14 Ноември 2024четвъртък21:01 ч.

"Рейнско злато" - високият полет на Софийската опера

Ръководството на първия ни театър дръзва да се захване по време на криза с нещо, което е лукс и за световните театри

/ брой: 123

автор:Дума

visibility 28829

Някога Карл Маркс споделя, че навсякъде се говори само за Рихард Вагнер. Композиторът Вагнер става истински духовен властелин на своето време, време на националноосвободителни борби, на зараждащото се индустриално общество, на упадък на морални ценности. Революционерът Вагнер участва в Дрезденското въстание, бори се за идеята за обединена Германия, вдъхновен от идеите на античния свят, прокламира в своя труд "Изкуство и революция", че изкуството не е забава и развлечение, а трябва да е носител на значими идеи, които да провокират преустройство на обществото. В своята представа за музикалната драма се обръща към митологията. В нея търси вечните теми и своите герои, които не са подвластни на времето. Неслучайно и ХХI век все повече търси себе си в мита.

 

Срещата с една от най-ярките личности от ХIХ век - Рихард Вагнер, провокирал някога  света със своите идеи, идва точно навреме в нашия ХХI век. Разпалва горещите въпроси на нашето общество, затънало дълбоко в духовна криза, отровено от жестокостта на цивилизацията.

 

В навечерието на празника на българската култура 24 май Софийската опера отвори завеса на рождения ден на немския композитор - 22 май, за предизвикателството на големия проект - представяне на тетралогията "Пръстенът на нибелунга". Събитие, с което се включваме в честването на 200-годишнината от рождението на Р. Вагнер, започнало тази година по световните сцени. Пътуването с "Пръстенът...", замислен от композитора като тържествено сценично представление в четири фестивални вечери, традиционно представян в Байройт, ще завърши в юбилейната 2013 г. със "Залезът на боговете". Този истински геройски подвиг на Софийската опера за първи път в България и на Балканите ще превърне София в Балканския Байройт. В това повярвах, когато публика и сцена се сляха в едно в края на спектакъла. Когато се получи истинско тържество на духа.

 

Високият градус на емоцията показа колко необходими са ни значими идеи и внушения, не тези, които са шоу и забава, а тези, които  извисяват във висок полет мисъл и дух, които "разговарят" с нас за горещите проблеми на нашето време. Разговаряхме с Вагнер, който  завладя сърцата ни.

 

Премиерата на "Рейнско злато" бе истински подвиг. Подвиг по време на световна и национална криза. Предизвикателството, което показа как, въпреки всичко, ръководството на първия ни театър дръзва да се захване с нещо, което е лукс и за  световните театри. Още повече, че ние сме известни повече с успехите си в италианската и руската опера, въпреки че в миналото имахме Вагнерови певци като например Спас Венков и др. Вагнеровите певци са особен вид. Не само като глас, но и като познавачи на естетиката на композитора. Това се отнася и за диригента и оркестъра. Софийската опера има отговор и за тези предизвикателства. Пламен Карталов е успял да събере български певци, работещи у нас и в чужбина, диригенти с опит в немската музика, специалист по стил и език и един голям оркестър. Избира стратегията на дългосрочно планиране в реализацията на целия цикъл. Явно е успял да мотивира младото поколение и да го зарази с тази изключително трудоемка работа, изискваща много време. Да отвори нови хоризонти за артистите и за бъдещето на оперната ни традиция, въпреки кризата. Да надскочим себе си явно е заложено в нас. Историческата справка припомня, че сме дръзнали да разпалим страсти по Вагнер и в трудната 1943 г.

 

Вагнер интерпретира немския и скандинавския епос, за да създаде своята митология. Създава свой уникален поетичен текст, музика, представата си за музикална драма като синтез на всички изкуства (гезамткунстверк). В "Пръстенът..." създава свят на богове и хора, в който оживяват всички човешките страсти - властолюбие, златолюбие, завист, любов. Действието се развива на земята, във водата, в подземния свят, в космическото пространство, завършва с космическа катастрофа, обхващаща цялата вселена. Проклятието на златото унищожава всичко. Първопричината на проклятието - златото, води до престъпления, убийства и накрая към гибел. Социалната несправедливост на капитализма и невъзможността да се преодолее. Властта на златото е по-силна и от боговете и хората.

 

Влизането в оперния театър на Вагнер изисква познаване на естетиката, философията, музикалния език на автора. Изисква т. нар. Вагнерови певци и музиканти, екипна работа, изграждаща цялото. Какъв е отговорът на Софийската опера на голямото предизвикателство?

 

Режисьорът Пламен Карталов избира да бъде верен на автора и посланията му, без да търси ефекта на "осъвременяване", мода днес. Нещо важно при една първа среща с Вагнер, за изпълнители и публика. Той създава една приказка - метафора на човешката същност. Приказка, кодирана в митологичния сюжет, запазваща този характер. Извежда в кадър това, което прави богове и хора близки - изкушението на златото и властта, проклятието, което води към гибел.

 

Действието е вплетено в затворения съдбовен кръг на пръстена. В орбитата му се разиграва приказката за митологични герои, близки на всяко време. В него се извисяват конусовидните върхове на царството на боговете. Този изчистен дизайн внушава усещането за космически измерения, извън времето, умело намерен от художника Николай Панайотов. Стилизираните костюми и перуки правят героите приказни. Светлинната драматургия подходящо визира идеята. Закачка с нашето време е игровият елемент на сърфиращия Логе, който "лети" и носи добри и лоши новини и решения, както и багерът на построилите замъка на боговете великани. Мултимедията във встъплението визуално и слухово създава усещането за идването на един свят от дълбините на космоса. Белият пръстен се изпълва с бълбукаща вода, в която играят дъщерите на Рейн, решено отлично с акробатични съчетания, подготвени от Леонсия Докузова. Изчистеният сценичен дизайн и актьорско поведение говорят на езика на съвременния театър.

 

Музикалната подготовка на Велизар Генчев, стиловата и езикова работа на известния Вагнеров специалист Рихард Тримборн, работил с най-големите имена, показа на какво са способни младите певци, когато им се отварят непознати хоризонти. Преодоляване не само на немския език, но и на особения поетичен език на Вагнер с архаизми, влизането в едно различно от познатото им музициране, при което оркестърът не е "бастун" на вокалната партия, а това, което словото подхваща, продължава в оркестъра, в жеста и пластиката, в израза на вътрешния свят на героите, едно непрекъснато движение, в което се ражда играта на Вагнеровия театър. Още повече, че тази игра изисква разбиране на подтекста на текста, за да се получи истинското цялостно внушение.

 

Диригентът Павел Балев успя да овладее този сложен апарат, като води певци и оркестър в това музикално странстване в света на немския композитор с необходимия усет за стил. Избраният за премиерата солистичен състав даде своя отговор на изпитанието. Мартин Цонев - Вотан, Даниел Острецов - Логе, Бисер Георгиев - Алберих, Пламен Папазиков -Миме, влязоха във вокалния и сценичен образ на героите си. Истинско откритие бе Алберих на Б. Георгиев, който показа и голяма актьорска пластичност, както и отлично пресъздадения образ на Логе от Д. Острецов. Внушителна бе Ерда на Елена Чавдарова-Иса, Фрика на Мариана Цветкова бе повече в италианската вокалност, убедителна бе Фрая на Цветана Бандаловска, по-несигурен бе Стефан Владимиров като Фазолт, за разлика от Фафнер на Петър Бучков. Младите певици - трите дъщери на Рейн - Милена Гюрова, Силвия Тенева, Димитринка Райчева, показаха вокална гъвкавост и пластичност. В овладяването на специфичната поетика в немския език на Вагнер има още какво да се прави, но нали това е само началото от един дълъг път. Важното е, че съзнанието и сърцата на целия ансамбъл се отвориха за едно необичайно музикално приключение с име Вагнер.

 

Този пролог към тетралогията е пролог и за ансамбъла на операта, влизане в един непознат свят, изпълнен с препятствия. Вярвам, че следващите пътешествия с "Ринга" ще проникнат още по-дълбоко в необятния космос на Вагнер, защото само когато опознаваш непознатото, можеш да летиш нависоко.

 

Снимки Виктор Викторов

 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ