16 Ноември 2024събота20:39 ч.

Отново за Альоша и благодарността

Кога, как и от кого е сътворен емблематичният паметник, издигнат в прослава на армията, освободила голяма част на Европа от фашистката чума

/ брой: 225

автор:Пенка Калинкова

visibility 3295

"Альоша" осъмна с червен плащ/наметало и черна превръзка на уста. Плащът се поклащаше красиво от вятъра. Приличаше на парус, на корабно платно, почти като на "кораб с алени платна", почти по Александър Грин. Черната превръзка и въобще цялостното внушение напомняше и супергероя "Батман".
Полицията се поколеба да не би това да е акция на авангардни художници, част от програмата на "Нощта на музеите и галериите". Такива предположения правеха и пловдивчани, които се разхождат и спортуват на хълма в най-ранни утринни часове. По-късно, след няколко безуспешни опита да свалят плаща, полицаите повикаха алпинисти.
Разследващите бяха категорични, че става въпрос за изрядно подготвена операция, при която всяка стъпка е била премерена до сантиметър. Хората, които са надянали червения плащ и черната маска върху солдата, са ползвали обезопасителни въжета и пълно снаряжение за алпинисти. За това говорят и забитите в главата на автоматчика алпинистки колчета. Платът е бил снаден от много парчета червена материя, зашити на машина.
Трябва да се научим да уважаваме паметниците на други народи, каза депутатът Петър Мутафчиев. Мнението на левицата, изразено и от народния представител Захари Георгиев, беше категорично - паметникът е осквернен.
Кметът на Пловдив Иван Тотев заяви, че приема стореното с чувство за хумор. "Твърдо съм против драскането. Но тук не са играли бои и спрейове. Затова и не приемам случилото се тази нощ за вандализъм", казал той.
Впрочем съветският войник държи картечен пистолет "Шпагин" (ППШ-41) с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи "Слава на непобедимата Съветска армия освободителка".
В ранните следобедни часове до пловдивските журналисти бе адресирано съобщение от Движение "Че Гевара", което заявява, че с огромно задоволство наблюдава развяващия се над града огромен червен плащ от паметника "Альоша".
Сигурни сме, че истинският Альоша, който и до днес е жив в Русия, с радост ще развее отново червеното знаме.
А черната кърпа, ще попитате? Да, така изглежда съвременният непримирим бунтар - този, който се изправя срещу смазващата машина на хищника, наречен капитализъм, хвърлящ срещу силите на свободата полиция, войска, куршуми и отровен газ.
Това е Альоша на 21 век - отново смел, дързък, решителен и всеотдаен в името на народа.
Днешният Альоша иска да ни подскаже, че времето на бунтарите в България дойде. От днес бунтарите са на ход, пишат от "Че Гевара".
Плащът и превръзката бяха снети. Снемането отне доста време. Имаше хора, които бяха доволни, други искрено съжаляваха, защото гледката не беше грозна, трети пак изригнаха в антикомунистически нападки .
Още през януари 1947 г. в Пловдив се създава Общоградски инициативен комитет за изграждане на паметник на Съветската армия в града на тепетата. Това е напълно в духа на времето. Европа е оцеляла от Втората световна война, макар и с цената на милиони жертви. На много места в Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Австрия, Германия и в други страни на Централна и Източна Европа са изградени стотици паметници за увековечаване на мъжеството и героизма на войника, дал най-голям принос за освобождаването на света от мракобесието на фашизва, пише в своята документална книга "Стои на тепето Альоша" журналистът Васил Найденов. Идеята за паметника в Пловдив идва от военните, воювали рамо до рамо с бойците от Трети украински фронт под командването на маршал Фьодор Иванович Толбухин. Първоначално за председател на комитета е утвърден генерал-лейтенант Асен Греков, началник към онова време на Пловдивския гарнизон. Организира се конкурс сред българските художници, архитекти и скулптори. Започва акция за набиране на необходимите средства. Околийският синдикален съвет превежда 50 000 лв., шапкарската кооперация "Мир" - 20 000 лв., пари събират и изпращат от Чепеларе, от община Тополница и от община Белово, Пазарджишко, особена активност проявяват женските дружества в Пловдив. Пловдивската община превежда по сметката на фонда за паметника първоначално 2 милиона лева, Министерството на отбраната - 1 милион лева - за 10 месеца през 1948 г. са събрани 6 405 000 лв. Не бива да се забравя този факт - гражданите са съпричастни на започнатото дело. Конкурсът предвижда три награди: първа - от 200 000 лв., втора - от 150 000 лв., трета - от 100 000 лв., както и три откупки, всяка по 50 000 лв. До крайния срок на конкурса - 31 май 1948 г., в комитета постъпват 10 проекта. Със свои разработки се представят именити наши скулптори като Андрей Николов, Васил Радославов, Александър Занков, Иван Топалов и други, както и изтъкнати архитекти като Николай Марангозов, Цветан Цветанов, Борис Марков, Владимир Рангелов, художниците Владимир Рилски, Димитър Павлов и други. В журито са най-авторитетни представители на министерства, творчески съюзи, община... Първа награда не се присъжда. На второ място е класиран проектът с мото "Победа". Негов автор е скулпторът Асен Иванов от Пловдив. На трето място е поставен проектът с мото "Червен богатир", който е дело на колектив в състав: архитектите Николай Марангозов, ръководител на колегията, и Петко Цветков, скулпторите Васил Радославов, Александър Занков и Георги Коцев и художникът Владимир Рилски.
Тук трябва да посочим, че името на арх. Марангозов е Николай, а не Асен, както е изписано в Уикипедия, откъдето грешката се подема и мултиплицира от всички пишещи  напоследък. Той е известният поет и архитект, завършил образованието си в Германия и работил там, в Дрезден и Берлин /1923-1932/, впрочем баща на писателя емигрант Цветан Марангозов.
Какво става, след като няма победител? Журито предлага на комитета да проведе втори, този път явен, конкурс, който да се ограничи само между колективите, изработили проектите, получили втора и трета награда, и трите откупени проекта. В крайна сметка след отчитане на плюсове и минуси на двата основни проекта журито преценява, че проектът "Червен богатир" "...най-осезателно се покрива с изискванията на конкурсната програма", което личи от протокола на заседанието. Следват обсъждания на различни нива, изработване на макет на проекта в мащаб 1:1, който стои месеци наред на тепето и привлича вниманието на пловдивчани - специалисти и граждани. Представителите на пловдивската общественост, след като изтъкват безспорните художествени достойнства на проекта, намират, че такъв паметник би стоял прекрасно в градската градина, но не и на този специфичен терен.  Нужен е паметник, който да притежава силуетното въздействие на Статуята на свободата в Ню Йорк. Пловдивчани искат той да има отчетливи контури от далечно виждане, тъй като Пловдив се намира в центъра на тракийското поле. Всички перипетии, през които преминава проектът, удължават пътя на неговата реализация. Минават месеци и години, а ситуацията е в застой. Все по-натрапчиво се утвърждава мнението, че паметникът на това място не бива да бъде многофигурен, а да се състои само от една фигура на съветски боец. Под майсторското "бабуване" на скулптора Васил Радославов се ражда фигурата на Альоша. Автор на барелефа, изразяващ епизод от посрещането на съветската армия в България, е завършилият в Италия скулптор Александър Занков. Неговият колега Георги Коцев е създател на другия барелеф, показващ момент от бойна акция на съветските воини, а скулпторът Иван Топалов изработва проекта за каменните гирлянди. Архитектурната част на паметника е дело на известните наши архитекти Борис Марков - ръководител на творческия колектив, Николай Марангозов и Петко Цветков. Арх. Борис Марков е първият директор на проектантската организация в Пловдив, по-късно и главен архитект на София, тъст на прославения футболист Георги Аспарухов. Изпълнители на проекта на скулптурната фигура на съветския воин са проф. Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Ковачев. Барелефите и каменните гирлянди са изваяни от ръцете на Вълчо Кадийски и Г. Михов. Фигурата на Альоша, барелефите, пиедисталът и стълбищата са изработени от витошки гранит, а площадката около паметника - от средногорски сиенит. Общата височина на паметника е 17.30 м, а само фигурата е висока 10,80 м. Броят на стъпалата от площадката на хълма до паметника е около сто. Откриването става на 5 ноември 1957 г. Цели 10 години са изминали от началото на акцията. Альоша се превръща в един от забележителните символи на Пловдив. И така е, според различни анкети, и до днес. На Альоша се качвахме след абитуриентския си бал, някои дори там извършиха бракосъчетанието си. Паметникът е посетен от Юрий Гагарин, последван от всички съветски космонавти, идвали у нас. Всеки от тях засаждаше дръвче, така се роди Алеята на космонавтите. За назоваването на паметника с името Альоша има няколко версии, едната е свързана с името на съветския войник Алексей Скурлатов, пребивавал в Пловдив и оставил тук много приятели. Журналистката Върба Чавдарова написа книгата "Търсим те, Альоша", имаше и такава телевизионна поредица, после документален филм, направен от нея и телевизионера Петър Кольовски. Но преди това се появи прекрасната песен "Альоша" на композитора Едуард Колмановски по текст на поета Константин Ваншенкин. Паметник на паметника издигат редица творци и чрез своите спомени знайни световни лидери и незнайни граждани на света.


Послепис на автора:
Как защитихме Альоша


Беше 1991-ва, и макар че предната година се помни като година на най-лютото вътрешнобългарско противопоставяне, продължаваше жестоката разправа с предишните ценности и нагласи, с хора и паметници. А през 1992-ра натискът на управляващите от СДС да свалят паметника стигна върхови стойности, апогея си. И тогава БСП предложи подписка за опазване на паметника на Альоша. Бяха събрани стотици, хиляди подписи. Точно тогава беше организирана и пресконференция в дома за БСД със създателите на паметника. Воденето на пресконференцията възложиха на мене. Хрумна ми да поканим и Николай Казанджиев, потомствен социалдемократ, любим колега, бившо пресаташе на временно управлявалия Пловдив през 1991-ва Николай Сомлев. Кольо Казанджиев се съгласи и застанахме заедно един до друг като водещи на пресконференцията. Това беше голяма морална подкрепа за самото ни намерение и за мене лично. Моралните аргументи около защитата на паметника оставям настрана. Тогава силно ме впечатли казаното от арх. Борис Марков за това как и колко здраво, за "вечни времена", е построен паметникът. Ако той беше сринат, щеше да се наруши архитектониката на хълма, на цялата околна среда, щяха да пострадат къщите, накацали по стръмнините на тепето. (В редакцията на в. "За и против" беше дошъл 86-годишният майстор каменоделец бай Кольо Тотев, работил в много страни по света - той твърдеше същото, разказа как за първи път в съвременна България са направили  т.нар. "циклопова" облицовка, каквато той е градил преди това в Уругвай.) По-късно, когато Спас Гърневски тръгна на нов поход срещу "Альоша", изключително навременна и ефективна се оказа телеграмата от кмета на Санкт Петербург Виктор Собчак. Тя отказа Гърневски от намеренията му.
Е, помислете си  - има ли сега сериозен политик в България, който дори насън да си представи, че събаря паметника на руския войник?! Сега, когато американецът Буш и руснакът Путин закусват на една маса, ходят си по семейному на гости и се тупат по раменете, това едва ли би било възможно.
Това съм написала през 2006 г. През 2013 г. паметникът осъмна декориран, но това не намалява убеждението ми, че той няма да пострада, ще остане като памет за едно време на вдъхновение и благодарност към армията, освободителка на голяма част от Европа.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ