ТАНТО ЗА КУКУРИГУ

Демокрацията не може да се издигне над този човешки материал, от който са направени избирателите.
                  Джордж Бърнард Шоу


Преди 10 ноември 1989 г. в битността си на автентичен шопски хумор беше разпространена следната крилата мисъл: "Те ме лъжат, че ми плащат, а пък аз ги мамя, че им бачкам!" Но нали е известно, че монетата притежава две страни, както казала едната й страна на другата. И точно тази, другата - високопоставената - страна, в пристъп на откровеност би могла да предложи като пример на черен управленски хумор признанието, че "Всички в българската държава са равни, но привилегиите са за нас".
Всъщност договорната основа на взаимоотношенията между гражданите на която и да е държава и самата нея е нейната конституция. Тази система от реални връзки и зависимости обуславя прагматичния поглед върху взаимодействието помежду им. Именно данъчният механизъм е възприет като най-оптимално взаимоизгодно

средство за обмен на гражданите с държавата

На държавата - данъците, на гражданите - намаляването на трансакционните разходи, тоест разходите по тяхното обслужване от страна на държавните институции, предоставяне на обществени блага, минимизиране на социалното неравенство. В този контекст е напълно естествено желанието на суверена да бъде повишено качеството на ефективността в дейността на държавата, от една страна, а от друга страна, да бъдат намалени данъците като следствие от оптимизиране на държавната администрация.
В държавите с рационална форма на управление негова основа е дълбокото осъзнаване от страна на общественото мнение на зависимостта между качеството на работата на държавните органи и желанието на отделния гражданин да плаща дължимите данъци. Внесъл във фиска добросъвестно данъците, той вече е в позиция да има не само законовото, но и моралното право да легитимира своите очаквания спрямо производителността на държавния материален и нематериален сектор, а също и относно административните реформи.
В България изискванията на гражданите към качеството на предоставените от държавата услуги са изключително ниски. И тук проблемът не произхожда от неактивността на гражданското общество, от неговата незрялост и т.н. Съвсем не. Понеже е валидна т.нар path dependence - в буквален превод от английски език "зависимост от пътеката". Тоест наборът от решенията в даден момент, които са възможни за даден индивид в която и да е конкретна ситуация, е ограничен от решенията, които индивидът е взимал в миналото, независимо от факта, че миналите обстоятелства може вече да не са релевантни към актуалната обстановка.
Ето защо подобна невзискателност е съдържанието де факто на

обществения договор у нас

гражданите не плащат на държавата всички дължими от тях данъци, а в замяна на това не изискват от държавните институции качествени услуги. "Зависимостта от пътеката" е изразена в преживяното социално статукво преди 1989 г., когато общественият договор представляваше серия от взаимно подпечатани индулгенции от "върховете", от една страна, и от друга страна, от "низините". Тогава "низините" прощаваха на "върховете" трансформирането на властта в източник на индивидуални доходи, нерядко и отвъд границата на закона; а върховете" великодушно опрощаваха на "низините" недисциплинираността, недобросъвестното изпълнение на служебните задължения и нелегалната работа за своя сметка. Често - с държавно оборудване, че и през официалното работно време. Ето как факторът "зависимост от пътеката" довежда понастоящем до неглижиране в голяма степен на възможностите да се построят отношенията "държава-гражданин" върху принципа на строго регламентираните взаимни задължения.
Както показва теорията на политическия пазар, би било невярно политическите институции да бъдат представяни като структури единствено на доброволно сътрудничество, решаващи проблемите на колективните действия и ползата за всички заинтересовани страни. В действителност политическият процес е в състояние често да променя ролята на институциите, които се явяват нужни и полезни за част от гражданите и "вредни" или ненужни - от тяхна гледна точка - за друга част от гражданството. Тези флуктуации във функционирането на институциите се определят от действията на

лицата, притежаващи властови потенциал

които са в състояние да влияят върху формирането и дейността на институциите. Затова и институциите демонстрират своя ипостас - способността им да се изявяват в различна роля. Както да бъдат ефективни структури на сътрудничество, така и да се изявяват като формирования на принуда и подтисничество.
В държавните, където е било осъществявано постепенно усъвършенстване на общите принципи и конкретната нормативна база на обществения договор, резултатите са постигнато стабилно социално удобство за отделния човек, разполагащ с уважение и защита на индивидуалната му автономия и граждански права, но съчетани с колективна взаимопомощ и демократизъм. Стъпили на основата на стриктното спазване на законите. Една съвкупност от благоприятни обществени нагласи у отделните индивиди, спрямо които регионалните културни, че дори и лингвистични различия (там, където са налице) не затрудняват социалния интегритет, а точно напротив - по своему обогатяват общуването в рамките на националното единство. В чието постигане е преплетен системен труд, прагматизъм и перфекционизъм в рамките на строг морал.
Когато общественият договор при своето практическо приложение е с лежерни, обтекаеми клаузи, той създава неминуемо благоприятни условия за

облагодетелстване на отделни субекти

в условията на "игра с нулев резултат". Сиреч изгодата за един от играчите е стопроцентова вреда за другия участник във взаимоотношенията. Едно от най-значимите условия за съществуване на възможността за облагодетелстване е утвърждаването на неефективни институционални структури. Като посредством тях се реализира резултатно решение на извечната социална задача: по какъв начин как едно относително малцинство да се обогатява за сметка на преобладаващото мнозинство.
Именно тук закономерно изниква въпросът как конкретно в българските условия да бъде променено естеството на обществения договор. Като престанем

да си разменяме налъми без каишки за каишки без налъми

Тъй като действителността около нас нетълкувателно потвърждава мисълта на римския писател Луций Сенека, че "Ние сме родени, за да живеем съвместно; нашето общество е свод от свързани помежду си камъни, който ще се срути, ако те не се крепят взаимно".
С оглед на фактическата реалност нито за момент не бива да се забравя, че високото ниво на разнопосочно взаимодействие на многочислените фактори, от които зависи политическият пазар - там, където се предлагат политическите продукти, а именно: многочислеността на страните, които участват в политическия договорен процес; разнородността на групите за специални интереси, които извършват лобиране в тяхната защита; информационната асиметрия и неравномерността в разпределението на финансовите ресурси, използвани за манипулиране на общественото мнение и влияние в публичното пространство, на практика често довеждат до поява на социално неефективни крайни резултати. Тоест до приемане на не най-добрите политически решения за изменение на формалните правила.
За да бъде минимизирано влиянието на тези вторични фактори спрямо първичното волеизлияние на суверена, е уместно

да бъде увеличен относителният дял на пряката демокрация

в модела за държавно управление, следователно да бъде наложено намалението на частта на представителната демокрация в структурата на хибридната демокрация - съчетанието на пряката и представителната демокрация. Именно този начин на управление би бил ефективен стопер за формирането на институционална среда, слабо корелираща с ценностите на мнозинството от гражданите, с реалната стопанска практика и разпространените модели на социално действие. И би бил реално противодействие срещу управленски провали. Несъмнено елементът на пряка демокрация в съвкупния организъм на хибридната демокрация е инструментариум за омаломощаване на груповите интереси на лицата, намиращи се по високите постове в държавния мениджмънт, също и за осуетяване на котерийните интереси върху държавническите решения.
Новият обществен договор би могъл да се появи като интегрален резултат от усилията и на двете страни в контракта към изменение на фактическите принципи, върху които е изградена неговата приложна философия. Чрез установяването на политическата практика, когато нито една от двете страни не търси оправдание на недостатъците в своето обществено поведение чрез съответните минуси на другата страна. А точно обратното: повишавайки стандартите, по които оценява себе си, налага тази тенденция като основа на обществения договор.
------------
* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България