Това не е Бронкс. И Столипиново не е

Задната стена на Пловдивския драматичен театър и част от стена на Телевизионния център са покрити в долния си ринг с графити. Те са резултат от поредния стрийт фестивал, провел се миналите събота и неделя в Пловдив. Негови организатори са членовете на сдружение "Младежки глас". Миналата година им беше даден като място за изява подлезът до Баня "Старинна" и те наистина подобриха изгледа на неговите входове. Помня, когато бяха открити подлезите по някогашния булевард "Георги Димитров", днес "Борис Трети". В редакцията влетя завеждащият екип "Култура", известният пловдивски поет Кико Папазян - живееше в Стария град, и възторжено заразказва за мраморното великолепие на най-големия подлез, този до Баня "Старинна", и за пластичната му украса - две мозайки, дело на художника Йоан Левиев. В последните години подлезите изглеждат жалко, с изключение на подлез "Археологически", даден на концесия на художника Георги Иванов/Жорж Трак. Обяснението за участието на стрийт художниците и преди година, и сега е, че

по този начин се спасяват стените

надраскани по най-безобразен начин. Както казват специалистите, гладките току-що измазани и боядисани стени са особено изкушаващи за момчетата със спрейовете. А те въобще не се свенят, правят го и денем, даже някои им се радват - нали не е на тяхната стена.
Случаят с улица "Найден Геров" в Пловдив, улицата зад театъра, е по-особен. Преди време тук 52-годишният Стойчо Гагъмов, воден от патриотични и родолюбиви чувства, изрисува скалите с образите на видни възрожденци и писатели. Опитът беше повторен и върху скали на Младежкия хълм, после в Приморско. Противоречиви чувства събуждат тези рисунки - някои ги харесват, други - не. Нека да оставим все пак природата да бъде такава, каквато е. Случаят с прекрасната стена в Рембрандово червено на Драматичния театър е срамен. Там който не беше минал, той не се беше разписал - безобразни драсканици. Сега на мястото на кривулиците има рисунки. Ако бяха на друго място - в подлеза, в тунела под Трихълмието, на Бетонния мост или на Комевския възел с техните големи бетонни повърхности - рисунките щяха да ни накарат да се усмихнем. Но тук е друго. Става дума за сградата на първия професионален театър в България, за една от най-красивите в Пловдив,  който пък е

градът на художниците

и т.н. Могат да се приведат и други аргументи, но тези са силни доводи против. Известната галеристка Анна Дякова казва в своя профил във ФБ: "Това не е Бронкс. И Столипиново не е. Центърът на Пловдив е, най- старият професионален театър в България. За подобно разкрасяване в страната на неограничените възможности изключват от училище и глобяват. Солено глобяват и в Европа. Кметовете на Ню Йорк водят война с графитаджиите. Тук се затварят улици, издига се скеле на стените на театъра, общината дава пари, за да "се изявяват младите, да се приобщават към културата". Дали някога ще чуя, че кметът на Верона е затворил улици, за да бъде разкрасена с графити Арена ди Верона, за да се "изявяват младите и да бъдат приобщени към изкуството и културата"? Или пък Кралският Шекспиров театър? Или Метрополитън?... "Дори такива, на които им е забавно, като им зададеш въпроса в упор - искат ли например Варненският театър да осъмне така изрисуван, стават по-внимателни в преценката си. Повечето вдигат ръце - как да се опази иначе стената на Пловдивския театър. Не е за минаване по улица "Найден Геров" - от едната страна

скалите на Сахат тепе са покрити с образи на възрожденци

и родолюбци, изпълнени в наивистичен маниер. От другата страна е досущ Дисниленд с произведенията на стрийт художниците.
Заместник-кметът по културата в Пловдив Стефан Стоянов, който има пряко отношение към това начинание, пише във ФБ-профила си като реплика на мои страхове и на колежка-телевизионерка: "Имайте предвид, че и театърът, и БНТ са партньор на събитието, за което трябва да бъдат поздравени, и всички се съгласихме, че е по-добре в рамките на един фестивал да се даде възможност на младите художници да направят стойностни неща, вместо да се драска безразборно всяка вечер. Опитът от миналата година показва, че тези графити после се пазят." Директорът на театъра Кръстю Кръстев заявява в местен сайт, че той е дал разрешение за изографисването.
Изчерпани ли са всички възможни решения за  спасяване на сградата на Драматичния театър от набези? Не, това даже не е дискутирано - просто е взето еднолично решение. В дискусията във ФБ и двете страни "за" и "против" се позоваваме на примера на Брюксел. Много хора ходят напоследък в столицата на ЕС. Там има Музей на комиксите, градът на Тинтин е добър пример. Как е решен там въпросът? Да, върху немалко стени и калкани са изписани приключенията на бойкия репортер и други сюжети, но са направени премислено, като акцент, рисувано е професионално, с качествени трайни бои. А за любителските изпълнения са намерени възможности в по-крайните, индустриалните квартали. Така е във всички големи европейски столици - да, има увлечение по стрийт изкуството, търсят се възможности за удовлетворяване на потребностите за изява на уличните художници. Но никъде

никой не посяга върху представителните сгради на своя град

- нито в Брюксел, нито в Париж, нито във Виена. Цялото общество ги закриля, то има нужда от тяхната красота, то се гордее с тях. И после - защо се прави такъв прецедент, на който после всеки дръзващ да пошари стени и скали може да се позове? "Не им е мястото по стените на театрите и институциите. Иначе скоро и други "майстори" на графитите ще се изявят точно върху тях... а накрая ще залепят и плакати отгоре! И театърът ще заприлича на Софийската централна гара!", казва певицата Невена Продева.
Община Пловдив няма своя главен художник, но има свой главен архитект, известен архитект оглавява и общинския съвет - дали са попитани или разрешението е дадено зад гърба им. И не е ли театърът част от груповия паметник на културата - главната улица на Пловдив? Какво мисли принципалът на театралната сграда - Министерството на културата?


задната стена на Пловдивския театър

задната стена на Пловдивския театър

задна стена на Телевизионния център - и двете сгради са на улица "Найден Геров"




Разрисуваните скали -  пак задна стена на Драматичния театър в Пловдив

подлеза до Баня "Старинна" - едното е рисунка на стрийт художник, другото - мозайка на Йони Левиев