Из дивното Поломие

Чували ли сте, че наричат Поломието Планина под равнината или Долната земя? И това действително е така. Всеки, който е пътувал по шосе Е85 от Бяла към Русе, знае какви безкрайни равнини се стелят от двете страни на пътя. Сега те изглеждат меки и топли в разлатите си широки, приятно хълмисти форми, прясно изорани, засети открай докрай и оцветени в зелено, червено, лилаво и десетки нюанси. И докъдето погледът стига - все е равнина. Но ако напуснете главното шосе и завиете на изток през град Две могили, ще тръгнете по почти успореден второкласен път с отбивки, които отвеждат още на изток към селата Табачка, Червен, Нисово, Кошов, Иваново, Божичен, Красен и на север към Басарбово. По тези малки пътища, между шпалир от орехови, черешови, акациеви, липови дървета, глогови и шипкови храсти и още десетки видове, които обикновеният пътник не може да назове, ще попаднете в територията на природния парк "Русенски Лом", наречен на едноименната река, последния десен приток на Дунав.
За да достигнете всяко от тези места, пътищата понякога плавно, понякога по-стръмно се вият надолу и накрая попадате сред скалисти планини, които всъщност се издигат над вас. Пред магията на природния Творец. Учените обясняват този феномен по следния начин: Смята се, че днешната Дунавска равнина преди около 120 милиона години е представлявала дъно на воден басейн. Когато той престава да съществува, на територията му остават много утаени варовикови скали. Така са възникнали множество пещери и други карстови образувания. В тези закътани места се срещат реките Мали, Черни и Бели Лом. Изключително богатата флора и фауна прави впечатление дори на незапознатия турист, а множество табла, които са поставени на различни места из парка, дават одробна информация за дърветата, растенията, насекомите, птиците, рибите и животните, които обитават този земен Рай. Километрични екопътеки обикалят между реката и величествените, осеяни с малки и големи ниши скали, а десетки утъпкани коларски пътища отвеждат до нивички или овчарници. През целия път ви съпровожда птичият хор, в който дори неопитното ухо долавя десетки различни гласове и мелодии, често насичани от ситното равномерно почукване на кълвачи. Установени са над 190 вида пернати, 110 от които гнездят тук, а останалите са прелетни гости. Хубаво би било да носите със себе си бинокъл, тогава с часове може да наблюдавате реенето в небето на ястреби, орли, египетски лешояди, соколи, щъркели, славеи и какво ли още не. Ако вървите по-безшумно, може да зърнете вълк, глиган, елен или сърна. В парка има около 70 вида бозайници. Прилепите, разбира се, са в огромно изобилие, а през цялото време около вас пърхат разноцветни пеперуди и насекоми. Тук е Рай и за влечугите и земноводните, гущери се стрелкат по скали и пътеки, добре е да внимавате къде стъпвате, за да не се натъкнете на смок или пепелянка. Ако пък имате късмет, може да намерите сухоземна костенурка, с която дори да пообщувате. И никога не забравяйте, че по тези места вие сте гостите.

Криворазбраната цивилизация за радост все още не е оставила своя тежък отпечатък, затова тези места са благодат за туристите, жадни за тишина и девствена природа, както и за любителите на историята и археологията, на планинското екстремно колоездене, на риболова, на скалното катерене - повечето стени обаче са само за хора с опит и подходяща екипировка. Важно условие е да носите достатъчно питейна вода, тъй като преходите може да продължат с часове. Има много подходящи места за палаткуване, както и достатъчно кокетни и уютни къщи за гости в населените места, където могат да отседнат по-придирчивите.

Историята

Най-старите следи от човешко присъствие в долината на Русенски Лом датират от старокаменната епоха, открити са останки от античността. На много места има следи от тракийски селища и светилища. Тези земи стават част от Римската империя през I в. Оттогава са и останките на три крепости. По-късно териториите били отвоювани от прабългарите, които също издигнали няколко укрепления. На територията на парка има обекти от Средновековието, голям брой черкви - над 30, манастири и т.н.

Средновековният български град Червен, чиито развалини се намират до едноименното село, е наследник на ранновизантийска крепост от VI в., но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Първите проучвания са от 1910/1911 г., а редовни разкопки се водят от 1961 г. Към крепостта, която може да разгледате срещу билет от 4 лв., отвеждат 235 каменни стъпала, а отгоре гледката е величествена.
Археологическият резерват "Скални църкви" в с. Иваново е другата историческа забележителност в близост. Основният обект в него е манастирът "Св. Архангел Михаил". Има запазени стенописи в 6 черкви и параклиси в района, представящи най-значимото достижение на българското средновековно изкуство през ХIV в. Стенописите в черквата "Св. Богородица" са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Билетът от 4 лв. е вашата минимална лепта в подкрепа на тази ценна старина.

В Поломието се намира една от най-интересните пещери у нас - "Орлова чука", край с. Пепелина, отворена за посещение от 1 април до 31 октомври. Входът й е открит през лятото на 1941 г. от овчаря Стоян Спасов. След слизане по 124 стъпала се озовавате пред втората от най-дългите пещери у нас, с обща дължина на галериите 13 км. Температурата вътре е около 14 градуса през цялата година. Реката е създала пещерата преди около 3.5 милиона години. Тя е била обитавана от неандерталци и кроманьонци. Намерени са скелети на огромна пещерна мечка и нейните малки. В пещерата живеят 15 вида животни, сред които 5 вида прилепи. Облагородяването й започва през 1959 г. Първата пещерна зала, наричана до 1976 г. Големият вестибюл, оттогава носи името Концертна зала, когато Русенската филхармония свири в нея по време на Мартенските музикални дни. С помощта на сладкодумния екскурзовод-пещерняк Иван Иванов ще видите Пирамидите, Семейството, Бухала, Динозавъра, Северния елен, Пеещия сталактон, който при почукване звучи като музикален инструмент, както и Изворчето, за което има поверие, че сбъдва съкровени желания. Входната такса е 6 лв. До пещерата има хижа, в която може да преспите, а край нея, в сенчеста борова гора са изградени беседки за отдих.

По път за Червен задължително отбийте на разклона за с. Табачка. В Темната пещера са запазени останки от антично светилище, в района има скална черква с килии от ХII-ХIV век. Може да погледнете към Табачка и отвисоко, ако се изкачите до скалната черква "Пещерата".
На излизане пък от другата страна на с. Червен може да завиете на север към Нисово, където ви очаква нова порция природни красоти и феномени. Ако продължите повечко разходката, може да стигнете и до големия скален манастир "Св. Константин и Елена" със запазени рисунки. Тук имате и най-голям шанс да наблюдавате черни щъркели, които гнездят в скалите.
Село Кошов вероятно е заселено още през далечната 1430 г., защитено е от североизток с хълмове и верига скали, които достигат височина около 30-40 м, а на места и до 100 м. Сред приятните възможности в това място са разходка по екопътеката към скалния манастир Грамовец, риболов в Черни Лом, наблюдение на редки видове птици от специално изградена площадка.
Божичен и Красен също са стари и има много много какво да се види в тях. От Божичен започва екопътека, която излиза на Ивановските скални църкви. Може да се наемат велосипеди и въдици. Казват, че село Красен съществува от създаването на България. Доказателствата - в Красненското градище е открит погребан воин в пълно бойно снаряжение от времето на Първото царство, а в близост са каменните корита - жертвеници. По времето на цар Иван Асен II бъдещият патриарх Йоаким I си изкопал килия в скалите над Красен, а по-късно, с помощта на царя, основал манастира "Св. Архангел Михаил" край с. Иваново. В Красен се намира и една от най-старите черкви в Поломието, построена вероятно към ХVII в., която е вкопана в земята.
Завършекът на това романтично пътешествие из пазвите на Поломието е посещение на единствения действащ скален манастир у нас - "Свети Димитър Басарбовски". Той води началото си от Второто българско царство, като най-известният му обитател е роденият през 1685 г. в близкото село Басарбово монах Димитър. След смъртта си той бил погребан в селската черква, но по време на Руско-турската война (1768-1774) мощите му били пренесени в Букурещ, в черквата "Св. Константин и Елена". Манастирът е подробно описан от Карел Шкорпил, който го посетил през 1911 г., а през 1937 г. в него се настанил монахът Хрисант и започнал да го обновява. В двора има кладенец, чиято вода се смята за лековита. По 48 стъпала се стига до скалната площадка с нишата, в която според преданието е спял св. Димитър. Вдясно е скалната черква с дърворезбован иконостас от 1941 г. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монахът Хрисант. В днешни времена е изградена висока камбанария и отделна постройка с килии за монасите, а в момента се довършва новата черква.