Хазна и фирми в опит за връщане към нормалността

Сред най-съществените приоритети в дейността на кабинета през първите 100 дни са предприетите мерки в областта на финансите. Не трябваше много време на екипа на Петър Чобанов, за да се установи какво е състоянието на хазната и наследството на ГЕРБ в тази сфера. Затова и като задача номер едно изпъкна необходимостта от актуализация на бюджета. 
Ревизията се наложи по ред причини. Сред тях са репресивната политика на държавата към населението и фирмите по времето на ГЕРБ, отказ от финансиране и следователно изоставане на социалните сектори (образование, здравеопазване и социална политика), отказ от провеждане на политика на стимулиране на икономическата активност и заетост, задълбочаване на неравновесията в секторите и между регионите, с което се лишиха от основни права хората в отдалечени райони.
Известно е, че всички мерки на правителството имат финансово измерение, а ресурсът е недостатъчен. Затова и приоритетно кабинетът заложи на стимулиране и нормализация на бизнес средата. Факт, който никой не може да отрече, е

ускореното разплащане с фирмите

от страна на държавата по изпълнени договори и своевременно възстановяване на ДДС по поредност на деклариране. Тази мярка включва ежемесечен анализ на структурата на невъзстановения ДДС и причините за това, контрол върху процеса, публикуване на ежемесечна информация за възстановения ДДС, изработване на график за разплащане на всички забавени плащания към бизнеса (до 31.08.2013). Такъв беше и предизборният ангажимент на левицата - срок до 30 дни и график за разплащане на дължимите от държавата средства. Възстановеният ДДС към фирмите само за юли и за първата седмица на август е около 730 млн. лв., по около 130-160 млн. лв. на седмица, без прихващането на данъка. В отчета обаче липсват данни за възстановените задължения по изпълнени договори. Преобладаващата част от тях са на общините към строителния сектор.

Не е тайна, че всички бюджети на Симеон Дянков се правеха два пъти. Веднъж в края на бюджетния процес на предходната година със заложени нереално оптимистични прогнози, и втори път - в средата на текущата година, когато е очевидно неизпълнението им. Тогава никнеха закони за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет. Такива са приети за 2010 и 2011 г., а за 2012 г. просто бе ревизирана прогнозата за БВП.
При бюджет 2013 г., още в първата четвърт на годината, служебното правителство заложи неизпълнение на бюджета, като намали растежа на БВП наполовина.

Откриха се и пропуски

в бюджетирането на задължителни разходи, като например субсидиите на селскостопанските производители, а накрая отпадна и всякаква възможност за маневриране по отношение на бюджетното финансиране. Очаква се ЕК да не успее да възстанови сертифицираните средства в двумесечен срок поради сериозни ликвидни проблеми към края на 2013 г., което оказва допълнителен натиск върху бюджета.
Всичко това постави под натиск изплащането на социалните разходи, непредвидени в заварения бюджет - включително подпомагане на най-уязвимите групи - безработни и най-бедните за посрещане на есенно-зимния сезон, издължаване на държавата към бизнеса - за просрочени задължения и възстановяване на ДДС, намаляване на евентуален ликвиден риск и на невъзможност за разплащане.
Българската икономика ще отбележи тази година по-нисък икономически ръст от прогнозния, но ще набере инерция през следващата година, заяви неотдавна пред "Ройтерс" финансовият министър Чобанов. Като причини за слабия растеж той изтъкна неблагоприятните бизнес условия в страната и Европейския съюз, както и вътрешната политическа нестабилност, която кара хората да харчат по-малко и да се насочват към спестяване.
Ревизираните прогнози сочат, че растежът тази година ще бъде между 0.6 и 0.8 процента, но за следващата година се очаква ръст от 1.8 на сто. В същото време бюджетният дефицит догодина ще бъде по-нисък от сегашния, а фискалната консолидация ще бъде базирана на подобрена икономическа активност и внедряването на мерки за повишаване на събираемостта и избягването на неплащането на данъци. "Няма да затягаме коланите. Ще се опитаме да имаме паралелно добра фискална политика и да рестартираме растежа", коментира Чобанов.

Край на рекета върху бизнеса

Сред останалите мерки, предприети от кабинета, е преустановеният от страна на централните власти силов натиск от рекетьорски тип върху бизнеса и "успокояване" на стопанските среди за спечелване на инвеститорското доверие. Не е тайна, че това беше масова практика през последните 3-4 години и се прилагаше чрез институции като НАП, МВР, Агенция "Митници".
В тази връзка кабинетът е предприел и действия за по-нататъшно облекчаване на регулаторните режими. Предложени са например промени за усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски и подпомагане на задължените лица във временно финансово затруднение. Предоставя се възможност да се погасяват първо главниците за данъци и осигуровки с изтекъл срок за плащане, като се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения.
По намаляване на административната тежест се предлага свиване обема на документацията, изискван от НАП и АМ при извършване на проверки и ревизии. Освен това като улеснение е въведено предоставяне на информация по електронен път за настъпили промени в данъчно-осигурителната сметка и т.н. Очаква се спестяване на плащането на наказателни лихви.
Нови механизми са въведени и по отношение на    
повишаване на събираемостта

При принудителната събираемост се прилагат проверки в рискови сектори, като към всеки се подхожда конкретно. Предвижда се специализирана дирекция "Фискален контрол" към НАП да контролира доставките в страната на стоки с висок фискален риск. Дирекцията трябва да започне работа от 1 януари догодина.
При доброволното изплащане се оптимизира работата на приходните агенции чрез промени в законодателството за погасяване на просрочени задължения, като например отсрочване, разсрочване и неотложно плащане и повишаване ефективността на процеса по възстановяване на ДДС от НАП.

Нов режим на отчетност на ДДС

МФ разработва и промени за режима на ДДС. Тази мярка е в унисон както с предизборния ангажимент за подпомагане на малкия и средния бизнес, така и с програмата на правителството. Основно при малки и средни фирми, които срещат ликвидни затруднения и при плащане на ДДС към бюджета, когато не са получили плащане по фактури за извършени от тях доставки на стоки и услуги. Предвижда се от 1 януари 2014 г. около 220 000 фирми, регистрирани по ЗДДС, с годишен оборот до 500 000 евро, да се възползват от мярката. Режимът не е задължителен и включва: условия за ползване, ред за регистрация и дерегистрация, документиране на доставките, изискуемост на данъка и право на приспадане на данъчен кредит. Като очакван резултат от всичко това се цели подобряване ликвидността на МСП, намаляване на междуфирмената задлъжнялост и спад на данъчните измами при фиктивни сделки за неправомерно възстановяване на ДДС.

Още приоритети

МФ и кабинетът предвиждат законодателни промени за закрила на кредитополучателите. Става дума за промяна на условията по договорите с банките и освобождаване от "дългово робство" на изпадналите в неплатежоспособност граждани по отношение на единственото им жилище. Това са ангажименти, залегнали в платформата на БСП и в приоритетите на Програмата. Правителството предвижда да въведе европейските регулации в областта на ипотечните кредити до края на ноември 2013 г. Промени се очакват и при банковите такси за преводи към бюджета на гражданите.
Кабинетът и МФ смятат да засилят вниманието си към участие на офшорни компании в придобиване на български фирми. Като конкретен пример е посочено  споразумението за придобиването на 92% на ПОК "Доверие". КФН е независима институция, но стабилността на финансовия сектор е функция на МФ, се припомня в отчета на правителството.
Новата по-активна роля на Българската банка за развитие като партньор на бизнеса също е сред непосредствените приоритети занапред. И още -  възстановяване на фискалната децентрализация с поетапно преотстъпване на функции и ресурси към местните власти.
Остават обаче за реализация по-нататък и някои съществени структурни реформи в данъчната област, като например преминаване към прогресивно подоходно облагане. Въвеждането на семейното облагане пък е оставено чак за края на мандата на правителството.