Изпепелено доверие
/ брой: 296
Повече от месец в София горят автомобили. Полицията е безпомощна. Безсилни да се справят със ситуацията, управляващите всеки ден раждаха гениални идеи: пешеходци с бутилки бензин да се арестуват, бензинджии да доносничат на полицията кой пълни гориво в туби, квартални отговорници да наобикалят домоуправителите, за да изострят вниманието им към непознати субекти, пожарникари да подготвят презентации... И мъдрото решение на Суверена: "Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите". Както се казва: всеки със задача и всички заедно с общи усилия да преборим врага.
Междувременно народният гений прописа стихове за пожарникарските делници на десетки столичани: "Ставам среднощ,/ рипам в ранни зори,/ виждам, че моята кола не гори./ Страхът по гърба ми вече не лази -/ знам, че ченгето от Шесто ме пази!" Според зевзеци неофициална инструкция гласяла всекидневните сводки на полицията да започват с дежурното изречение: "През последното денонощие няма запален автомобил".
Да, но пожарите продължиха. Дори и след като триумфиращият Цв.Цв. обяви, че софиянци могат да спят спокойно, защото виновните са задържани. Последваха срамни за полицията мигове, след като един по един т.нар. подпалвачи се оказаха на свобода. Вчера съдът заби и последния пирон в ковчега на МВР: безспорно палежът е тежко умишлено престъпление, но евентуалното авторство на деянието не може да бъде доказано единствено със свидетелски показания. "Успокояването на общественото напрежение не може да се постигне с незаконосъобразни средства чрез задържането на лице, срещу което има подозрения, но няма доказателства", остро разкритикува работата на полицията Софийският апелативен съд. Точка.
Сега предстои поредната порция "народна топка" между съд, следствие, прокуратура, полиция... Взаимни нападки, обвинения, реплики, постановки: кой, на кого, какво, как и защо поръчал, кой разиграл театъра, кой платил за представлението... Тройната коалиция, Станишев, саботаж, те и ние... - вече си знаете.
Дали обаче някой от тези, дето си играят на стражари и апаши в това, което е останало от тази държава, проумява, че там някъде сред горящите коли и обясненията на един изгарящ от народната любов вътрешен министър бе изпепелено доверието на хората. Не само към полицията, към държавата. А че животът в несигурност и страх е показателен за управлението, едва ли се нуждае от чиито и да било обяснения - на социолози, имиджмейкъри, министри и прочие сервилни на властта говорители.