По ръба на американската демокрация

Интересни неща се случват в САЩ. Хронологията на събитията е ясна - ексцентрикът Тръмп, съмнения за изборни фалшификации, нападение над Конгреса, стреснало света, последвали ходове по импийчмънт. Но какво се крие зад всичко това, което явно е само върхът на айсберга? 

Проблемите в най-голямата демокрация в света са с много дълбоки корени. Най-големият проблем е социално-икономическото неравенство и политиката на неолиберализъм, чиято жертва е и самият американски народ. Затова не е учудващо, че през февруари 2020 г. изследователски центрове определят социалното неравенство в САЩ като най-голямото от всички държави в Г-7. През 2017-а бе понижен индексът на демокрация в САЩ от "пълна" на "недостатъчна". Политиката на неолиберален глобален капитализъм започна с идването на Рейгън и Тачър на власт. Неговото верую е, че "политиката е нищо, а пазарът е всичко" и "че безплатно е само сиренцето в капана на мишката". Този пазарен фундаментализъм стана рецепта за преход към демокрация на държавите от Източна Европа чрез политиката на Вашингтонския консенсус. Пространственият хоризонт на този неолиберален капитализъм е целият свят без национални ограничения и правила. В американската демокрация, за разлика от европейската, едрият бизнес финансира предизборните кампании. Американските политици може да бъдат едновременно и бизнесмени, и това не се наказва от закона, както е в Европа. Този неолиберален глобален капитализъм концентрира властови и финансови ресурси и се състои от корпорации, международни финансови институции, медии, академични организации, НПО и пр. 

Външната политика на САЩ е подчинена на идеологията на еднополюсния свят с американския хегемон начело,

Европа като пудел и основен враг Русия

- най-голямата ядрена държава, с най-богати ресурси в Евразия. Нека си спомним, че Федералният резерв на САЩ е създаден през 1913 г. по времето на президента Уилсън, чиято кампания бе финансирана от банкерите и който подписва закона за Федералния резерв като реванш за подкрепата.

Федералният резерв е частна институция с 12 регионални банки и със седемчленен Борд, одобрен от Сената и периодично отчитащ се пред него. За Федералния резерв самият Уилсън пише, че кредитната система в САЩ е вече в частни ръце. Конгресменът Луис Макфейдън тогава заявява, че се създава банкова система от международни банкери, които работят за завладяването на света. С Бретън-Уудската система (която дава началото и на съвременните международни финансови институции) през 1944 г. доларът стана първа световна разплащателна валута заедно със златото, а през 1971 г. Никсън прекратява конвертируемостта на долара в злато. Така "чрез печатането на пари на поразия, технологии, образование и режисиране на конфликти по различни точки на земята САЩ изнасят неолиберализъм в другите държави и се добират до националните им богатства по мирен път" (Тома Пикети).

Силните демократични правови държави в Северна и Средна Европа се опитват да устоят на неолиберализма и Европейският съюз е много по-демократичен и по-социален от САЩ. След Втората световна война Европа започва да строи социалната държава по теориите на Кейнс. Но на мястото на левите сили след края на Студената война дойдоха неолибералите, които сега доминират в Европейския парламент. Левите в Европа са разделени на ляво и дясно крило, като последното подкрепя глобалния пазар и банките. 

Тръмп разклати интересите на "дълбоката държава"

разпространяваща неолиберализма по света, чрез политиката си на икономически протекционизъм и национализъм. Той бе за спиране на деиндустриализацията на САЩ и връщане на изнесените печалби на корпорациите навън отново вътре чрез инвестиции в американските производства. В първите години от мандата си Тръмп успя да намали данъците, да обнови инфраструктурата, да увеличи заетостта и заплатите, да намали миграцията и безработицата, да увеличи икономическия растеж и чрез политиката на мита подобри състоянието на градовете, пострадали от конкуренцията с Китай. КОВИД-кризата обаче дръпна американската икономика надолу - намали се заетостта, намали се американският износ, увеличи се дефицитът и пр.

Във външната политика Тръмп премести фокуса от Русия към Китай и увеличи напрежението с Иран. Намали американското военно присъствие в Европа и света - изтегли се от Сирия и отчасти от Афганистан, също и от Германия. Но развали отношенията си с ЕС, като се оттегли от Парижкото споразумение и от договора с Иран. Тръмп не успя да изпълни голяма част от предизборните си обещания. За мнозина той е олицетворение на провала на САЩ. Така ли е - зависи от гледната точка.

От гледна точка на левите идеи Тръмп едва ли е най-подходящият говорител на американските жертви на неолиберализма. Тук движението "Окупирай Уолстрийт" и Бърни Сандърс, който предлагаше САЩ да приемат скандинавския модел на социалната държава, са много по-добра алтернатива. От гледна точка на идеологията на американското световно господство Тръмп определено е провал и Байдън ще се опита да възстанови това господство. Затова новият стопанин на Белия дом ще акцентира върху възраждането на евроатлантическите отношения, ще засили американското влияние в Европа и на Балканите, ще се фокусира върху борбата срещу Русия и срещу нейните енергийни проекти в Европа, ще възстанови Парижкото споразумение за климата и световните търговски споразумения.

Културните войни в Америка

започнаха след края на Студената война. Расизмът там има своята дълга 4-вековна опашка и е свързан с робството - родилното греховно петно на американската демокрация. Постмодерната академична левица наблегна на политическата коректност и правата на малцинствата, но прекалената политическа коректност стана трудна за преглъщане от по-бедните слоеве, които са и по-консервативни, и те преминаха вдясно. Тази политическа коректност стигна до крайности - до обезглавяване на статуи, до исторически реваншизъм, както и до инкриминиране на класически произведения на литературата от гледна точка на съвременните разбирания за "политическа коректност". Стигна се и до други крайности - уволнения на хора заради техните възгледи.

Разбира се, че толерантността към различието е норма в съвременната демократична цивилизация. Бедата е, че неолиберализмът в САЩ, който владее и лявото, и дясното в Америка (много условно може да наречем Демократическата партия лява, а Републиканската - дясна) възприема с голяма охота политиката на идентичностите и чрез крайно лявата политическа коректност цели да отклони вниманието от по-сериозните проблеми като нарастване на социалното неравенство и продължаващото несправедливо разпределение на блага и ресурси. Тази политика на идентичностите си служи със същите средства, срещу които се бори - санкционира и цензурира всеки, отклонил се дори на йота от "политкоректността", той бива заливан с омраза и нетърпимост от съвременните "борци за равноправие и справедливост". 

Ако преди 50-60 години големият борец за граждански права на чернокожите американци доктор Мартин Лутър Кинг се бореше човекът да бъде оценяван не според цвета на кожата си, а според своите качества, днес тази справедлива кауза е обърната в обратна посока. Белите по дефиниция са "потисници" и срещу белотата (черен расизъм), и срещу мъжете (краен феминизъм) трябва да се води война. Хомо- и транссексуалните воюват срещу половата бинарност и така с роенето на множество идентичности се умножават и поводите за вътрешни конфликти. Това е част от днешното разделение вътре в САЩ, което не е израз на демократичност, а на културни войни.

Ето това трябва да служи като 

поука за левите сили по света 

- докъде водят крайните залитания на политическата коректност! Дясното в САЩ също премина в опасни територии (расизъм, ксенофобия, крайни конспиративни теории). Като добавим и частната цензура от социални интернет платформи - т.нар. киберкапитализъм, когато частни компании владеят технологичния напредък и изпреварват правителства и национални държави, картината става още по-сложна. Тя повдига и нови въпроси - дойде ли времето интернет мрежите да свалят и издигат президенти и какви правила за публичен контрол биха могли да се въведат върху социалните мрежи в тази област?

Американската демокрация се движи по ръба и всички леви партии (и в САЩ, и в Европа), които са взели на въоръжение джендър идеологията, са се провалили. Затова ще успеят само тези леви партии, които си поставят като кауза защитата на традиционните национални ценности и идентичности. Нека наречем това ляв консерватизъм - точно той е нужен на лявото сега! Ще спечелят тези леви партии и движения, които изработят икономическа и социална алтернатива на неолибералния глобален капитализъм (социализъм на XXI век).

* Авторката е млад член на БСП