Голямото предизвикателство: левите идеи днес

Искра БАЕВА

Поредната годишнина на БСП отново събира хиляди членове и привърженици на партията на Бузлуджа. Настроението несъмнено е празнично и весело, както се отива на празник, отбелязван над век от толкова много хора в толкова различни епохи. Днешният празник има и свои особености - БСП за пореден път е в опозиция след загубени демократични избори и трябва

да мисли за стратегия и тактика

които да й върнат доверието на българите. И не става вече дума за шока от загубата, а за истински политически предизвикателства.
Днес вече може да се каже, че въпреки наследството си БСП все по-малко се възприема от обществото като "комунистическа" - повечето привърженици на БСП си спомнят как до края на ХХ в. десни политици като Филип Димитров продължаваха да я наричат единствено и само "комунистическа". Това вече не е така (като изключим няколко маргинални политици); отдавна не съм чувала БСП да се определя и като "столетницата".
Хубавото на отминаващото време е, че то ни избавя от бурните страсти от началото на прехода, когато политическият език беше подходящ повече за война, отколкото за демокрация. Процесът на преобразуване на БСП постепенно я лиши от недемократичното й наследство - това е големият успех на всички ръководства на партията от 1990 г. досега. Вече е ясно, че голямата лява партия в България е именно БСП. А това съвсем не беше сигурно както в началото на 90-те, така и след голямата криза от 1996-1997 г. През 2010 г. БСП има пълното право да отпразнува рождения ден на българската левица от 1891 г., без да отнема правото на другите леви формации да го направят, но и без фалшива скромност.
Дотук с празничните размисли. Една толкова голяма годишнина, каквато е сегашната - 119-ата, би трябвало да се използва и за търсенето на отговори за сериозните въпроси, пред които е изправена левицата днес. Те не са само и единствено в загубените избори или в движението на махалото на обществените нагласи, а в повече от една плоскост и в много по-широк мащаб от българския, балканския или европейския. Като много други неща и предизвикателствата пред левицата са глобални.
Ще започна с партийната криза. През по-голяма част от съществуването си БСП е била в опозиция - от края на 1990 до края на 1994 г., от пролетта на 1997 до лятото на 2005 г. и сега от лятото на 2009 г. (13 от 20-те години на прехода), така че това не е основният проблем на БСП. Известно е, че състоянието на опозиционност отваря възможности за преосмисляне на идейните и политическите позиции, освобождава партийната линия от императива на коалиционните компромиси и дава свобода на политическата пропаганда. Но тези нови възможности трябва да са в съзвучие с осъщественото през управленския мандат.

Как изглежда днешната опозиционност на БСП

от тази гледна точка?
След оставката на Андрей Луканов БСП беше в отстъпление, предизвикано от естествения отлив на източноевропейците от социалистическия избор към капиталистическия (забавен поне с година при нас). След оставката на Жан Виденов БСП беше в отстъпление, предизвикано от неуспешния опит България да се отклони от общите тенденции в източноевропейския преход, очертан от победоносния икономически и политически либерализъм (обвиненията бяха, че Виденов се е опитал да върне държавния социализъм).
Отстъплението, в което се намира БСП година след миналогодишните загубени избори, е доста по-различно. Обвиненията отдавна вече не са в "комунизъм" или "социализъм", а по-скоро, че правителството на Сергей Станишев (да не забравяме, че беше коалиционно с либерални партии) провежда дясна политика и е затънало в корупция. И няма никакво значение доколко всички гореизброени обвинения са били верни или не - важното е, че такива бяха обществените нагласи през 1991, през 1997 и през 2009 г.
Днешните предизвикателства пред левите идеи коренно се отличават от онези от 90-те години на ХХ в. Вече не става дума за наследството от БКП - все по-рядко се говори за "бивши комунисти" и все по-често за "комунистическа номенклатура", което означава, че се атакува не социализмът, а привилегиите и "червените капиталисти". С други думи, ако след първите две кризи на загубената власт обществото тласкаше идейното развитие на БСП надясно, сега е съвсем различно - правителството на БСП е определяно като

прекалено дясно и несоциалистическо

Затова изборите спечели формация, предложила радикална смяна и перспектива да бъдат наказани всички, спечелили от прехода. Каквито и да са днешните декларации на ГЕРБ за десен характер, в политическите платна на тази партия духаше вятърът на недоволството от голямата несправедливост и желанието за солидарност в кризата.
За двете десетилетия преход се промениха много неща - между тях са и политическите нагласи, които отдавна вече не идеализират неограничения индивидуализъм, либералните права, та дори и Европейския съюз. Затова и БСП трябва да помисли отново за своето място и идеи, но не като се съобразява само с победоносния либерализъм (по идеята за "края на историята" на Франсис Фукуяма), а и с новите нагласи на българите.
Няколко думи за тези нагласи. Без каквито и да било претенции за социологическа представителност ще приведа част от резултатите от анкетите, които от 2007 г. правя със студенти от различни специалности в СУ "Св. Климент Охридски". Целта ми бе да потърся

представата за социализма у поколенията

които не си го спомнят лично. На въпроса какво е било "хубавото" при социализма получих отговори от рода на: "стремежът към социално равенство", "социална сигурност", "социални придобивки", "здравна система", "липсата на голяма безработица и бедност", "стремежът за изравненост на населението", "сигурна работа", "безплатно образование", "по-голяма сплотеност между хората", "идеализмът", "хората са вярвали в бъдещото". Зная, че тези искания могат да бъдат оценени като носталгия по социализма. Но нека не забравяме, че става дума за млади хора, които не искат да върнат миналото, а да пренесат доброто от него в своето бъдеще. И не се интересуват дали това е лесно осъществило или не.
Струва ми се, че тазгодишният събор на Бузлуджа може да съчетае празника с опит да се върнем към онези основи, които са били и остават трайни през всички десетилетия на бурни политически поврати. Става дума за

социалната основа на левицата

независимо дали е била социалдемократическа, комунистическа или социалистическа, за търсенето на нови хоризонти за осъществяване на такива цели като социална справедливост, обществена солидарност, преодоляване на бедността. Това не е нито лесно, нито просто в условията на икономическа глобализация и финансова криза, но отказът от търсенето на нови хоризонти и капитулацията пред икономическия императив е най-прекият път към новото социално робство, украсено с консуматорство, модерни медии и въздействащи популистки послания.
Така бих формулирала голямото предизвикателство не само пред БСП, а и пред световната левица - да се открият пътищата към новия социален проект. Защото плуването по течението не е лява традиция. Левицата се отличава от консервативната десница именно с волята и желанието си да променя света, за да го направи по-хуманен.