Триумфът на обслужващия персонал

Италианците се гордеят с премира си Марио Монти. На последната среща на върха на ЕС преди седмица той спаси страната си след схватка с Ангела Меркел и осигури немислимото - да свали лихвените проценти за Италия чрез изкупуване на облигации по дълга й от Европейския стабилизационен механизъм. Това е буквално равносилно на приемането от Германия на еврооблигациите по отношение на Италия, макар че Меркел никога няма да признае, че е точно така.
Една от причините за успеха на Монти е, че Меркел изпитва към него дълбоко уважение - каквото не питае към нито един друг от ръководителите на ЕС, с които е работила. Всички уважават Монти - блестящ икономист с огромен интелект, убеден европейски лидер с визия за бъдещето му.
А къде сме ние с гайдите? Докато течеше срещата, Борисов се обиди на публикации в българския печат, най-вече на една колекция от негови цитати без коментар http://bit.ly/M1plC2, от които ставаше ясно, че въпреки превода, той не разбира за какво се говори на голямата маса на лидерите и се вълнува единствено за мача. Той се фръцна и не се появи повече пред българските журналисти - събитие без прецедент, което нищо чудно и да стане традиция. А с Меркел Борисов се държи точно като неин слуга - в най-добрия случай бодигард.
Иска ли българинът да има премиер като Монти? Казва ли българинът "срам ме е от вас, г-н Борисов"? Не само че не казва, но като цяло нашият народ си харесва Бойко Борисов. Българинът е най-щастлив, когато шефът му е по-прост от него. Простият шеф - това е лиценз да бъдеш още по-прост, особено ако си негов подчинен или чиновник например. Това е височайша благословия да бъдеш безполезен и вреден, да дерибействаш, да мачкаш гражданите и никой да не може да се оплаче и възрази каквото и да било, защото ще обиди Него.
Не съм привърженик на теориите, че за всичко е виновен соцът. Но и Живков обичаше да бъде възприеман като прост, казваше се "човек от народа". При соца тенекиджии, тираджии и бармани се надсмиваха над образованите. Да си висшист беше синоним на финансов инвалид. Но едва при Бойкоборисовата власт настъпи златният век на тези, които в нормалния свят са обслужващ персонал. Хора, които в нормална страна биха били най-много шофьор или касиерка, у нас са управляваща каста. У нас колкото си по-неподготвен и по-прост, толкова по-висок пост можеш да получиш. Иди го обясни на чужденците.
Във всички области е така, но в тази, която познавам най-добре, дипломацията, малкото хора, от които държавата е подготвила както трябва, са или уволнени, или наврени в миша дупка. Какво по-удобно за новите попълнения, че премиерът е толкова прост (не го обиждам, той сам гордо нарича себе си така)? Защо дипломатите ни трябва да имат понятие от евроинтеграция, щом премиерът не я разбира, и даже парадира с това? На неговия фон всеки необразован и невежа се легитимира като представител на управляващата каста. Интелигентните, които очевидно са малцинство, са стигматизирани и осъдени да търпят чалга-диктатурата на простака. Защото медиите, собственост на олигарси, създават престижен ореол на примитивизма. Така простащината ни облива сякаш с пожарникарски маркучи, докато интелигентност не се допуска дори с капкомер. Родените в мутренския преход медии създадоха Бойко Борисов, имам лични наблюдения по въпроса. Те бяха решили той да е премиер даже преди него, мутро-олигархията отдавна беше решила да се бетонира чрез него.
Българите не се делим по политически признак, а на разочаровани интелигенти и триумфиращи примитиви, които не са прочели повече от една книга. Българите - това са малко на брой Алековци и ужасно много Байганьовци. Войнстващият примитив винаги приема високия пост и никога не си задава въпроса дали е подготвен за него. Когато брюкселските ми колеги виждат физиономиите на някои от министрите ни, питат дали нещо не греша - тези хора са прекалено млади, те може би са секретари, секретарки на министрите? Нима тези младоци ще защитават интересите на страната срещу безкрайно многото международни вълци, които не могат да се нарадват на късмета си, че имат насреща си толкова неподготвени партньори? Но българското правителство не преследва националния интерес. Всеки работи лично за себе си. Дянков например трупа личен актив пред Великобритания, като защитава техни позиции например по данъка върху финансовите транзакции. Сякаш Сити-то не е в Лондон, а примерно край Банкя.
Борисов обича да сравнява България с Германия по финансова стабилност. Това предизвиква възпитани усмивки в Брюксел. Ако бяхме като Германия, щяхме да имаме рейнинг тройно А, а ние имаме рейтинг точно осем степени по-нисък. Нашата стабилност е тази на мизерията, а за конкурентоспособност, производителност и иновации в България изобщо не може да се говори.
Най-добрият приятел на Борисов в ЕС беше Берлускони. Лидерът, с който вероятно никога няма да имат какво да си кажат, е Монти. Но Монти се появи чак когато италианците бяха започнали да се срамуват от Берлускони.