Г-н Макрон, не "социален дъмпинг" - социална кохезия!

Според "разбор" в печата, на въпроса, каква е целта на срещата на френския президент с българския премиер на 25-и, отговорът гласи: борба срещу социалния дъмпинг (в. "24 часа" от 15.08. т.г.). По-нататък ни се обяснява, че такъв дъмпинг се получавал, защото български работници, изпратени от български фирми на работа във Франция по режима за командированите работници, получавали заплати по български, а не френски тарифи, което ги правело много по-евтини и застрашавало работните места на французите.
Всъщност обаче посоченото "обяснение" е твърде далече от действителността, а въпросите около работата на български граждани както във Франция, така и в другите западноевропейски страни са качествено по-различни и значително по-сложни. Преди всичко следва да се отчете, че български граждани работят в тези страни по два различни режима - единият е по линия на т.нар. мобилна заетост, а другият - по условията на командировани работници.
    По първия режим на мобилна заетост гражданите работят в дадена страна членка на ЕС като пълноправни участници в местния пазар на труда и следва да получават еднакво третиране с местните граждани по отношение на заплащане, условия на труд и всички други социални и данъчни условия. По втория командированите работници, за разлика от "мобилните", пребивават в приемащата страна за определен период от време, като не се интегрират в нейния трудов пазар.
    В периода след 2008 година, в условията на безпрецедентно висока и трайна безработица, предизвикана от разразилата се финансова, икономическа и социална криза поради колапса на финансовия капитал, въпросите и дебатите в западноевропейските страни, свързани с пристигащи работници от Изтока - както на постоянна, така и на временна работа, рязко се изостриха именно около тезата за "социален дъмпинг". В резултат възникнаха и се затвърдиха две противоположни позиции: едната - на приемащите западноевропейски страни, настояващи за по-строги ограничения за идващите от Изток работници, и другата - на страните от Централна и Източна Европа, отстояващи правата на своите граждани за свободно движение на работната сила в рамките на ЕС и на равноправен достъп до пазара на труда в същите тези рамки.
    От началото на своя мандат през втората половина на 2014 година Европейската комисия начело с председателя Юнкер бе изправена пред предизвикателството да предложи цялостна ревизия на законодателството по пакета закони относно трудовата мобилност, която да осигури равен достъп до европейския пазар на труда и надеждна защита на правата на всички работници за заплащане и работа по закон, като същевременно предотвратява злоупотребите с тези права, водещи до нарушения, определяни като "социален дъмпинг". Вместо това обаче, в началото на март миналата, 2016-а година, Еврокомисията излезе единствено с проект за частични поправки в Директивата за командированите работници, датираща още от 1996 г., по който се разрази остър спор и в съвета, и в Европарламента, продължаващ и до днес.

"Нелоялната конкуренция" тревожи Франция

Сега президентът Макрон пристига с въпроса "защо в страната му българите приемат по-ниски заплати?!" и с настоятелното искане за правила, които по-добре да защитават френските работници от нечестната според него трудова конкуренция от страна на командированите източноевропейски работници, която възниквала в резултат на по-ниските равнища на работната заплата в техните страни. Това - в изпълнение на едно от основните предизборни обещания на френския президент да ограничи периода за командироване до 12 месеца, "за да се сложи край на всички форми на нелоялна социална конкуренция".

Не работниците нарушават правилата

Всъщност обаче на г-н Макрон следва преди всичко да се зададат следните няколко твърде актуални въпроса:
- защо собствено не се спазва действащата в момента Директива за командированите работници, според която, независимо, че остават в рамките на трудовото законодателство на страната, от която идват, те имат определен кръг базисни права, валидни в приемащата ги страна. Това са: минимални работни заплати; максимално работно време и задължителен минимум време за почивка; минимална платена годишна отпуска; определени условия, по които работници могат да се наемат чрез агенции за временна заетост; норми за здравословни, безопасни и хигиенични условия на труд; равни права на мъжете и жените - все европейски норми, които следва да се транспонират в националните законодателства на страните членки с цел да не се допуска "социален дъмпинг" - т.е. наемането на такива работници при занижени заплати и други условия на труд спрямо тези за местните работници?
- защо компетентните органи и във Франция, и в другите западноевропейски страни често не гарантират строгото спазване на тези законодателни норми и защо в редица случаи се оказват недостатъчно осигурени с необходимите кадри и ресурси, за да предотвратяват и ефективно да санкционират явните нарушения на действащото европейско и национално законодателство?
- не е ли ясно, че всъщност нарушители на нормите са не източноевропейските работници, а именно френски и други западноевропейски фирми - нерядко в престъпно взаимодействие с недобросъвестни фирми-партньори от Източна Европа -  наемащи такива работници при условия, на които стават жертва често не добре информираните източноевропейски граждани, намерили се принудени да осъществяват на практика недеклариран труд не само в грубо нарушение на специалните норми за командироване, но твърде често и при фрапантни измами и злоупотреби?
Както и следните по-общи питания:
- вместо по "социалния дъмпинг", не следва ли вниманието и усилията, при това общите, да се съсредоточат върху утвърждаването и развитието на социалната кохезия, която да противодейства на разрастващите се социални неравенства както вътре в отделните страни членки, така и в рамките на съюза - така, както повелява член 3-и от Договора за Европейския съюз, съгласно който той "насърчава икономическата, териториалната и социалната кохезия и солидарността между държавите членки"?
- не е ли ясно, че определящата причина за масовото изтичане на работна сила от източните към западноевропейските страни е липсата на привлекателна работа в по-новите страни членки поради рязкото съкращаване и дори закриването на основни производства в резултат на свободния достъп и конкуренцията на стоки, услуги и капитали от западноевропейските страни?
- поради което не следва ли сега, когато предстои решаващият етап на обсъждане на оптималния сценарий за бъдещето на ЕС и на кохезионната политика за периода след 2020 година, да се обърне приоритетно внимание на въпроса за реиндустриализацията в рамките на съюза в отговор на качествено новите и предизвикателства, но и възможности, свързани с роботизацията, информационните технологии и резките промени, настъпващи в сферата на заетостта и съотношението работа-свободно време - така че развитието на новите производства и услуги да водят до хармонично разгръщане на производителните сили на територията на целия съюз?
- И накрая - не е ли именно този верният подход за гарантиране на бъдещето на Европа (в това число и за "революцията", за която Макрон апелира в излизащата и у нас тези дни негова книга), като желаната от нейните граждани общност на равноправни и еднакво проспериращи нейни членки - вместо обособяването на "ядро" и на "периферия", защото едни желаели по-интегрирана общност, а други - не?

Без борба с неравенството разочарованието ще се задълбочи

Предизвикателството пред българските домакини на френския президент е да го убедят и ангажират за общи действия срещу злоупотребите и експлоатацията на наемен труд в рамките на ЕС, включващи строгото спазване и усъвършенстването на европейското законодателство в областта на трудовата мобилност, приоритетното развитие на обновена кохезионна политика, рестартираща механизма за съкращаване на неравенствата в отделните страни членки и между тях, както и съвместната обосновка и реализация на мащабен пакт за обхващащо всички страни членки развитие по парадигмата "Индустрия 4.0". Безспорно, задача с повишена сложност, за чието изпълнение - в случай че има необходимите компетентност, яснота на целите и воля за отстояването им - наред със солидността на аргументите, може да спомогне и предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
Както също следва да е ясно, че при отсъствието на такъв комплексен подход в страните от Изтока ще продължат да се развиват и задълбочават процесите на разочарование и на цялостно отхвърляне на Европейския съюз като желаната перспектива за бъдещето на тези страни с целия кръг последици, произтичащи от тези процеси.
Задълбочаваща се тенденция, която би следвало еднакво да тревожи всички?


Мигрантският наплив се оказа най-важен за резултатите от референдума във Великобритания, с който кралството обяви, че напуска ЕС. Около 3 млн. граждани на ЕС живеят на Острова. Бизнесът обаче смята, че ако достъпът до работници извън Великобритания пресъхне, икономиката ще понесе тежък удар