Сентендре - убежище за артистични души

Автобусът следваше бреговата линия на Дунава, който спокойно, даже лениво, влачеше водите си. Реката се стесни, оказа се, че ръкав на Дунава заобикаля поредния остров. И тогава, на 20-ия км от Будапеша в посока северозапад, се появи цветното чудо Сентендре. Уютно градче с около 20-ина хиляди жители, в което всеки, който обича спокойствието и красотата на мига, на бавното, сладостното му изживяване, би искал да живее. Ако не съществуваше, очарователното Сентендре, което носи името на Св. Андрей, трябваше да бъде измислено. Живописна главна улица, паралелна на намиращия се на двайсетина метра дунавски бряг, полегата и спокойна в калдъръма си, с разноцветни барокови домове, представители на т.нар. провинциален барок, от двете страни и тук-таме православни църкви и параклиси... Ако кривнеш обратно на брега, попадаш в сплетение от тесни улички - двама души се разминават трудно. Магазинчета с куп артистични керамични и дървени джунджурии, но и с прекрасни ръчно плетени облекла или характерни унгарски памучни рокли в бяло и синьо, нанизи червени чушки или сергия с чеснови палачинки, рамки с графични листове и живописни платна. Каква беше изненадата ни, когато узнахме, че през 17 и 18 век в Сентендре са се заселили бежанци католици от Чипровци след въстанието през 1688 година. Още по-рано тук са се устроили и сръбски преселници, бегълци от турските нашественици. Има сведения, че през 17 век селището е било наричано Болгария, от друг източник научаваме, че българи е имало и в околните села, а по-нагоре по поречието на Дунав около Вишеград едно от селата се наричало Болгар фолу (българско село).
Преселването на българи започва от 1365 г., когато Лайош Велики завладява Видин за известен период. То е свързано и с началото на османското нашествие, когато Константин и Фружин, синове на Иван Срацимир и на Иван Шишман и водачи на въстание, също бягат на унгарска територия. Тогава българи достигат до Сентендре. Началото на следващата преселническа вълна е сложено с потушаването на Чипровското въстание.
Някога е имало църква, която се е наричала Чипровска, днес обаче запазилите се църкви са сръбска от 1756 г., гръцка от 1763 г. Освен сърби, гърци и българи, има и потомци на словенци и хървати. И духът на техните някогашни родни места, смесен и обогатен, по някакъв начин присъства, диша се в Сентендре. Вероятно и поради този необичаен колорит и атмосфера в началото на ХХ век тук се обособява художническа колония. И днес могат да се видят музеите на Анна Маргит, Бела Шьобел, на основателя на унгарския модернизъм Ференц Кароли, на Янош Кмети, както и галериите Ердес, Палмета дизайн и Мюхели, студиото на Лайош Вайда. В градчето можем да посетим и експозиция на унгарската майсторка на керамика Маргит Ковач. Някои от тях са си отишли, потомци на други продължават да живеят в Сентендре, казват, че са около 150 души. Не издържах и си купих за спомен от градчето графика на Ищван Кадаш. Можеш да си купиш добра графика за двайсетина евро и миниатюрна картина с маслени бои, голяма колкото цигарена кутия, за 40 евро. Ако се опиташ да намалиш цената, отговарят ти учтиво на руски, че тя не се променя. Скъпо е и все пак е по-евтино, отколкото в Будапеща. Немного далеч е и най-големият в Унгария етнографски музей под открито небе, където са събрани реконструирани селски домове от цялата страна. 
Тези, които познават българската история, знаят, че в Ранното Средовековие голяма част от Унгария е влизала в състава на Първото българско царство. Според една от версиите българският хан Крум е роден в Панония, български наместници са управлявали областите Срем, Банат, Бачка и част от Трансилвания през 9-11 век, което четем в Геста Унгарорум, най-старата унгарска хроника. Знаем, разбира се, за българите градинари. Обикновено наемали земя покрай по-големите градове и на сравнително малка площ отглеждали най-вкусните плодове и зеленчуци. Българите са пренесли в Унгария патладжана. След Първата световна война стопаните наемали земите за все по-дълъг период, много от тях закупили земя, къща и не си ходели вече всяка година в родината, мнозина дори се задомили в Унгария. Градинарите и търговците, които живеели и работели от по-дълго време там, основали през лятото на 1914 г. Дружеството на българите в Унгария, което функционира без прекъсване и до днес.
Днес в Сентендре мнозина търсят и лесно намират Музея на марципана, ако ли не, влизат в сладкарницата и си поръчват голямо парче марципанена торта. По-евтино излиза, ако ви го завият и си го хапнете отвън. Марципанът е паста или тесто, приготвяно от сладки бадеми и захар, понякога с известни добавки като горчиви бадеми и розова вода за повече характер на вкуса. Музеят на марципана е основан от Карой Сабо, сладкар от Трансилвания. Животът му е цял роман. В търсене на щастие заминал за Австрия, но по време на война кой се интересува от майстор по приготвяне на шоколад. Не било по-добре и в следвоенните години и тогава той заминава със семейството си за Ливан. Там, в Бейрут, усвоил майсторството на приготвяне на марципан, станал известен, получавал поръчки от цял свят. Завръщайки се в Австрия, се установил в малък град, купил дом и открил своя сладкарница, която скоро се превърнала в най-голямата сладкарница на страната. Произведенията на Карой Сабо били толкова оригинални, че идеята да ги запази и да ги демонстрира в музей на марципана го завладяла. Музеят имал голям успех, "скулптурата" от марципан привличала публика, бизнесът вървял. Защо е решил да се върне в Унгария, е може би резултат от твърде лично решение, но през 1990 г. Карой Сабо премества своя бизнес в Унгария и оттогава всеки може да види неговите прелюбопитни експонати: макет на Парламента, фамилен портрет на Хабсбургите, Майкъл Джексън в натурална величина, сюжети от детски приказки и много други.
Унгария е една от двете големи сладкарски нации, другата е Австрия, които имат поводи за марципанова гордост. В Унгария има и няколко музея на марципана - освен този в Сентендре, трябва да добавим и в Печ и Кьосег.
Край Сентендре минава широкото асфалтово шосе, което следва величествените завои на Дунава. Шосето води към Вишеградската крепост. Тя е място на среща на Вишеградската тройка - двумесечен конгрес през 14 век между кралете на Полша, Люксембург и Унгария, който е от решаващо значение за мира между трите царства и осигурява съюз между Полша и Унгария срещу Хабсбургите в Австрия, а актуалната за времето ни Вишеградска четворка - Чехия, Полша, Унгария и Словакия, се събира на места с по-съвременна стилистика и комфорт.
После пътят следва до старата столица Естергом, където на хълм, надвесен над Дунава (реката прави завой под прав ъгъл), се издига най-голямата катедрала в Унгария. Тя носи името на първия унгарски крал Стефан - свети Стефан. През 960 година градът е избран за резиденция и столица на князете от династията на Арпад. А през 1000/1001 г. тук е коронясан крал Стефан и под негово ръководство е създаден Комитат Гран и се образува архиепископство Гран. Архиепископът на Естергом сe титулува от този момент Примас на Унгария. През 19 век е построена Естергомската базилика - най-голямата католическа катедрала в Унгария.
Мястото е духовен център - тук се намира и архиепископският дворец, който в наше време е Музей на християнството с ценна колекция от произведения на изобразителното и декоративното изкуство - картини на италиански майстори, стенни гоблени, фаянсови и порцеланови предмети. А по моста "Мария Валерия" над Дунава може лесно да се стигне до отсрещното градче, което се намира... в Словакия. В средата на Европа сме. Наблизо са три столици - Братислава, Виена, Будапеша.


По търговската улица на Сентендре


Среща на Вишеградската тройка - възстановка