14 Ноември 2024четвъртък14:54 ч.

Снимка Костадин Кръстев-Коко

Срещи

ВАСКО ВАСИЛЕВ: Оптимист съм и вярвам, че всичко ще се нареди

Понякога думите, които хората споделят след концерт, осмислят години работа и усилия и са знаците, че съм на прав път, казва световноизвестният цигулар

/ брой: 230

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 2380

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА


ВАСКО ВАСИЛЕВ е роден на 14 октомври 1970 г. в София. Взима първите си уроци по цигулка на 5 години, на 8 участва в детската асамблея "Знаме на мира" и записва първата си плоча със Софийската филхармония. През 1980 г. е изпратен от българското правителство да продължи обучението си в Централното музикално училище към Московската консерватория. През 1988 г. печели трите най-големи международни конкурса за цигулка - "Жак Тибо" в Париж, "Карл Флеш" в Лондон и "Паганини" в Италия. Същата година се премества и се установява в Лондон, където продължава обучението си в Кралския музикален колеж. На 23 години става най-младият и първи концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където работи и до момента. Изнася концерти по цял свят, има записани 15 албума, партнира си с най-прочутите имена от световната музикална сцена. Харизматичният цигулар се завръща в България през декември за турне в осем града - Кюстендил (2), София (3), Плевен (5), Русе (6), Пловдив (8), Стара Загора (9), Ямбол (10), Бургас (11), а преди това - на 30 ноември, ще изнесе концерт във Валенсия.

- Господин Василев, очакваме Ви с нетърпение за новата поредица концерти у дома! Подготвили сте програма с фламенко, танго и класика - разкажете за произведенията и за музикантите, които ще видим на сцената с Вас.

- Този път сме наистина в акустичен формат. Имахме вече няколко концерта с тази програма извън България и се оказа доста добра идея както за нас като артисти, така и, разбира се, за публиката. Репертоарът, който сме подготвили, предразполага към по-голяма интимност. Работното заглавие на проекта е "Фламтанго" и единственият официално външен на този темперамент музикант съм аз. Carlos Llave, китаристът, е роден и живее в сърцето на фламенкото - Севиля, Juanito е от Малага и е дългогодишен перкусионист на фламенко групата "Chambao", a Gilberto Pereyra е роден в Аржентина и е един от най-добрите бандонеонисти в света.

- Успяхте да отпразнувате юбилея си в България навръх рождения си ден - 14 октомври 2020 г., въпреки ограниченията заради КОВИД-пандемията. Защо това беше важно за Вас?

- Това беше един от най-незабравимите концерти, които съм правил. Искам да благодаря специално на г-н Владимир Николов от "Фантастико" и клуб "Joy Station", защото не просто ме поканиха за този концерт, но и дадоха смелост на целия ни екип да поемем риска и да направим крачка към сцената, обратно след рязкото спиране на всякаква концертна дейност. Подготовката беше особена, защото бях сам на сцената, но с останалите музиканти записахме предварително техните партии, специално за тази програма, реално имах акомпанимент от ipad, който контролирах аз... Шегувахме се после, че това не е чак толкова лошо, защото така си сигурен, че никой, освен теб, не може да сгреши и да изсвири нещо различно.

- Наченахте втората половина на своя житейски век - удовлетворен ли сте от извършеното през първите 50 години?

- Да, удовлетворен съм... Нищо не се е променило особено в критерия за щастие - правя това, което обичам, живея в хотели, пътувам по цял свят и имам приятели навсякъде. На този етап от живота смятам, че и здравето - не само моето, но и на близките ми хора, е голям фактор. Така че, когато това е наред, животът е въпрос на свободен избор.

- Не изглеждате като "човек с ограбено детство" - популярно клише за децата, които от ранна възраст се посвещават на изкуството.

С Тодор Живков в резиденция "Бояна", 1979 г., Снимка Личен архив

- Радвам се, защото не се и чувствам като човек с ограбено детство. Трябва да призная, че детството ми беше малко необикновено, но в никакъв случай не беше лишено от приключения. Заминаването за Москва ме предпази от опасността да си повярвам - от дете-звезда, с концерти в зала "България", звукозаписи в "Балкантон", роля в театрална постановка в Народния театър и главна роля във филм с Невена Коканова, попаднах в музикалното училище в Москва, където всичко това беше изтрито със замах и... започнах да свиря на цигулка по техните правила.

Школата в Москва, в лицето на моята преподавателка по цигулка проф. Майа Самуиловна Глезарова, ми е дала база и основа, на които ежедневно благодаря. А за частта с ограбеното детство извън професионалното ми обучение може би трябва да попитаме родителите ми, които се наложи да ме обявяват за издирване и да ме върнат от другия край на Русия... И за паспорта на майка ми, който откраднах и залепих своя снимка, за да мога да се движа...

Историите са много и съвсем не са от дете с ограбено детство. Установяването ми в Лондон по-късно, малко след детството, пък ми даде най-важното от целия свят в една точка - Кралската опера е най-високата точка за възможности за професионална кариера на един музикант.

- Славата Ви споходи на крехка възраст - осъзнавахте ли това и бързо ли намерихте "хапчето против главозамайване"?

Принц Чарлз в Кралската опера в Лондон, Снимка Личен архив

- Първо се надявам да е така наистина - не чувствам причина за главозамайване, не виждам никакви предимства на това. Удоволствие в живота ми е да бъда любопитен и отворен към всички хора, с които животът ме среща; да бъда отворен към нови, непознати територии, места за свирене, публика... Имам желание да разбера хората, да търся автентичност и пресечни точки, независимо кой с какво се занимава и откъде идва. Пътуванията много помагат за това.

Животът не е толкова дълъг, че да губим време в преиграване и звездомания, макар че съм склонен да разбирам хората, особено артистите, които изпадат в това състояние. Нали казват, че за да ти повярват, трябва сам да си вярваш - вероятно някои хора просто си вярват малко повече.

- Похвалите или критиките са Ви помагали повече при изграждането и развитието Ви като музикант?

- И двете, макар че зависи най-вече от кого идват. Разчитам на най-близките хора и особено на собствената си самокритичност по отношение на професионалната си кариера. Имам здравословно чувство за хумор и може би заради зодията ми - Везни, имам добър баланс между взискателността ми и знанието, че от изпълнението ми на сцена не зависи нечий човешки живот, т.е. не е на живот и смърт все пак.

- А каква е ролята на семейството в израстването Ви като човек и личност?

- Ролята на семейството е голяма в началото на всеки живот. Моят избор, а вероятно и на повечето деца, е доста предопределен от интересите и заниманията на родители и на средата, в която растат. Когaто бях на 5, баща ми ми даде избор между пиано, на което свиреше майка ми, и цигулка, което беше той. По-късно, когато станах на 7-8 и ходех сам на училище с трамвая, се зароди мечтата ми да съм ватман. Сега, много години по-късно, все още харесвам много различни професии и имам много приятели, които не са музиканти, но не бих заменил никога свиренето на цигулка с каквото и да е.

- Сестрите Ви Вивиан, Виктория и Вероника също се занимават с музика. Има ли вероятност някой ден да ни изненадате с изпълнение на "Вх4"?

- Ние сме свирили заедно много пъти - у дома, както и за юбилей на дядо ми преди години в Смолян, и не само с тях, а и с родителите ни. В момента обаче това ще е труден проект заради приоритети на две от сестрите ми - Вероника, която живее в Америка, макар че не е спирала да свири, има две чудесни момичета за гледане, а Вики има много сладък щур син. Виви (перкусии) работи усилено и с нея непрекъснато правим по нещо заедно. Всичко това изисква време за подготовка, а при нас това е трудно, защото всеки е твърде зает със собствената си програма и план.

- Постоянно сте в движение, пътувате по цял свят. Запазихте ли приятели, с които можете да споделяте не само радостите и успехите, но и когато сте разочарован или Ви боли?

На концерт в България

- О, да... Вярвам, че приятелите ни са съзнателното ни семейство и съм голям късметлия да имам прекрасни приятели по всички точки на света. Естествено, предпочитам да споделяме повече радост, смях и приключения, отколкото проблеми, макар че светът сам по себе си стана предизвикателство за обитаване. Аз съм оптимист и вярвам, че всичко ще се нареди, а и предимството да имам музиката като професия го ценя много високо.

- А имате ли "друга страна", която никой не познава, или винаги сте така енергичен, оптимистичен и приветлив?

- Може би трябва да попитате за това някого около мен. Усещането ми е, че нямам "друга страна"... Когато изникне проблем или ситуация, в която бих могъл да се ядосам, някак се подсещам, че не си заслужава, и правя каквото зависи от мен, за да реша положението или просто проявявам чувство за хумор. Накрая винаги се оказва, че всички нерви и негативизъм, които можем да изхабим, са за наша сметка. Вярвам, че нищо, освен здравето ни, не заслужава да сме крайно притеснени или отчаяни. Всичко има решение.

- Остава ли Ви време за хобита, любими занимания - без цигулка в ръка?

В баничарница в Смолян по време на турне

- Добър балансьор съм за това... Ходя на голф често, сега чакам с нетърпение снега, за да отида на ски. За мен свиренето на цигулка никога не е било за сметка на нещо, което обичам, просто защото то самото ми доставя удоволствие и удовлетворение. Ето сега, преди да тръгнем към България, вече нямам търпение да се съберем с огнената испано-аржентинска дружина и да трупаме спомени и позитивни емоции с хората в залите. Искам да им покажа градовете, да ги запозная с публиката, да обиколя любимите си ресторанти, да намеря нови места... Аз ще шофирам лично през цялото време и това също е едно от нещата, които обичам.

След всеки концерт ще отделя време да се видя с публиката в залата. Понякога думите, които хората споделят след концерт, осмислят години работа и усилия и са знаците, че съм на прав път.

- Как се поддържа една "Амати" на достолепната възраст от три века?

- Като всяко нещо на тази възраст - с грижа и обич... Мисля, че добре се разбираме с нея - грижа се да минава на профилактични прегледи редовно и най-вече гледам да не я оставям да почива дълго. Водя я навсякъде с мен и всъщност тя раздава и поема много обич, това вероятно я държи в перфектната форма, в която е.

- Наред с големите Ви отговорности като концертмайстор на Кралската опера "Ковънт гардън", самостоятелните концерти, записите и т.н., намирате време да водите майсторски класове, да преподавате на млади музиканти.

- Опитвам се да отделям време за това. Имам поне два пъти годишно мастъркласове в музикалната консерватория в Кастейон, Испания, както и в Кралския колеж по музика. За съжаление, времето ми обикновено е много ограничено и нямам студенти, с които да работя по-дълго, но, разбира се, е удоволствие да общувам с младите и да обменяме мисли за музика, концерти и репертоар. Често в групите, които се записват за класовете, има и българи, и това винаги е много приятно.

Васко с родителите си Красимира и Петър Василеви след концерт, Снимки Христо Русев

- Като споменахме Кралската опера - няколко пъти сте се срещали със сегашния крал на Великобритания Чарлз, докато беше принц. Известно е, че той е меломан и меценат на изкуството. А какъв човек е?

- Труден въпрос. Ние сме общували за много кратко и абсолютно недостатъчно, за да го коментирам като човек. Но със сигурност мога да кажа, че е откровен в интереса си към музиката, особено класическата, и наистина иска да подкрепя и подпомага това изкуство. Впечатлението ми е за много възпитан, подготвен и образован човек, но и с доста приятно чувство за хумор и лекота в общуването.

- Кое остава непроменено през годините в софиянчето от "Люлин"?

- Ама то си е същото... Готово да побегне при първа възможност към нови приключения... Лоялен приятел, с доста силно изразено усещане към свобода и независимост от правила, ограничения и задължения, макар да е всъщност изключително отговорен човек. Не бих искал да съм променил много, обичам детството си и спомените си от него и бих го изживял отново.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ