До Тиендзин със скоростен влак

Славчо Николов

До третия по големина и икономическо значение град в Китай Тиендзин пътуваме с високоскоростен влак. Основан през 1444 година, градът има дванадесет милиона население, запазен стар квартал с хиляда и петстотин сгради, проектирани от италиански архитекти. Разположен е на обща площ от над десет хиляди квадратни километра. С две морски пристанища на Похай море. Пристанищната му ивица е дълга сто петдесет и три километра. През него преминава седемдесет и два километра от течението на река Хай Хъ.

Модерен експрес пътува от Пекин до Тиендзин

Срещаме се с членовете на Съюза на писателите в този град Ли Джидан, Цин Лин, Луй Шухуай, Лин Сюе и Ди Цин. Заместник-председателят на съюза, благодарение на програма за сътрудничество между България и Китай Балкани, ни казва, че знае за съществуването на българските градове Варна, Русе, Бургас и Пловдив. Иска да знае колкото се може повече за патриарха на българската литература Иван Вазов.
Тиендзин е китайски град-провинция, подчинен пряко на централното правителство. В музея на града е събрано миналото, настоящето и бъдещето на този град. Домакините и нашият гид в музея ни убеждават, че хората в града знаят какво трябва да правят всеки ден до 2030 година.

В Историческия музей видяхме картина, дълга сто и петдесет метра. В нея е отразен животът на града край река Хай Хъ. В него се съхраняват две картини с над хилядагодишна история. В едната от тях впечатлява прозирната дреха на детето в живописната композиция. Другата хилядолетна картина е открадната по време на западноевропейската инвазия в Китай. След няколко десетилетия китайската държава я откупува и връща в музея. Съхранява се изящно произведение на керамичното изкуство, поръчано от китайски император, избрано от десет хиляди изработени такива еднообразни изделия. Останалите девет хиляди деветстотин деветдесет и девет са унищожени. Тук се съхранява калиграфия от 1128 пр.н.е., която потвърждава, че китайците са познали лунното затъмнение почти две хиляди години преди новата ера.

Кулата в Тиендзин

В следобедните часове сме на пазара в старинен комплекс на Тиендзин. Отвсякъде - религиозна музика. Познатите вече и все по-достъпни за усещанията ни и желанието за разчитане на посланията в нея трептят и успокояват гълчавата на тържището.
Фу Сяохон, романистка и заместник-председател на Съюза на тиендзинските писатели, ни води до една от многото сергии. Зад нея китаец със спокойни очи и заключена за суетите на света душа рисува с изящни движения птица с топена захар. Рисува душата си! Не е ли това онази птица, символ за мъчността и кръвта на китаеца, за която ми разказа нашата преводачка на път за Великата китайска стена! Около удавения в магията си среброкос майстор - възбуден детски кошер. Очичките поглъщат кафеникавата смес, танцуващите златисти ивици, които очертават човката, главата, силните криле на птицата, любопитните им пръстчета трептят като птиченца, които се готвят за първи полет. Кое от тях ще е късметлията да я поеме с вълшебната си ръчица и да я доближи до устните си, по които се отпускат сенките на китайското слънце (в Яворово стихотворение по тях се разхождат, трептят сенките на залеза)? В ъглите им светкат сребърни бисерчета - капчици, свидетелстващи за лакомото ожидане, вкуса на което и ние, вече големите, помним от нашето детство.
Децата - душата на природата, ожидаха душата на мъдростта. Само след няколко мига те щяха да стопят в устната си кухина диханието на един вълшебник. И той беше толкова щастлив от това!
В един от ъглите на търговския площад се нижат дълги върволици от местни хора пред бронзовите изображения на два лъва - стремят се да ги докоснат, погалят, целунат. Научавам от Фу Сяохан, че това носи здраве, късмет и щастие. Безплатни, здрави късмет и щастие! Това е единственото нещо, което аз видях да не се плаща в огромната страна. Дали това не е райското място, за което мечтаем, докато сме живи?

***
Последният ден от нашето гостуване във вечността преваля. Слънцето, като че току-що снето от голямата наковалня на времето, слиза зад височините на Тиендзин - град, който има всичко: море, река, равнини и планини. Най-щастливият град в света - според нашите домакини. Светлините на града се отразяват в спокойната река като златни рибки. Никоя от влюбените двойки около нея не посяга да ги лови. Синкавите венчета изкуствено осветление по ниските дървета потрепват, усмихват се, намигат и какво ли не още - изпълняват танца на вечното, искрено приятелство.
На следващия ден приказката свършва, за да остане завинаги в моята памет и моите сънища. В единадесет часа и четиридесет минути китайско време отлитаме от Пекин за Москва.