. На северозапад пък е Порто де Мош с възстановения си красив замък.
Португалия е страна мечта на любителите на винени дегустации. Виненият регион Алкобашя се слави с белите си вина с по-ниско алкохолно съдържание от тези на останалите винени региони в Иштримадура.
Но гостите на Алкобашя най-вероятно ще останат запленени от една друга история, която тук има култова известност.

***
Кралят на Кастиля Афонзо IV избрал за съпруга на сина си кастилската принцеса инфанта доня Констанца Мануал. Скоро след сватбата им през 1340 г. дом Педро съзрял една от придворните дами на кралицата - Инес де Кастро, и се влюбил безумно в нея. Започнали тайната си връзка, двамата влюбени се срещали във фермата му, а дом Педро пращал съобщения на Инес по водопроводния канал, който минавал през имотите им. Доня Констанца умряла при раждане на второто си дете. Така вече Педро можел да избяга с истинската си любов в Коимбра, в имението му, наречено днес "Куинта даш лагримаш" - фермата на сълзите. Двамата живели щастливо, а съдбата ги дарила с четири рожби.
Един ден съветниците на стария крал решили, че доня Инес влияе зле на принца, че нейното семейство също е заплаха за трона и подкокоросали дом Афонзо, че Инес дава лоши съвети на сина му. Освен това връзката им би представлявала проблем, в случай, че синовете на Инес предявят претенции за власт. Съветниците убедили краля, че Инес трябва да бъде погубена.
Дом Афонзо пристигнал в Коимбра. Сърцето му се разнежило и съвестта не му позволявала да убие майката на внуците си. Но съветниците били непоклатими. Убили Инес покрай същия онзи поток, който навремето пренасял любовните съобщения между двамата влюбени. Някои все още съзират кръвта й по червените скали наоколо. Когато дом Педро се завърнал у дома и разбрал, че любимата му е мъртва, се разлютил ужасно и изпратил войска срещу баща си. Намесила се майка му и предотвратила отцеубийството. Ала дом Педро не забравил да отмъсти. Малко след смъртта на баща си той обявил, че се е оженил за Инес още докато кралят бил жив на тайна церемония в Браганча, макар да не е намерен никакъв църковен документ за брака им. В деня на коронацията си той тържествено се заклел, че ще отмъсти на убийците заради Инес. Войниците му заловили тримата мъже. Един успял да избяга, но отмъщението за останалите двама било жестоко. Педро разпоредил да изтръгнат живи сърцата от гърдите им. Все още обаче смятал, че Инес не е получила заслуженото. Наредил да я изровят от гроба. Положил балсамираното й тяло в коронната зала на двореца, поставил корона на главата й и поискал всички придворни да коленичат пред нея и целунат изсъхналата й ръка. Коронясана посмъртно, Инес се нарежда официално сред кралиците на Португалия. Педро й поръчал красив мраморен саркофаг, който положил в манастира в Алкобашя. Срещу него поръчал и един за себе си, където след време щели да положат и неговите останки. Тази двойка кралски саркофази от неизвестни гравьори са сред едни от най-добрите работи на готическата скулптура на Португалия. Този на Педро е поддържан от лъвове, а на Инес от полухора, полуживотни, а над двамата са свели глави тъгуващи ангели. Страните на саркофага на Педро е великолепно украсен със сцени от живота на Свети Вартоломей, както и с каменни мигове от живота му с Инес. По нейния гроб пък са извезани от камък сцени от живота на Христа, Разпятието и Страшния съд.

***
Историята се превърнала в артистично вдъхновение за плеяда художници, разработвали сюжета за двамата влюбени. По-късно работите им били подредени в отделна галерия в реставрираната кралска резиденция в Коимбра. По същия начин любовта на Педро към Инес преживяла вековете и се превърнала в сюжет за редица майстори на перото, от които по-известните са Волтер, Виктор Юго и Елза Паунд. През 2005 г. се навършили 650 години от смъртта на Инес. За да й отдадат почит, културните администрации на Коимбра, Алкобашя и Монтемор-О-Вельо организирали възпоминателни чествания. Настоящият собственик на "Куинта даш лагримаш" основал и спонсорирал фондация, която да подпомага творби на изкуството, културни мероприятия и проучвания, свързани с португалските Ромео и Жулиета.