Пепелта на забравата - в неспирна промоция

Само тези, които искат да мамят народа и да го управляват в своя полза, могат да желаят да го държат в невежество.
Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) - френски военен и държавен деец


Деветнадесети век е квалифициран от историците като "период на див капитализъм". И с основание. Във Франция например развитието на промишлеността от началото на деветнадесетото столетие довежда до забележимо увеличаване на числеността на работническата класа. В Париж през 1846 г. от 1 млн. души население почти една трета са работници и дребни занаятчии. Значителни пролетарски маси са съсредоточени в Лион, Марсилия, Руан, Бордо. Именно тези места начело с Париж обикновено стават арена на революционни изяви по това време.
В резултат на засилването на капиталистическата експлоатация продължителността на работния ден средно се равнява на 12-13 часа, а в каменовъглените мини и някои други отрасли на производството, достига до 15-16 часа, че и повече. На особено жестока експлоатация са подлагани жените и децата. Основната маса от работници и занаятчии живеят във влажни приземни етажи, в задушни и тъмни тавански помещения. Тогавашният действителен член на Френската академия на науките Адолф Бланки пише, че е виждал в Лион работнички, чиято храна била само 2 кг хляб седмично. Тези жени едва се държали на краката си от изтощение. "Трудно е да се гледа подобна нищета - пише през 1842 г. един правителствен чиновник в департамента Сени-Уаз за децата, заети в производството. - Откровено казано, арестантите в нашия западнал затвор "Д'Атар" живеят във всички отношения двадесет пъти по-добре".

Дълъг и обагрен с много кръв

е списъкът на въстанията на френските работници през ХІХ. На 21 ноември в Лион започва стачка като протест против масовия отказ на предприемачите да признаят новите, по-високи разценки, които били утвърдени от комисия, съставена от представители на работниците и техните работодатели. В отговор на провокационните действия на националната гвардия трудещите се на Лион въстават. Лозунгът им е: "Да живеем, като работим, или да умрем, сражавайки се!" След почти тридневна въоръжена борба правителствените войски били изтласкани от Лион. Но без да притежават собствена политическа организация, лионските въстаници не съумели да се възползват от плодовете на своята победа, не успели да вземат властта в свои ръце. На 3 декември многочислени правителствени войски нахлули в Лион и разгромили въстанието. Броят на въстаниците, убити в улични битки, се изчислявал на стотици.
През 1834 г., в условията на промишлена депресия, избухва второ въстание в Лион. Шест дни по улиците на града продължават ожесточените боеве между въстаналия народ и кралските войски. Правителството жестоко се разправя с въстаниците. В разгромяването на въстанието участва и артилерия. Войниците разрушават къщи, безогледно избиват не само въстаници, но и мирни жители. Но въстанието намира отзвук в Париж, а също и в Сент-Етиен, Гренобъл, Клермон-Феран и някои други промишлени центрове в страната. В Париж въстанието продължава два дена. При потушаването му са извършени чудовищни злодеяния.
Отвъд Ламанша през ХІХ век противоречията между наемната работна ръка и капитала също са драматични. Работният ден в промишлеността на Англия през 30-те години продължава обикновено 12-14 часа, понякога и 16 часа. Работната заплата едва стигала за поддържане на живота. Комисията, изследвала през 1838-1839 г. положението на тъкачите във фабричния град Аштънъндърлайн, установила, че за средното седмично възнаграждение семейство от четири члена може да си купи

само 12 хляба и нищо друго

Освен това наемът за жилище и другите режийни разходи отнемали на работниците повече от половината им възнаграждение. Когато през есента на 1830 г. в редица графства на Англия се разгърнало масовото движение на ратаите за повишаване на работната заплата, значителните полицейски и военни сили, изпратени от правителството, жестоко разгромили протеста.
Отвъд Атлантическия океан пък през април 1886 г. тогавашният американски президент Стивън Гроувър Кливлънд изпраща послание до Конгреса на САЩ по работническия проблем. Като признава остротата на конфликта между работниците и предприемачите, Кливлънд подчертава "алчността и изключителните искания" на капиталистите. Но само няколко дена по-късно, по време на митинг в Чикаго на уволнени чрез локаут работници, са убити от полицията 6 души.
Реалността в отношенията "наемна работна ръка-капитал" ги легитимира като твърде далеко от оптималния им вариант, описан от Робърт Оуен (1771-1858 г.), който с основание е считан от изследователите на научния мениджмънт за "първия в света просветен мениджър". Произхождащ от занаятчийско семейство, той е в детайли запознат с жестоката социална цена на индустриалната революция в Англия и на процеса на първоначалното натрупване на капитала, съпроводен с брутална експлоатация и насилие. Имайки възможност по-късно да участва в предприемаческа дейност и да управлява големи фабрики, той в дълбочина анализира острите социални проблеми. Робърт Оуен пръв осъзнава и формулира основния проблем на производството, имащ двойствен характер: от една страна, една фабрика трябва да произвежда качествени стоки при разумна цена, а от друга - да дава пример за добри междуличностни отношения. Като управленският персонал има за задача да уравновесява икономическите цели и човешките отношения в производството.
Към края на ХІХ век в Съединените щати са налице сериозни предпоставки за теоретично обобщение на огромния фактически материал, свързан с управлението натрупан дотогава. Една от водещите измежду тях е необходимостта от туширане на острите противоречия между наемната работна ръка и капиталиста-работодател.
По-късно в управленската наука се появява т. нар.

школа за човешките отношения

За разлика от представителите на движението за научна организация на труда, привържениците на "школата за човешките отношения" смятат, че най-важният фактор в производствения процес са хората, а не организацията. Тяхната теза е, че от желанието на хората за активна работа (мотивацията) зависи в най-голяма степен ефективността на производството. Ето защо те насочват своите усилия към изследване на социално-психологическите характеристики на хората, взаимоотношенията между тях и ролята на различните мотивационни фактори върху тяхното поведение.
Оливър Шелдън (1894-1951 г.) - един от представителите на "школата на човешките отношения", в своя класически труд "Философия на мениджмънта" излага социалните задължения на бизнеса към обществото и персонала, между които:
1. Максимално заплащане, което да осигури задоволство у работната сила и да намали конфликтите. Задължение на бизнеса е да премахне бедността в обществото;
2. Достатъчна почивка - работното време не трябва да бъде неоправдано дълго, за да може да бъде осигурена достатъчна възможност за почивка. Съразмерната почивка е важна за доброто здраве, за поддържане на физическата енергичност и трудов дух, а това според Шелдън е много важно условие за висока производителност и ефективност в индустрията;
3. Намаляване на изтощителната работа.
Според един от най-известните изследователи на управлението Дъглас Макгрегър с доктрината "човешки отношения" капиталът е спечелил стократно повече, отколкото чрез научната организация на труда или конвейера на Форд. Ето защо би могло да се предположи, че доктрината за "човешките отношения" понастоящем е глобално приложена, паралелно с глобалното проникване на мултинационалните компании. Дали наистина е така?
Производството на дамски чанти "Кати Лий", продавани във веригата хипермаркети "Уол-Март", организирано във фабрика "Лианг Ши" в Китай, е при ставки за работничките от 0,13 до 0,23 щат. долара на час; облекло "Чероки джинс", произведено във фабрика "Мейминг" в Китай, ставка 0,24 щат. долара на час; обувки "Найк Атлетик шууз", произвеждани във фабрика "Уелко" в Китай, при ставка 0,16 щат. долара на час.
Работните седмици обикновено са от 60 до 93 часа. Като "шампионът" именно е 93 работни часа е фабриката "Ю Ли Фешън", пак в Китай, със ставка 0,13 щат. долара на час, работен ден от 7.30 часа до полунощ,

седем дни в седмицата

Там, във фабриката "Ю Ли Фешън" - и не само в нея - извънредният труд не се заплаща, няма осигуровки, понякога работниците са принуждавани да работят на 24-часови смени; от 6 до 12 души в едно спално помещение. В други фабрики в Китай, плюс горните неблагоприятни условия са налагани сурови глоби за отказ от извънреден труд, някои от работниците не получават заплати по 3-4 месеца, няма трудов договор, няма профсъюзи, деца работят в различни сектори на производството. Фирмите "Уол-Март" и "Геи" изнасят своето производство в зоните за обработка на експорта, осеяли Южното полукълбо, където стоките се произвеждат предимно от жени и момичета, мнозинството между 12 и 16 години, при жестоки условия на експлоатация.
Ето защо са напълно основателни съмненията, че капитализмът е тази обществена система, която съчетава в себе си демокрацията, ефективността и социалната справедливост. Понеже винаги, когато и където съзре възможност да увеличи своята печалба, макар и във вреда на обществения интерес и социалната справедливост, капиталът се възползва ефективно от шанса. Както е практикувал още през ХІХ век.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България