17 Ноември 2024неделя04:41 ч.

Интервю

Доц. д-р Елисавета Цветкова: Българските учени са уважавани в целия свят

Теоретически има данни КОВИД-19 да отслабне, но поради честите мутации все още не можем да бъдем спокойни, казва медикът

/ брой: 51

автор:Таня Глухчева

visibility 718

Интервю на Таня Глухчева


- Доц. Цветкова, защо пандемията продължава вече толкова време?

- Въпреки че светът вече преживя инвазия на различни вируси, които предизвикаха тежки епидемии, като SARS, MERS, СПИН и др., световната медицинска общественост се оказа неподготвена да посрещне пандемия от вирус, чиито биологични характеристики надхвърлят в отрицателен аспект всички останали вирусни инфекции. Липсваха ваксини, лекарства и биологични маркери за контролиране на болестта.

- А вече подготвени ли сме?

- В момента ситуацията е значително по-добра. Благодарение на световната наука се изясниха много от характеристиките на вируса и лечебните подходи с цел ликвидиране на пандемията. А тя, за съжаление, не е окончателно утихнала.

- Има зловещи прогнози, според които "вирусът е тук, за да остане"... Така ли е наистина?

- Теоретически съществуват данни за известно отслабване на инвазивността му. Но, предвид свойството му да мутира често, човечеството все още не може да бъде спокойно. Виждаме как в Китай отново има бум на новозаразените. При всяка нова мутация съществуващите антитела не са в състояние да разпознаят причинителя (антигена) и не могат да го открият, защото той се е маскирал като многоликия Янус. Същото важи и за кръвната плазма от преболедували пациенти. Тя е богата на лечебни антитела, но, за съжаление, от предишен вариант на вируса.

Остават две диагностични и терапевтични възможности: създаване на нови ваксини и актуализиране спрямо най-новия вариант и/или създаване на нови лекарствени средства.

Битката за ефикасни ваксини все още продължава и ще продължава и в бъдеще. Това не означава, че съществуващите в момента ваксини не са ефикасни, не ме разбирайте погрешно. Те са само по-слабо ефективни по отношение на мутантите.

Добрата новина е, че преди няколко месеца се появиха първите таблетки, които атакуват (за разлика от ваксините) не изменчивия и мутиращ F-протеин, а неговите биохимични съставки - ензими, които не се променят и от чиято жизненост зависи съществуването на вируса и неговата репликация в клетките на гостоприемника.

В научната литература, и по-специално във водещи издания като "Нейчър" ("Nature"), се прогнозира и въвеждане на биологично активни препарати, които не са синтетични, а от растителен произход. Те ще имат предимство по отношение на липсата на евентуални нежелани, странични ефекти.

Доволна съм, че вече частично отпаднаха мерките, които ни причиняваха душевен дискомфорт.

- До днес има спор дали вирусът е създаден в лаборатория. Вие как мислите?

- Зададох същия въпрос на колега, който се завърна от Китай в началото на пандемията. Той отрече подобна възможност.

- Какъв е приносът на българската наука в борбата с пандемията?

- Още като избухна пандемията, се замислих кое от изследванията ми, свързано с биоактивни вещества, е било активно по отношение на тежка вирусна инфекция, причиняваща и злокачествено заболяване - лекарството SURANIM. За съжаление, българите нямаме доверие в собствената си наука. В момента в "Нейчър" има публикация за ефекта му. А статия на български учени, посветена на диагностицирането и лечението на КОВИД-19, е много търсена в САЩ. В нея се пояснява как вирусът бива ударен и подобрява клетъчния имунитет. 

Благодарение на работата по тази тематика, мой докторант от Бангладеш в момента е директор на департамент в столицата Дака.

В научната литература има цитати на наши научни приноси и интересен е фактът, че първият цитат беше от китайски учени във връзка с правилното хранене като профилактика и лечение на коронавируса. Пиенето на зелен чай всеки ден също помага много. Безспорен факт е, че Китай много бързо се възстанови от пандемията.

Горещо препоръчвам повече хора да се запознаят с приложението, разработено от български изследователи, посветено на ефективни биомаркери за успешно мониториране на КОВИД-19 инфекцията.

- Говорите за български екип от учени, за чуждестранни докторанти... Има ли млади хора у нас, готови да се посветят на науката?

- Младите хора винаги са имали приоритет във всички сфери на висшите човешки дейности, една от които е науката. Във връзка с повишаване на емоционалната грамотност на младите учени ръководителите им трябва да отделят максимално време и усилия за подготовката и кариерното им развитие. Това е най-сигурната инвестиция в бъдещето, а младите учени ще бъдат благодарни и ще споменават името на учителите си. Подготвяла съм много дипломанти, докторанти и специализанти. Някои вече са доценти и професори.

Това, с което научните среди привличат младите, е фактът, че сме много уважавани в международен аспект. Известни сме с упоритостта и знанията си, което ни прави желан партньор за различни проекти. Устройваме конференции и сме добре посрещани като организатори и докладчици.

Желание със сигурност не липсва, има много желаещи. Лошото е, че повечето мечтаят за научна кариера в чужбина. Причина за това е ниското заплащане на всички възрастови категории учени. Оскъдният бюджет, който отпуска държавата, не позволява да бъдат закупени достатъчно и качествени материали, а това се отразява на самочувствието ни. Стига се до момент, в който имаме всички необходими качества и потенциал да направим нещо голямо, но поради ограничените средства навеждаме глава засрамено. В същото време западните ни колеги, които нямат необходимите знания, гордо вирят нос заради финансовата си възможност.

Гордея се, че българските учени се ползваха с национално и международно признание за приносите им по време на КОВИД-кризата - това личи от активното им участие в наши и чуждестранни форуми. От друга страна, в литературата се цитират приносите на моята научна група във връзка със значението на биомаркери за диагнози, прогноза и мониторинг на КОВИД-19 инфекцията.


ЕЛИСАВЕТА ЦВЕТКОВА е родена във Велико Търново. Завършва медицина в МУ в София. Защитава докторантура по специалност "Биология" с научен ръководител известния учен енциклопедист - лекар, хистолог и ембриолог, акад. Асен Иванов Хаджиолов. Била е хоноруван асистент в Стоматологичния и Биологичния факултет към СУ "Св. Климент Охридски". Съвместната им монография, посветена на биологичния феномен клетъчна флуоресценция, е отличена с най-високата тогава награда на БАН и СУ. Дългогодишен служител в Института по експериментална морфология и антропология с музей към БАН. Специализирала е във Франция, Германия, Виетнам и др. По международен договор с Виетнам е участвала в разработки на три лекарствени средства - хранителни добавки, които се използват по цял свят. 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ