Чудо

Митю Точев

- Аз съм най-добрият ловец... по душа - гордее се Геко Кондов от село Елшица.
И може би затова в началото на авджилъка си нямал убито нито едно животно.
Веднъж баджанакът му го взел на лов. Ударил той един заек за него и един за Геко. Намерили и лисича бърлога. Разкопали я и щом лисицата изскочила, я убили с копач.
Свършили лова. Тръгнал си Геко за село и право в кръчмата. Поръчал си една мастика и небрежно хвърлил на пода лисицата и заека.
Бре, чудо невиждано - Геко с дивеч. Даже с два. Цъкали с език хората и го карали да разказва как така е ударил двете животни.
Започнал Геко бавно и сладкодумно. Развихрила се фантазията му. Освен овациите приел и няколко почерпки от съседните маси. За да се увековечи подвигът му, някой написал на стената на кръчмата: "На тази и тази дата Геко Кондов дзверски разстреля един заек и една лисица!"
Всичко вървяло от добре по-добре. Откъде се взел селският зевзек по прякор Малкия автомобил? Приближил се той към Геко и го подкачил:
- Геко, да не би ти да си убил тия животни?
- Да - важно отговорил Геко и отпил от питието си.
Поразгледал зевзекът животните и рекъл:
- Геко, заекът може и ти да си го убил, но лисицата е вадена с копач. А на бас! Ако има в нея сачми, от мен един бакър вино. Ако няма, от теб.
Изтръпнал Геко. "Ей сега ме хванаха, че лъжа," помислил си той. Но нямало връщане назад. Съгласил се.
Вързали лисицата насред кръчмата, за гредата на тавана. Сложили под нея леген и взели да я дерат.
Дерат, дерат, няма нищо. Останала неодрана само главата.
Започнал Геко да се поти и изведнъж... Чудо. Една сачма паднала от лисицата и издрънчала в легена.
Гледа Геко и не вярва на очите си. Окопитил се. "Явно някога тази лисица е стреляна," рекъл си той наум. Гордо погледнал насъбралите се кибици и казал:
- Видяхте ли всички? Ха сега давай бакъра с вино, още един давам и аз, та да се помни кога Геко Кондов е убил заек и лисица.