Безусловен базов доход - идея за нов данъчно-социален модел

Във времената на повсеместна криза и непрекъснат поток от лоши новини и събития има и такива, които внасят доза оптимизъм. Сред авангардните идеи, които изглеждат на пръв поглед доста наивни и трудно осъществими, е и проектът за безусловен базов доход (ББД), чиято цел е подобряване на социалната политика. Вече е издадена специална книжка у нас по темата, има сайт и последователи, които я популяризират. Вероятно доста хора ще погледнат скептично на нея, но си струва да бъде разгледана, още повече, че инициативата не е българска, а европейска.

Какво представлява този механизъм?

Според идеята на ББД никой не трябва да чака наготово от държавата. Всички ние плащаме данъци - ДДС и акцизи, които могат да представляват своего рода фонд на българския вариант на ББД. Така, пазарувайки храна, дрехи, мебели, компютри, всички ще внасяме средства в този фонд на ББД. Залегнал е принципът на солидарността. Според възможности и потребности - някои граждани ще внасят повече за определен период в ББД-фонда. Въпреки това и богати, и бедни равноправно ще получават месечната сума от фонда ББД на своя индивидуална дебитна карта.
ББД се характеризира с четири критерия: универсален, индивидуален, безусловен и достатъчно висок. Целта е да се осигури достойно съществуване и участие в обществото. По принцип всеки човек, независимо от възраст, произход, местоживеене, професия и т.н., ще има право да получи част от това разпределение.
Доходът е индивидуален - всеки мъж, всяка жена или дете имат право на базов доход на индивидуална основа и определено не на база на съжителство или на домакинство. Безусловният базов доход ще бъде независим от всякакви обстоятелства: семейно положение, съжителство или конфигурация на домакинството, или от доходите или имуществото на други домакинства или членове на семейството. Това е единственият начин да се гарантира неприкосновеността на личния живот и да се предотврати контрола върху други лица. Той дава възможност на хората да взимат собствени решения, обясняват от фондация "Синята птица", която е член на Гражданския комитет на Европейската инициатива за ББД.
Базовият доход е човешко право, което не може да зависи от никакви предварителни условия, независим от задължения като платена работа, участие и полагане на общественополезен труд или поведение в съответствие с традиционните роли на двата пола. Нито ще бъде предмет на доходи, спестявания или имуществени ограничения. Той освен това трябва да бъде достатъчно висок.
Но какво значи "достатъчно висок"? Сумата следва да осигури

приличен стандарт на живот

който да отговаря на обществените социални и културни стандарти в съответната страна. Тя трябва да предотвратява материалната бедност и да дава възможност на индивида да участва в обществото, обясняват инициаторите. Принципът на солидарност е хуманен и справедлив, защото засяга базисни потребности на човека. Този, който днес е богат, догодина може да бъде беден. И обратното. Хуманно и справедливо е в обществото всеки пълнолетен да има право на безусловен базов доход за покриване на основни жизнени потребности. 
Предметът на Европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход е да отправи заявление към Европейската комисия с цел насърчаване на сътрудничеството между страните-членки за проучване на безусловния базов доход като инструмент за подобряване на системите им за социална политика.
Целта е на всеки човек в ЕС да се предостави безусловното право като индивид да може да посрещне своите материални потребности, да се осигури достоен живот, както е посочено от договорите на ЕС, и да се даде възможност за участието му в обществото чрез въвеждането на безусловен базов доход.
В краткосрочен план от ЕС следва да се насърчават инициативи като "пилотни изследвания" и разглеждането на различни модели на безусловен базов доход. Всяка страна членка следва да изготви свой собствен модел на безусловен базов доход. За да влезе предложението за разглеждане в Европейската комисия, до 14 януари 2014 г. трябва да бъдат събрани общо 1 млн. подписа в целия ЕС, като от тях поне 24 000 - от България. В началото на октомври швейцарски активисти внесоха над 120 000 подписа в Берн, подкрепящи идеята за безусловен базов доход. Там предстои проектът да бъде гласуван на национален референдум през 2016 г.
Безусловният базов доход не е утопия, а нов данъчно-социален модел, чиято идея съществува от столетия и по нея усилено се работи в цял свят от десетилетия, твърдят от гражданската инициатива. Разработени са десетки модели, проведени са редица пилотни проекти с отчетените положителни ефекти върху хората, като в момента той е реалност в Бразилия, Иран, Аляска и т.н.
Съществуват обаче доста различия между българската разработка за ББД и европейския теоретичен модел за него, а от приложна гледна точка приликата е само една - в абревиатурата. С други думи казано, двата проекта си приличат единствено по заглавието "безусловен базов доход" и залегналата идея в него - да се подсигури някаква базова материална независимост на хората.

Какви са разликите?

1. Европейският проект допуска ББД за всички граждани, а нашият обхваща само пълнолетните. В българската разработка е обстойно обяснено защо това е така и до какви значими ползи може да доведе подобно ограничение. Заложена е тезата, че "Да си родител е преди всичко отговорност!" Да станеш родител е преди всичко мисия, която, първо, е необходимо да се осъзнае, а после да се планира и осъществи. Целенасочените финансови стимули в тази насока само изкривяват подобно творчество, което обикновено води до следствието - нещастни деца, живеещи в дисхармонична среда. Не парите правят децата щастливи, и в този смисъл се замислете - как са живеели нашите прабаби и прадядовци, които са имали средно по 5-6 деца, без да получават никакво държавно финансиране за това?
2. Европейският проект радикално сменя цялата данъчна, осигурителна и пенсионна система, а нашият - запазва всички тези системи, като единствено се прави усъвършенстване на данъчната ни система в частта за ДДС. Тоест - не се допуска вече усвояване на ДДС, което е порочна и крадлива практика.
3. Финансирането на европейския ББД ще става чрез нещо като общ данък, който ще замени всички досега съществуващи данъчни задължения. Накратко - приходите в хазната ще идват предимно от един косвен данък върху населението, който след това в голямата си част (50-60%) ще се преразпределя обратно и поравно между всички граждани, а останалата част ще се ползва, за да се покриват разходите по издръжка на държавата.
Финансирането на българския ББД ще става единствено от двата косвени данъка - ДДС и акцизи, които ще постъпват в отделна сметка и ще се преразпределят обратно и поравно между хората.
4. Разликата във времето за реализация между двата проекта е огромна:
Европейският ББД трябва да бъде подкрепен до февруари другата година с минимум 1 млн. подписа и по този начин проектът трябва да се внесе за разглеждане в Европарламента. Там още неограничено време той ще се разглежда и смята от гледна точка на възможност за реализация, а после Еврокомисията ще излезе със становище в тази насока. След това ще има нови дискусии и дебати за въвеждане на европейския ББД, където ще се обсъждат още необходими конкретни мерки и механизми.
В тази връзка трябва да имаме предвид три неща. Първо - тромавата европейска система за вземане на решения с консенсус между всички членки с пълно единодушие. Второ - радикалните реформи в европейското данъчно законодателство, които трябва да се направят. Трето - големите различия между страните членки, които много трудно постигат консенсус и единомислие по финансови въпроси. Ето защо според авторите на идеята евентуалното въвеждане на ББД в Европа би било възможно не по-рано от 2020 год.

Как стоят нещата в България?

Ако има национален консенсус между политическите сили, които да вложат българската разработка на проекта ББД в програмите си, до 1-2 години след това всеки българин не само ще получава ББД, но ще са налице и много косвени ползи, които той ще види след въвеждането му, твърдят от гражданската инициатива. И това е така, защото проектът представлява надпартийна идея, а това означава, че всички политически сили могат да го включат в икономическите си програми, ако са национално отговорни партии. Става дума за ползи, които са обещавани десетилетия наред във всички политически програми, но нищо не е направено досега. Те ще се реализират по естествен начин, като причината за това ще бъде единствено въвеждането на ББД и дребни козметични законови поправки.
Сред някои от косвените ползи, които са разписани подробно в книжката с проекта, са чувствително намаляване на сивата икономика и корупцията, уреждане на ромския проблем, решаване на проблема с безработицата, висок ръст в икономиката, приток на чужди инвестиции...
Разбира се, без конкретна икономическа разработка и правна рамка въпросният европроект за ББД е изключително рискован и имагинерен. Българският проект пък е готов за стартиране и прилагане, а рисковете от него са минимални или практически нулеви, твърдят авторите на разработката.
Всяка хуманна инициатива, независимо от нейния произход, подсигуряваща базови нужди на населението, следва да бъде подкрепяна. А ето и онлайн адресът, където петицията може да бъде подписана: ttp://basicincome2013.eu/ubi/bg/, както и на хартиен носител: http://basicincome2013.eu/forms/ECI-Support-Statements-Form-32-BG-BG.pdf.