За "правачите на историята"

Най-голямата наглост е да претендираш да управляваш хора тогава, когато не си способен на това.
Ксенофон (VІ в. пр. н. е.), древногръцки писател, историк и общественик


Именно така - ein Virtuoso des Moments - "един виртуоз на моментите", бил наречен Метерних** от Аугуст Фурние. Едва ли австрийският принц се е обидил на квалификацията, дадена му от един от неговите най-големи критици. Нали точно това е умението, към което се стреми всеки държавен кормчия. Е, после оценката му я слага Историята - успех или слаб (2) - неуспех.
Както е писал големият френски държавник от ХVІІ в. Франсоа дьо Калиер: "Няма такова нещо като дипломатически триумф". Понеже, дори когато са били положени много усилия, било е изсъхнало мастилото на необходимите подписи под текста на споразумението, плод на дълга предварителна подготовка от страна на експертите, отишли са в небитието милиони неврони от двете страни на заседателната маса, откъдето са се взирали в изпъстрените с бележки бели полета на проектоспоразуменията зачервените от недоспиване очи, то въпреки това мигът на триумфа отлита в необратимото минало. А настоящето с новите си дадености, с новото реалити шоу на събитията, ражда своите ескалиращи проблеми, произлезли от уж всеобхватните и окончателни договорености.
Същата мисъл е напълно валидна и във вътрешнополитически план. Луис Хол, американски дипломат и стратег от 50-те години на миналия век, веднъж отбелязал, че политиката не се прави като реакция към света, а по-скоро като реакция към образа на света в главите на хората, взимащи решенията. "При положение че образът е фалшив, действително и философски фалшив - предупреждава Хол, - никакви инженери, колкото и да са кадърни, не могат да изградят стабилна политика върху фалшива основа".
Каква оценка получават

в школото на реалния живот

съвременните български политици (не политкомисари)?
Едва ли суверенът би приел оправдание, че, виждате ли, дори в Албиона, люлката на една цяла цивилизация, бивала обединена в Британската общност, със столетия опит в менажерстването на държавата-метрополия, а и на многобройните колонии, сегашният министър-председател Дейвид Камерън поиска извинение от сънародниците си затова, че правителството се е оказало неподготвено за природните бедствия - наводнения, сполетели страната през февруари т. г. Също така фактът, че отвъд Атлантическия океан както в Капитолия конгресмените, така и екипът на Белия дом начело с Барак Обама не се оказаха проактивни спрямо финансовата криза от 2008 г., в никакъв случай не би подпечатал извинителните бележки на българските политици за всичките им гафове през последните шест години.
Нека се ограничим с този период, понеже той е твърде показателен как те действат във форсмажорни обстоятелства.
В първия акт драмата беше изпълнена с монолози, диалози, интервюта и хорови изпълнения на управляващите на тема, че кризата няма да засегне изобщо България. Понеже, виждате ли, първо..., второ..., трето... И т. н., и прочие фразеологични ексерсизи. Нищо в тогавашната риторика, по свръхмодерному назовавана и "дискурс", не сигнализираше дори за наличие на кълнове на интелектуалния продукт, наричан "радикално преосмисляне". И отказ от управленски модели,

изковани с гвоздеи от миналото

От предишни времена, когато съвкупността от събития е била далеч по-малобройна, интензитетът на промените е бил по-нисък, а илюзията, че старите правила за управление са логични, е изглеждала по-всеобхватна и силна.
Във втората част на драмата избуя цялата инфантилна безпомощност на тези, на които уж това им е работата (според служебните им характеристики, а и съгласно историческата традиция), да противодействат на отрицателния икономически тренд в държавата, която ръководят. За което, и то вече не наужким, а съвсем наистина, получават и заплати!
Пък ГЕРБ зомбирано повтаряше мантратата за рестриктивен бюджет както на национално, така и на местни равнища. Ах, тези - вече! - прастари икономически панели на неолиберализма, които, изграждайки модела на "по-малкото държава", обещават тържествено сто на сто да ни вкарат на седмото небе от рая.
Но дори и понастоящем, когато се извършват опити да бъде ремонтиран разваленият икономически механизъм на България, то болезнено се усеща липсата на виртуозите на моментите. Притежаващи смелостта, като приложат познанията си и поемат премерен риск, да издигнат в мегаполиса на социалното инженерство сграда с нова, непозната досега конструкция.
Има ли опорни точки твърдението, че е необходим нов алгоритъм на социалното управление?
Първо - по принцип - отговорът е "да"!
 
Драстичните промени в мисленето

са характерни за много области на науката. Например във физиката те са често явление. Създават нов инструментариум за интерпретиране на материалния свят и са основополагащи. Обикновено действат върху принципа на включването. Тоест те не отхвърлят съществувалия допреди появата им теоретичен апарат, а го включват като съставна част от новия, по-всеобхватен и задълбочен подход. Генериран от невъзможността да бъдат обяснени чрез старото познание новонатрупани факти и наблюдения. Точно такова било объркването на физиците през ХХ век, когато открили, че класическата механика на Исак Нютон не е в състояние да обясни поведението на елементарните частици. Ето как е била обусловена появата на квантовата механика. Известни са думите на Нилс Бор, казани по-късно: "Ако квантовата механика не ви е шокирала до дън душа, значи изобщо не сте я разбрали".
Айнщайновата теория на относителността пък демонстрира по убедителен начин, че Нютоновите закони е необходимо да бъдат модифицирани за тела, движещи се с висока скорост.
Второ. В областта на социалното инженерство радикалните промени в мисленето не са само една или две. Движението на аболационистите в Съединените щати през ХІХ век, довело да премахването на робството върху цялата територия на страната. Или провъзгласеният от болшевиките лозунг "Вся власть советам!", непознат дотогава принцип за функционирането на управлението на държавата. Не по-малко разтърсващо конвенционалното мислене беше признанието, направено пред една от комисиите на американския Конгрес от бившия ръководител на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, че неговата теория за финансовия свят, с която той успешно е оперирал повече от четиридесет години, се е оказала неефективна.

Всъщност какъв е проблемът?

Той е във факта, че промените в настоящия свят се реализират с огромна скорост и социална енергия. И колкото моделът за реагирането им в управленската сфера е по-изразен в количествено и качествено отношение в категорията "представителната демокрация", толкова по-далеко стоим от смислените и резултатни в позитивен аспект действия.
Моделът за управление, при който милиони хора прехвърлят правото си да се разпореждат със своите съдби на другата страна в обществения договор - властприлагащата група (властимеещ е само суверенът!) - все по-изразително и недвусмислено се легитимира като дефектирал анахронизъм.
Непрекъснатите катаклизми у нас от двадесет и четири години насам: икономически, политически, идеологически, морални и пр., са именно тези количествени натрупвания, за които се очаква да доведат до качествена промяна. Която би амортизирала окончателно сега прилагания управленски принцип за предимно вертикално действащ механизъм, който е изграден върху фалшива представа за света, действително и философски фалшива.
В тази заблуда, клонирала се успешно в главите на властприлагащите е, че останалите им сънародници са не субект, а обект на историята. История, чийто творци са само единици - те "хистъримейкърите", казано на новобългарски език, сиреч "правачите на историята".
Новата представа, която действително би работила с висок енергетичен потенциал, ще има за основа повсеместното лично включване на милиони хора. И тези милиони няма да търсят инфантилно водачи през несгодите на неизвестното утре. А ще обявяват тръжни процедури за изпълнение на обявените от тях и финансирани пак от тях обществени поръчки на местно и/или национално ниво. Пък класиралите се на първо място е наложително да носят реална отговорност при неизпълнение на поетите ангажименти. Както е при всеки нормален договор върху територията на гражданското право.
Жан-Жак Русо беше писал, че "Каквото и да бъде управлението, народът е свободен тогава, когато в този, който го управлява, той вижда не човек, а орган на закона".

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** - Винебург княз фон Метерних - (1773-1859 г.) - австрийски държавник